Най-добрият градинар не е регистриран в МЗХ, не е взел 1€ помощ

Доц. Петър Чавдаров отглежда зеленчуци със знания и инвестиции върху 30 дка и ги продава без проблем на висока цена

 

Дали Петър Чавдаров е най-добрият градинар у нас, е спорен въпрос, който ще се доказва в годините, но е непоклатим фактът, че той никога не е бил и няма намерение да се регистрира като земеделски производител. И никога не е взел едно евро помощ от ЕС – нито директна, нито по Програмата за развитие на селските райони. Не показва да е изкушен от новите и високи обвързани плащания за зеленчуци – над 200 лева за декар, макар че със сигурност може да докаже със счетоводни документи, че произвежда необходимия минимум добив, просто защото с част от стоката си зарежда хипермаркети.

Чавдаров е с академична степен доцент и е шеф на отдела по растителна защита в Института по растителни генетични ресурси „К. Малаков“ в Садово. Но по време на отпуските си и почивните дни, а също рано сутрин и след работно време, се превръща в градинар в семейното стопанство. Случил е на удобството да живее и работи в Садово. А градинарството е професията, която обича още от дете.

Стопанството

Тази година полските домати масово прегоряха рано-рано, съсипани от болести, но на полето югозападно от Садово, една градина с 10 декара домати, 10 декара пъпеши и 5 декара наскоро разсадени салати, направо радва очите. Покрай растенията лежат маркучи за капково напояване. Миналата година Петър Чавдаров е отглеждал чужди сортове, но тази е заложил на четири български розови сорта и на новия на доц. Ганева от ИЗК „Марица“ „Розово сърце“. Някои от плодовете са с големината на малки тикви, без преувеличение. Затова стеблата на растенията се държат от връзки, завързани върху тел, а тя е опъната между два дебели дървени стълба. Те са през 8 метра, а Петър Чавдаров признава, че трябва да коригира разстоянието на 5 метра, за да не провисва телта. Направо е грехота, че към 10 тона от огромните домати – разновидност на „Биволско сърце“, ще отидат в близката консервна фабрика. Причината е куриозна. „Търговците не бяха виждали такива домати и отначало купуваха по малко, за да наблюдават как ще вървят“, обяснява градинарят. Междувременно, докато пазарът излезе от объркването, стоката си зреела и затова сега голяма част от нея ще се отправи за преработка, въпреки че не е презряла. Така е, защото търговците искат домати „със звезда“, тоест зелени със знак, че започват да узряват. По този начин се застраховат от бракуването им, тъй като местните сортове има един недостатък – бързо омекват, когато узреят.

Очакваният добив от полските домати тази година е 6 до 8 тона от декар.

Семената от българските сортове семейство Чавдарови си набавило от домашната градина, където по традицията на селските дворове, си гледат домати за салата. Друга част Петър Чавдаров получил от Куртово Конаре, семена дошли и от Първомай. И така разсадите заели 10 декара. Разсадопроизводството, разбира се, е работа на доцента, който впрочем е наел 5 дка стоманено-стъклена оранжерия, отново в Садово.

Урок 1: Растителна защита при доматите ‘2016

По въпроса как се отглеждат здрави домати, Петър Чавдаров е в стихията си и може да говори с часове.

„Метеорологичните условия през април и май компрометираха изцяло реколтата от домати още в разсадна фаза“, започна Чавдаров. Масовият стопанин не обърна внимание на силно вредоносното заболяване „Картофена мана“. За професионалните градинари то не е чак толкова проблемно, защото има изключително богат набор от контактни и системни фунгициди, и при правилния им подбор се получават чудесни резултати. Контактните и системните обаче трябва да се редуват, за да предпазим изцяло растенията.

Най-добрата растителна защита в моя скромен опит от 15-20 години е превенцията. Третират се здрави растения, не се допускат никакви инфекции, за да може да очаквате стабилни и високи резултати. Има някои проблемни бактерийни болести при доматите – сърцевидна некроза, бактерийно увяхване и бактерийно изсъхване. Те са системни, навлизат в проводящите съдове на растенията и там борбата е изключително трудна. При една такава инфекция при полски условия загубите могат да стигнат до 100%. Познавам много фермери, които се занимават с едро зеленчукопроизводство, а също и любители градинари, но 80-90% от хората не знаят как да използват фунгицидите, каква е доза за декар. Нищо не им говори „Доза: 0.15%“. И се получават неприятности в градините.

Освен картофената мана, големи проблеми създадоха кафявите листни петна – т. нар. алтернария и бактерийните листни петна. Те обезлистват изцяло растенията, тъй като имаше голяма относителна влажност на въздуха – около 90-100%, която е идеална за тяхното развитие и разпространение. Фунгицидите, които трябва да се използват са различни – за картофената мана са едни, на бактерийните изсъхвания влияят медните препарати.

Трябва да обърнем внимание на производителите, че има едно подгаряне в началото на долните листа – причинява се от малки неприятели – акари, които много бързо прегарят листата и растението може да загине от тях.

В други случаи листата се завиват навътре. Това се случва при почти всички местни сортове домати. Наричаме го неинфекциозно листно завиване. То се благоприятства от високите азотни норми в почвата и недостига на калций. Впоследствие се получава и върхово гниене по доматите – често срещано явление, което производителите погрешно го наричат сиво гниене, а то не е. Аз използвам през капковата система торове с повече калий и азот и така балансирам нещата. Тази година внесох няколко пъти калциев нитрат и сведох до минимум върховото гниене по плодовете – под 5%. Почти никакви загуби нямам. Върховото гниене се среща много често не само по доматите, но и по пипера. Дори големи производители са хвърляли по 30-40% от стоката си заради това заболяване.

Срещу Тута абсолута има много добри инсектициди, но пак искам да повторя, че превенцията е най-добрата растителна защита. Аз не мога да чакам пеперудата да влезе в домата, да ми обере 30% от реколтата и тогава да започна да третирам. Или пък да чакам трипс да убоде пипер или домати, да ми внесе бронзовост и нищо да не мога да продам, защото доматите са шарени. По учебниците пишат „праг на икономическа вредност“ еди колко си процента. Това е изцяло погрешно, особено за оранжерии с хибридни растения. Това просто трябва да отпадне от книгите.

Биологичното производство при полски условия е изключително нерентабилно. Трябва да ми плащат по 50 евро за килограм домати, за да ми излезе сметката, защото когато зеленчука е на полето, то е като дете в джунглата – атакуват го всякакви вредители. Биопроизводството е по-възможно в оранжерии.

Урок 2: Домати 2017 г.

Фермерите трябва да са внимателни при производството. Необходимо е най-напред да изберат подходящо място. Добре е върху площите да не са отглеждани домати поне 4-5 години, защото бактериите се запазват в почвата. Семената трябва правилно да се подбират – да са здрави и обеззаразени, защото например причинителят на бактерийното изсъхване се пренася със семената на доматите и точно във фаза начало на плододаване се появяват типичните симптоми, но тогава вече е късно да се провежда растителна защита.

Разсадопроизводството трябва да се прави в стерилни торфено-перлитови смеси, в предварително обеззаразени табли. Таблите ги обеззаразявам с калиев перманганат, семената основно с перхидрол, а също може и тринатриев фосфат за вирусни болести.

Добивът от едно растение се решава още в разсадна фаза. В момента, в който поникнат растенията, още в котиледонна фаза, започва първото подхранване на растенията. Използват се водоразтворими торове в различни формулации. Фунгициди също, защото колкото и да е стерилен субстратът, все има сапрофитни гъби. Използвам ги да обеззаразя кореновото гнездо. Оттам насетне се започва с по-високи дози торове. Преди разсаждане също се прави стабилно наторяване и използване на фунгицид. Преди изнасяне на полето третирам срещу почвени фитопатогени. Голяма част от доматите имат устойчивост на фузариум и вертицилиум, но има едно едно вкорковяване на корените – корки рут – заради този патоген третирам. Когато се изскубне растението, се виждат здрави и вкорковени участъци по корените. Корковидната зона не позволява водата да минава и се получава изжълтяване на долните етажи на листата. Това постепенно тръгва нагоре и растението загива.

Без инвестиции, градинарството е любителско – ако стане-стане, ако не стане – здраве да е. Инвестирам в хербициди, торове и превантивно – в растителна защита. Това са ежеседмични операции и затова доматите с нашето стопанство изглеждат по този начин.

Хората масово окопават доматите, но при него се получава повърхностно нараняване на корените на растенията. Получават се входни рани, през които бактериите без проблем навлизат. Аз използвам изцяло хербициди и тази операция съм я свел до минимум. Използвам няколко хербицида – преди разсаждане, при браздене и по време на вегетацията срещу житни плевели.“

Урок 3: Да си подбереш работници и да ги задържиш

Засега семейното стопанство на Чавдарови е застраховано от все по-нарастващия проблем с намиране на качествена работна ръка и задържането й. Семейството обаче отдавна е прозряло важността на работниците и от години ползва постоянен състав от няколко трудолюбиви роми от Садово. Ако дори за един ден те не се появят, ситуацията става критична. Или както Чавдаров се изразява: „Става греда“.

Сутрин жените се откарват с микробус на полето и работата започва. „Съвестни хора са“, описва ги Петър Чавдаров. Знаят за какво работят и са доволни. И не че надницата им е супер висока – не, стандартна е. Обаче работничките всяка вечер се прибират със зеленчуци за салата и сосове. Отделно от това успяват да си направят и зимнина с безплатна суровина. Тогава, защо да търсят друг работодател?

Пазарът

Чавдаров наблюдава, че българите вече търсят качествени храни и са готови да платят по-скъпо за тях. При зеленчуците синоним на качество и вкус са българските сортове. Когато са отгледани както трябва, те са с 0.50 до 0.80 лева по-скъпи, но пазарът ги поглъща безотказно. Затова градинарят смята оттук нататък да отглежда само местни сортове, защото холандските, за които се е грижил в оранжерията миналата година, имат само едно достойнство – количество. На вкус изобщо не го докарват до българските сортове. Чавдаров е отбелязал е със сезал няколко корена с едри, здрави и още зелени домати, от които ще запази семена за следващата година. Те ще са от първата китка.

Иначе продукцията от стопанството се продава на тържищата, а също и в хипермаркетите. Салатите, които ще са готови в началото на септември, са договорени с големите магазини. Доматите и пъпешите се товарят направо от полето в камиони, които заминават за тържищата. Впрочем пъпешите още са зелени, но здрави като всички растения в стопанството.

Загадката: Защо, все пак, без субсидии?

„Не искам да разчитам на субсидии, искам да разчитам на висок добив и качествена продукция. Разбрах, че излезеш ли с качествена продукция на пазара, няма никакъв проблем в нейното търсене. Но трябва първо човек да създаде име и оттам насетне нещата са много лесни. А от субсидиите ме отблъсна бюрокрацията – ходене, чакане, връщане. Нямам време за тези неща.

Пазарът не е труден стига да предложиш качество. Може да слушаш приказки – това не върви, онова не върви, но като видиш криви, меки краставици – е, няма кой да ги купи. Петносани домати, заболели, завирусени – хората им обръщат гръб. А производителят плаче – няма пазар, няма пари, искам субсидии. Не е така. Чуеш ли такива приказки, трябва да знаеш, че не се работи както трябва. Ако си разбираш от работата и ако инвестираш в производството, стоката ти ще се купува като топъл хляб, дори и да е скъпа.“

Имало е и години, когато градушки унищожават всичко на полето. Но дори и след тях никой в семейството не е предложил да влязат в релсите на субсидирането. „В такива години няма какво да се прави. Навеждаш главата и продължаваш“, описва накратко и кризата, и изхода Чавдаров. Стопанството не е застраховано, защото явно Чавдарови изпитват фобия към бюрокрацията, пък и към ниската степен на обезпечението, което предлагат компаниите.

Доцентът

Петър Чавдаров се е дипломирал в Аграрния университет през 1999 г. После е изкарал казарма. През 2001 г. се заема с практично зеленчукопроизводство, а през 2002 г. започва работа в института в Садово като научен сътрудник. През 2009 защитава дисертация на тема „Фузарийно увяхване по пъпешите“ и получава образователната научна степен „доктор“. 2014 г. се хабилитира по научната специалност „Фитопатология“ с академичната длъжност „доцент“. Съавтор е на пипер сорт „Девен“ в колектив с колеги от ИЗК „Марица“, на сорт алабаш „Ники“ – също в колектив с ИЗК. Отделно е съавтор на сорт пъпеш „Перла“, създаден от фирма „Агротоп“ в Горна Оряховица. Участва в много проекти – наши и международни. Освен това консултира по-едри производители на полски и оранжерийни зеленчуци.

Става в 5 часа сутринта и работи до 22 часа.

Може да се каже, че Петър Чавдаров е започнал да се учи на земеделие още когато е бил 6-ти клас. Един ден се връщал от училище и видял тонове книги пред библиотека, поставени така, че всеки да си вземе каквото му хареса. Спрял се, и първата книга, която издърпал, била със заглавие „Ентомология“. Думата му била непозната, но на корицата имало нарисувано насекомо. Разлистил я и прочел заглавия за неприятели по лозята, по овощните, по зеленчуците. Помислил си, че дядо му много ще се зарадва на книгата и я сложил в раницата. Посегнал към втора, а нейното заглавие било „Фитопатология“. Пак му се видяла интересна и също я подредил до другата, без да съзнава, че някога за него тези науки ще се превърнат в професия. Още в ученическа възраст изчел и двата учебника, още повече че записал Селскостопанския техникум в Садово. „Тези книги и до днес стоят в библиотеката и все още ги прелиствам“, призна Петър Чавдаров.