Доц. Пламен Христов: За да има прилични доходи, пчеларят трябва да отглежда поне 300 семейства

Обществена тайна е, че обремененият с химия мед, който големите фирми не могат да изнесат, се консумира на вътрешния пазар

След сто години основните продукти на пчелините ще са млечицето, прашецът, прополисът и други, а медът ще е нещо допълнително и не толкова търсено

Доц Пламен Христов проведе през уикенда (21-23 октомври 2016 г.) изключително полезен за начинаещи (и напреднали) пчелари обучителен курс в Пловдив, организиран от местното пчеларско сдружение „Акация 1899“. Репортер на АгроПловдив взе участие в него и вече е готов (може би) да пише компетентно по пчеларски теми. Въпреки кратката си продължителност, курсът имаше освен теоретична и практическа подготовка при учебния пчелин край Пловдив на любезния и отзивчив пчелар Хари Бабикян. В края на курса репортерът успя да вземе интервю и да получи компетентни и искрени отговори от преподавателя. 

Доц. Пламен Христов е възпитаник на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. Първо е завършил ВУЗ-а през 1986 г., а после е преминал през казармата. От 1990 г. е започнал работа в Опитната станция по пчеларство, която впоследствие е прехвърлена към Института по животновъдни науки в Костинброд. Доц. Христов е специализирал първоначално в генетиката и селекцията на пчелите, но в кризата това се оказало скъпо занимание. Впоследствие насочил вниманието си към технологиите в пчеларството и майкопроизводството.

Доц. д-р Пламен Христов от Института по животновъдни науки в Костинброд пред АгроПловдив

Доц. Христов, не се ли пренасити пазарът от пчелини и пчелари? Имам предвид проучване, според което по брой на биологични пчелни семейства сме на първо място в света. 

Може да сме лидер, но може и да не сме. Статистиката си има своите проценти грешка. Но знам, че ресурсите като нектарни източници в страната далеч не са достигнати. Нито в Европа, нито в други държави. Така че у нас възможностите за развитие на пчеларство все още са много големи. Проблемът ни може да бъде само в струпванията. Българите все повече се струпват в големите градове и затова пчелините са в близост до тях. Остават големи райони, например в Странджа-Сакар или в Добруджа, в които има по-малко пчелари.

Българинът консумира ли достатъчно мед?

Според статистиката, колкото и невярна да е тя, консумацията на пчелен мед от българското население е около един килограм годишно на човек. Съседите ни в Турция и Сърбия консумират много повече килограми мед. Даже в Сърбия успяват да поддържат завидно високи нива на цените и то чрез продажби на вътрешния си пазар. Така че докато има кристална захар, която се продава на пазара, дотогава ще има и възможност за заместването й с пчелен мед. Тенденцията в света е към утвърждаване на здравословното хранене. У нас хубавото е, че пчеларството достигна до нивото на 1989 г. Бройките пчелни семейства, които са отчетени, и тези, които не са преброени, са някъде около един милион.

Едно семейство с колко пчелни семейства би могло да се издържа?

Този въпрос няма еднозначен отговор. Много зависи къде и на каква цена се реализира продукцията му. Но като технология на пчеларстване преди 20-30 години се считаше, че един пчелар може да се грижи за 120-150 пчелни семейства. Тенденция в световен мащаб е тази бройка да нараства.

В западните държави се говори вече за 400, а понякога и за 600 и още повече пчелни семейства, които може да обслужва един човек.

Това означава, че едно четиричленно семейство, в което поне двама се занимават с пчеларската продукция, трябва да има над 1000 пчелни семейства. Като причина за такова увеличаване на броя се изтъква, че големите хранителни вериги силно снижават изкупните цени и пчеларите са принудени да компенсират това с по-големи количества продукция. Но това пък от своя страна води до влошаване на качеството на грижите към пчелните семейства. Затова в официални документи се твърди, че това е може би една от причините за настъпването на „синдрома на празния кошер“. Пчелните семейства, които са на един зает, трябва да бъдат в разумни граници. Това, което наблюдаваме – свръх големи пчелини с над 1000 кошера и с икономия на работна сила, винаги завършва в края на краищата с неуспех. Там семействата загиват много по-често, крадат се повече, дават по-ниска продукция и накрая идва въпросът дали въобще има смисъл да се отглеждат толкова много пчелни семейства.

А можете ли да кажете колко броя пчелни семейства могат да осигурят нормална издръжка на едно домакинство?

Можем да го сметнем по два начина. Единият да започнем да смятаме приходите от продуктите, а другият подход е да видим пчелните ферми и стандарта на живот, който създават. При всички положения нормите от 120-150 пчелни семейства на зает, вече са много малко. Трябва да са над 300 на един зает, за да могат да осигурят среден стандарт на живот на семейството.

Ако приемем, че на човек са му нужни по 1000 лева на месец, а семейството е четиричленно, значи са необходим 60 хиляди лева годишно, най-общо казано. Ако от меда се печели по един или два лева на килограм, може да се направи някаква приблизителна сметка. Само че по продажбите на мед ние трудно можем да конкурираме по-топлите държави, които са в Латинска Америка, Азия или каквато е например Италия. Там пчелите имат 5-6 месеца активен период за медосбор и нашият мед не може да стане по-евтин от техния. Няма да стане по-евтин и от китайския, който го внасяме, тъй като в някои райони на Китай активният период е 6-7 месеца. От гледна точка на диетиката при храненето на човек,

медът е сравнително ниско стъпала в структурата на доходите.

Пчеларстването може да дава значително по-ценни за здравето и по-скъпи като стойност продукти. На първо място като най-лесен допълнителен продукт идва пчелният прашец с изискването да е от здрави пчелни семейства и да не е замърсен, да е добре обработен, така че да се запазят полезните му качества. Говорят, че в Турция, когато човек отиде да посети пчелар, първото, с което го посрещат е купа, пълна с прашец, а не купа с мед, както е у нас. Пчелното млечице е продукт, който има много висока ценност и за жалост е свързано с наличието на много работна ръка, която у нас я няма. Българското пчелно млечице, както и голяма част от европейското, има много високи лечебни качества. В пъти по-високи от китайското пчелно млечице, в което освен това има и антибиотици. Това означава, че имаме празна ниша. Нишата стои от гледна точка на това, че пчелното млечице удължава човешкия живот. Знае се, че източните народи много бързо са се научили да консумират млечицето. Китай, Япония и Корея много бързо са приели, че млечицето е полезно.

В България доста пчелари ли предлагат млечицето?

Сравнително малко са, защото пазарът не е достатъчно регулиран. Хиляда лева на килограм като цена на дребно е по-скоро изключение. На такава цена продават да кажем в София на спортните организации. Общо взето, млечицето се взима на в пъти по-ниска цена – 250-350 лева, което не е достатъчно атрактивно. Споменах вече, че то изисква много човешка намеса, специализирана работна ръка. Производството му трудно може да се механизира и не е направено досега. А пчеларската работа е по-особена, тя е творческа, иска опит и познания, и затова наемният труд в редки случаи е високо производителен.

А прополисът?

Голям глад ще настъпи в близките години и по отношение на прополиса.

Казвате, че пчеларите, които произвеждат странични продукти, ще просперират повече?

Със сигурност е така.

Консумацията на мед в по-далечното бъдеще е обречена на затихване.

Защото медът се явява бърза храна, бърз източник на въглехидрати и енергия. Съвременното урбанизирано и със застоял начин на живот човешко общество се стреми да ограничи този тип храна. В това число и меда, въпреки че той е много по-полезен от захарта, кленовия сироп или изкуствените глюкозо-фруктозни сиропи например. Но дори и човек да използва единствено мед, пак трябва да ограничава консумацията му, особено ако е предразположен към затлъстяване, което пък се сочи за основен виновник за сърдечно-съдовите заболявания. Имайки предвид това нещо, пчеларството трябва да се насочи към други продукти – прашеца, пчелното млечице, прополиса и други. Ако говорим за след сто години, медът ще бъде като допълнителен продукт, който няма особено значение. Медът е важен за гладните общества – там, където всяка калория е ценна. Където има излишък на калории, медът се явява не особено атрактивен.  Той може да е полезен за децата, за спортистите, за хора след операция и т.н., за всеки човек, който замества захарта с мед, но да се надяваме, че консумацията на мед ще стане много голяма и това ще излекува обществото, не е сериозно.

Тоест, бъдещето е на другите пчелни продукти?

Да, бъдещето е тяхно, защото те са уникални и физиологичното им действие удължава живота. Медът може и да не попадне в тази категория.

Пчеларите не са ли затруднени в продажбите на мед и пчелни продукти? Ако не искат да предават меда на фирмите, които го пакетират, тъй като те изкупуват стоката на безценица, трябва да участват в изложения, базари, пазари…

Използвам момента да кажа нещо, което всъщност е обществена тайна. Целият обременен мед, който не е подходящ за продажба извън границите на България, се реализира на вътрешния пазар. Като жалък абсурд са

срещаните понякога обяви в пчеларските вестници: „Изкупувам обременен мед“.

А какво го правите този обременен мед? Ако го попитате вие с микрофона, вероятно ще ви отговори „ракия“ или нещо такова, за което няма да бъде упрекнат. Но истината е, че обремененият мед се предлага на вътрешния пазар и хората го изяждат. В този мед има антибиотици, примеси на различни химикали, фалшив мед на базата на инвертиран сироп или на изосуит, и всевъзможни форми на фалшификация, и най-общо – това е мед извън стандарта. Това е сериозен проблем и тогава е абсурдно да се говори за ползите от меда. Единственият начин, по който потребителят може да достигне до истинския мед, е да пазарува директно от пчеларите. С уговорката, че пчеларят трябва да спазва определени изисквания по отношение на употребата на лекарства.

Като изключим лошата пчеларска година, има ли нещо ново, което стресира бранша?

Голям проблем са кражбите. Значителна част от тях стават заради европейските пари. Реципиентите (бенефициентите) им са длъжни да поддържат определено количество кошери . Понеже новите пчелари искат да работят на едро и без работна ръка, правят пчелните семейства слаби с малкото грижи, които полагат. Губят много голям процент от тях, а след това са изрядни пред държавните органи, като крадат чужди. Създадени са цели групи за подобни кражби, които стават все по-организирани. Например пчели се крадат от Южна България и се продават в Северна или дори в Румъния. Затова в пчеларската програма трябва да се застъпят като отделно перо разходите за физическото опазване на пчелните семейства.

Кои са най-медоносните райони в страната?

Това е лесен въпрос. Най-общо казано, счита се, че Северна България е по-медоносна от Южна. Добруджа е елитна в това отношение и няма аналог. Има пчелари, които съвсем добронамерено и без перчене разказват, че ако не получават средно по 60 кг от семейство въобще няма да се занимават. В Девин пък пчеларите признават, че като вземат 10-12 кг, си хвърлят капите по боровете. Вярно, че девинският мед е много хубав, вкусен, полезен и чист, но това почти не се отразява в цената му.