Преди 70 г. Югов впряга „празноскитниците“ да строят пътища и работят в стопанства

Преди 70 г. народната власт прокарва непознат до момента закон – за трудовото мобилизиране на безделниците и празноскитниците. Законът е внесен от тогавашния вътрешен министър Антон Югов и е гласуван с голям ентусиазъм от народните представители на 8 август 1946 г.

В член 1 е очертан неговия обхват: „Всички работоспособни български поданици от двата пола, навършили 16-годишна възраст и не по-стари от 50, а за жените 45 години, които са се отдали на безделие, празноскитане или прекарват голяма част от времето си в питейни заведения, кафенета, барове, сладкарници и др. подобни, се мобилизират за задължителен обществен труд.“

Под предлога, че „безделниците“ трябва да бъдат превъзпитали в ценностите на труда, народната власт си намира работници, които да строят „пътища, жп линии, канали, язовири, постройки“, да се занимават с укрепване пороища, корекция на реки, залесяване, обработване на държавни или обществени стопанства, работене в мини, кариери, фабрики, работилници и други подобни съобразно пола и възрастта на мобилизирания.

За да бъде по-приемлив, новият закон определя младежите от 16 до 20 години да се организират в отделни групи, за да бъдат възпитани с просвета и труд.

Законът е действал в периода 1946-1950 г.

Първата група „безделници и празноскитащи“ се състои от 440 души от София., описват в книгата си „Политически опасни лица“ Пенка Стоянова и Емил Илиев.

Често сред „безделниците” и „празноскитащите” попадат близки на въдворени в ТВО противници на режима. В изследването е посочено, че лагери на трудова мобилизация са организирани в 33 населени места в България.