Борбата срещу плевели по житните се води преди поникване или след 3-ти лист

Из бюлетин 18 за растителна защита през октомври 2016 г. на БАБХ Пловдив (за контакти виж в края на текста)

Зърнено-житни култури

От средата на октомври настъпват оптимални агротехнически срокове за сеитба на житни за региона на Южна България.

Борба с плевелите

Зимно-пролетните плевели се появяват през есента в площите, засети с житни култури, като сериозни конкуренти на поникващите растения. Такива едногодишни житни плевели са ветрушка, полска лисича опашка, пиявица, полска овсига и др., едногодишни широколисти плевели – ралица врабчово семе, глушина, див мак, лайка, лепка, подрумче и др, многогодишни коренищни и кореновоиздънкови плевели – паламида, поветица, балур и др.

Борбата срещу житни плевели е икономически оправдана през есента след сеитба преди поникване или след 3-ти лист на културата в ранни фази от развитието на плевелите до братене.

Есенното внасяне на противожитни хербициди е свързано със следните предимства:

– Посевът се освобождава от конкуренцията на плевелите

– Плевелите са в ранни фази от развитието си и са по-чувствителни на хербициди

– Спестява се време и техника за извършване на пролетните мероприятия.

За постигане на оптимален ефект от внасянето на противожитни хербициди са необходими комплекс от условия:

– Да се познава добре видовия състав на плевелите в съответната площ и се избере най-подходящия хербицид

– Третиране в ранни фази от развитието на плевелите – до начало на братене

– Равномерна сеитба на 5-6 см дълбочина със задължително валиране с цел стабилно семенно легло

– противожитните хербициди да се прилагат избирателно на по-тежки почви, след добра почвена подготовка и наличие на почвена влажност, тъй като тяхната селективност е на физична основа.

При хербицидно третиране през есента след поникване на културите е необходимо:

– Есенниците да са развили най-малко 3 листа

– дневната температура на въздуха да не е по-малко от 9-10 градуса, а нощната да не пада под 0 градуса, да се работи само в тихо време.

– Житните плевели да са във възможно най-ранна фаза на развитие до 4-5 лист.

Обикновена полевка

Праг на икономическа вредност: 2 активни колонии на дка. От извършените обследвания в стърнищата и първите поникнали ранни посеви в областта, констатираме проява на ниска плътност от полевката. За различните АЕР намножаването на неприятеля варира между 1-2 активни колонии/дка на „повторки“. След окопен предшественик – царевица и слънчоглед – 2-3 активни колонии/дка. Устойчиво висока остава плътността на полевката над 6-8 активни колонии/дка в люцерните.

При установяване на над 5 активни колонии на дка се препоръчва дълбока оран на площите, предназначени за есенна сеитба. Да не се дисковат нападнатите от гризачи площи. Силно нападнати стърнища да се оставят като угар. Нападнатите полета да се засяват колкото е възможно по-късно.

Химичната борба срещу неприятеля да се изведе с готови примамки само при достигнат праг на икономическа вредност.

Житни мухи

Праг на икономическа вредност: 3 бр. възрастни на кв.м. Преобладаващите видове за областта са Житна стъблена, Житна тревна и Шведска муха. Топлото и сухо време от началото на есента стимулира намножаването на тази група от неприятели.

Благоприятни условия за масово намножаване на житните мухи се създават при монокултурно отглеждане и ранна сеитба на есенниците. За целта наблюденията да се насочат към по-ранно засетите посеви и тези на „повторки“. Контролът на житните мухи е труден поради скрития начин на живот на ларвите и разтегнатия летеж на възрастните.

Тип повреда: Ларвите се вгризват в основата на централния лист на младите растения и го прегризват. Той пожълтява, изсъхва и се усуква.

Химична борба да се прилага само при доказан праг на вредност срещу възрастното преди масово яйцеснасяне.

Превантивни агрохимически мероприятия:

1. Избор на сортове, склонни към по-силно братене, които се развиват по-бързо и са по-устойчиви на повредите от житните мухи. 2. Спазване на сеитбооращения с пространствена изолация. 3. Борба срещу житните плевели – пиреи и др. 4. Сеитбените срокове са фактор от решаващо значение. Ранната сеитба стимулира намножаването и повишава повредите от житни мухи. Поникването съвпада с летежа и яйцеснасянето на есенните поколения. 5. Оптималната посевна норма осигурява по-гъсто гарниране на посева. Затруднява се яйцеснасянето, ограничават се чувствително повредите.

Технически култури – Маслодайна рапица

Фенофаза на културата: „2-3 лист“. Продължителното есенно засушаване затормозва чувствително вегетацията на културата. Част от посевите, засети от началото на септември, са лошо гарнирани. Тази обичайна за Южна България агроклиматична обстановка е основен лимитиращ фактор при отглеждането на културата и засяга сериозно ранните стадии от развитието й.

През ранната есенна вегетация най-разпространените икономически важни вредите по рапицата са Рапична листна оса, Рапична стъблена бълха, Сухо стъблено гниене (фамоза).

Рапична листна оса

Праг на икономическа вредност: През есента 2-3 броя на кв.м. лъжегъсеници. Рапичната листна оса развива три поколения годишно. Вредоносно за рапицата е третото поколение. Летежът на осите продължава до края на месец октомври, като масовият летеж съвпада с поникването на рапицата. Ларвите изгризват ямички по долната страна на листата, по-късно правят периферни нагризвания по петурата и остава само централния нерв. При масово нападение нагризват листните дръжки и вегетационния връх в резултат на което силно повредените растения загиват още през есента. След поникване на културата е важно да се извърши обследване на посевите. При установяване на първите лъжегъсеници и достигнат праг на вредност е необходима химическа борба.

Рапична стъблена бълха

Праг на икономическа вредност: 2 броя възрастни/кв.м. във фенофаза „поникване“, 4 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза „разтворен 3-9-ти лист“.

Неприятелят развива едно поколение годишно. Зимува като яйце, ларва и възрастно насекомо. През септември възрастните излизат от състояние на диапауза и започват усилено да се хранят за достигане на полова зрялост. Повреждат листата като изгризват отвори по тях. При по-голяма плътност са в състояние да унищожат посева само за няколко дни. Основната вреда се причинява от ларвите. Те проникват в дръжките на външните рапични листа като минират вътрешността им. От там нападат стъблото и достигат до вегетационния връх. Листата на нападнатите растения пожълтяват. В повредените тъкани проникват причинители на гъбни болести (фомоза и др.).

Мерките за борба включват ранна сеитба, поддържане на висок агрофон, редовно унищожаване на кръстоцветните плевели, своевременно третиране, имащо защитен ефект и срещу гъсениците на Ряпната пеперуда.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ гр. Пловдив бул.”Марица”86, тел/факс 032/62 63 18; 032/62 41 92. E-mail: obdh_plovdiv@abv.bg, Отдел РЗ тел/факс 032 95 94 00; 032 96 08 76. E-mail: prognoza_plovdiv@.abv.bg; rsrz2@abv.bg.

(АгроПловдив съветва стопаните да се абонират в Пловдивската областна дирекция на БАБХ, за да получават несъкратения вариант на бюлетините за растителна защита, в които са посочени повече вредители и и са предложени повече препарати с дозите за третиране!)