Господ може да си почине на 7-ия ден, но във фермата за пъдпъдъци във Виница 7-ят липсва

Семейство Запрянови не е приоритет за държавата по никоя линия, но се справя

Когато решавам да направя обща снимка на Паунка и Емануил Запрянови, те избират да застанат до палмата в двора им. Наоколо, макар и зад огради, се разхождат и пляскат с криле пауни, фазани, гълъби, декоративни кокошки. Но листата на палмата хвърлят сенки върху усмихнатите им лица и избираме друг декор – без сенки, защото те и без друго са предостатъчни в живота им.

От края на 2012 г. семейството се занимава с отглеждане на специални породи пъдпъдъци за яйца и със стопанисване на около 350 декара земя. С това се издържа и няма един почивен ден. Фамилията разполага само с два стари трактора – „Болгар“ и ЮМЗ, и с един сезонен помагач – по-малкото дете, 11-годишната Ани. Тя обаче временно е напуснала работа, защото е ученичка. По-големият син – Боян, е на 22 години, 100% инвалид, заради диагнозата при раждането му ДЦП.

Семейство Запрянови избрало да се издържа с отглеждане на пъдпъдъци, тъй като работата по тях позволявала на Паунка да се грижи и за децата, и за птичето стопанство. Фермата – една пристройка до къщата, е удобно близо, птиците са в клетки, яйцата могат да се подреждат вкъщи. Преди това фамилията живеела в Пловдив, а Емануил работел във военния завод „Терем“. Заплатата му обаче била „обидна и смешна“, не стигала за издръжка и затова двамата с жена му решили да се преместят в родното село на Паунка – Виница, община Първомай.

Закупуването на 370 пъдпъдъка, на клетки и друго оборудване, подготвянето на помещението за отглеждането им, а също и на документацията за вписването на стопанството, им излязло към 7 хил. лева. Когато птиците стигнали възраст за снасяне на яйца, големият проблем – пазарът, се изправил като стена. Уж търговците трябвало да се избият за тях, както обещавали продавачите на стартовите пъдпъдъци, а ето че малките магазини в общината ги отказали.

Активната и находчива Паунка се сетила да поиска от кмета на Първомай щанд по време на винения фестивал в града за Трифон Зарезан през 2013 г. Били поръчани дипляни за полезността на пъдпъдъчите яйца, а също опаковки, рекламни надписи и т.н. Разбира се, имало стока за дегустации и първомайци наистина се впечатлили. След това вече семейството влязло в дълги преговори със супермаркети в Пловдив и така, лека-полека, пазарът се отворил.

Яйцата на пъдпъдъчето стопанство във Виница се различават от останалите в търговската мрежа по големината си. Емануил казва, че при конкурентите на опаковката пише „Тегло: над 8 грама“, докато неговата стока е с етикет „от 13 до 17 грама“. И е с малко, но заслужено по-скъпа.

За по-доброто качество на яйцата отговорността е на Емануил. Той приготвя храната на птиците като влага в нея 11 съставки. („В купешкия фураж не знаеш какво има“, коментира той.) Какви – не казва, но признава, че е получил консултация за рецептата от специалист във Ветеринарния институт в Стара Загора. Веднъж се случило така, че забравил да добави сол към ярмата. Чисто и просто сол, не някаква храна. И се сетил за пропуска си, когато от 400 на ден, броят на яйцата рязко паднал на 50. „И оттам нататък, нищо че вече бях добавил солта, носливостта си остана ниска и трябваше да ги бракувам“, очертава размера на дребната си грешка мъжът.

Задължението на Паунка пък е да събира и подрежда в кутии яйцата. Това занимание е съпроводено с претеглянето на всяко едно върху бижутерийна везна. През ръцете й са минали толкова много малки, лъскави и шарени пъдпъдъчи яйчица, че още като хване едно с трите си пръста, без да ги движи тя разбира няколко неща наведнъж – колко тежи казва ръката, пукнато ли е – кожата на пръстите й, изцапано ли е – очите. Обяснява, че когато едно яйце е изцапано, в никакъв случай не се мие, защото водата поврежда черупката. Ако се намокри, трябва веднага да се употреби.

Пъдпъдъците са чувствителни на студ и жега, разказват дребните фермери. Затова за тях има климатик., който поддържа 20 градуса в помещението. („Ние вкъщи нямаме, но те си имат“, уточнява Паунка.) Семейството иска да закупи генератор за всеки случай, тъй като авариите в електроснабдяването могат да се окажат фатални за стопанството, а оттам нататък и за семейството. Но агрегатът струва 2-3 хиляди лева, които Запрянови все не могат да заделят.

„Пъдпъдъците се подменят на осем месеца“, описва цикъла Емануил. „Можем да заложим наши яйца, тъй като на четири женски пъдпъдъка имаме по един мъжки („Ей така, за хубаво настроение на птиците“, вметва Паунка), но не искаме да рискуваме. Затова ги купуваме в стартова възраст. Женските пронасят на 40-ия ден, но едва на 60-ия яйцата им стават с нормална големина. Пъдпъдъците снасят по едно яйце на ден, но веднъж в седмицата си почиват и прескачат. Те са от две породи – Японски фараон и Манджурски папагал.“ Пазарните наблюдения показват, че пъдпъдъчите яйца се търсят най-много преди Великден и почти никак през лятото. Затова най-много пъдпъдъци за отглеждане се купуват есента, а пролетните са с редуциран брой.

Мъжът в семейството има грижата и за земята, която стопанисва. Собствената и наетата е 350 декара, върху които Емануил сее житни и слънчоглед. Част от реколтата заделя за фуражната кухня на фермата, другата продава. Работи сам, няма помагачи, не може да плаща надница на друг.

На фермерския пазар в Пловдив, който бе организиран като част от кампанията на земеделското министерство „Подкрепяме българското“, заместник-министър Васил Грудев опитал маринованите пъдпъдъчи яйца на Запрянови и останал възхитен. Държавникът похвалил семейството, а Паунка не пропуснала да попита защо отглеждането на пъдпъдъци не се подпомага. „Защото не сте приоритет“, отговорил зам.-министърът. А това е точно така – факт, който Запрянови са изстрадали. В новата наредба за прилагане на подмярка 4.1 в списъка на приоритетните животни фигурират кокошки, бройлери, пуйки, гъски, патици и щрауси, а пъдпъдъци няма. Така че семейството скоро няма да има нито генератор, нито нов трактор. Пъдпъдъците не са и в схемата за хуманно отношение. Със земята си Запрянови също не могат да кандидатстват по мярката, тъй като стопанството им е по-малко от 8 000 единици стандартен производствен обем при отглеждане на зърнени. А и зърнените също не са приоритет.

„Честно казано, омръзна ми семейството ми да не е приоритет на държавата“, горчиво се оплака жената. Тя разказа, че наскоро е трябвало да доказва пред съда, че е майка на Боян, който въпреки че е на 22 години, в развитието си е като малко дете. За него държавата изплаща инвалидна пенсия и за да може да тегли парите, Паунка е стигнала до съд, все едно си няма други проблеми.

Тя споделя, че не обича пернатите животни. Но се грижи за тях всеотдайно, защото е устроена така, че като поеме ангажимент към нещо, трябва да го изпълни не надве-натри, а образцово. А образцово значи по трудния начин.

Наскоро непознато семейство пристигнало в минифермата, за да чуе от първо лице колко трудно и колко печелившо е отглеждането на пъдпъдъци. Двойката искала да се заеме с този бизнес. Паунка отговорила на всички въпроси и накрая си позволила да даде съвет на непознатите: „Не се захващайте с това! Ще работите непрекъснато и със сигурност няма да забогатеете.“ Жената я изгледала и отговорила „проницателно“: „Казваш това, защото не искате да имате конкуренти.“ А Паунка била искрена. Господ и дори женските пъдпъдъци си дават един ден почивка в седмицата, докато за нея нямало и толкова.