Днес е Хелоуин, в събота – Архангелова задушница

Днес, първо в англоговорящите страни, а после и на много места по света, хората гонят с маски и фенери дяволи и духове. Празникът Хелоуин, дошъл от келтските жреци, по-късно е обявен от Римокатолическата църква за деня на Вси светии.

Православната църква пък отбелязва днес празника на Св. апли от 70-те: Стахий, Амплий и др. Св. мчк Епимах. В събота, 5 ноември, ще почетем мъртвите с голямата Архангелова задушница. На 14 ноември е Рождественските заговезни, а на следващия ден – 15 ноември, започват и Коледните пости.

Вечната мистика и страхове са създали празника Хелоуин. Една притча за този празник разказва за фермер пияница, но също и хитрец, на име Джак. Джак бил свикнал да преглъща живота с чашка в ръка по кръчмите. Една вечер, като се прибирал у дома, криволичейки и пеейки с широко гърло, се препънал в нещо и за малко да се претрепе. Навел се да огледа проклетото паднало дърво и изведнъж видял, че това е човешко тяло с грозна глава и живи, червени и светещи очи. Джак се разтреперал, защото веднага прозрял, че стои пред дявола и че той е тук и сега само, за да му вземе душата. Тутакси изтрезнял и помолил грозното същество, преди да прави каквото и да било с него, да седнат по човешки в близката кръчма и да изпият по чашка. Дяволът се съгласил.

Седнали, а Джак дошъл на себе си и ума му защракал. Пийнал и се сетил какво трябва да направи. Дошло време за плащане и хитрецът жално казал, че няма пари. „Ти си дявол и можеш всичко. Превърни се в монета, за да излъжем кръчмаря, а после пак ще си върнеш облика“, предложил изтрезнелият пияница. Дали защото бил пийнал, или защото си бил доверчив, онзи се съгласил. В момента, в който се търколил на масата като монета, Джак го прибрал в джоба си, където носел сребърно кръстче. И децата знаят, че ако има нещо, от което дяволите се страхуват и ненавиждат, това е кръстът. Ето така, Джак вече можел да преговаря и се договорил за още 10 години живот.

За 10 години Джак измислил различни начини как отново да отърве кожата. Отдало му се да приложи един от тях. Когато дяволът се появил в уреченото време, пияницата пожелал за последно да изяде една ябълка от близкото дърво. Не можел да се покатери на него и затова съществото от пъкъла подскочило върху клоните. И … хоп, попаднало отново в капана. Джак забил няколко кръста в дървото и пленил дявола. Този път се преговаряло на едро. Фермерът заявил, че ще го пусне, ако дяволът се откаже завинаги от идеята да го вкарва в ада. Какво да прави съществото, и то обичало свободата, затова дало тържествено обещание и Джак го амнистирал.

Минало време, хитроумният Джак все пак издъхнал. Явила се душата му в рая, но свети Петър затръшнал портите под носа му. Защото фермерът бил живял лошо – освен че бил пиянде, бил направил и много злини през живота си. Отправил се тогава Джак към ада, но дяволът отказал да го пусне и там. „Не може, обещал съм“, рекъл му радостно той. И така Джак останал да броди в нищото. За да не му позволят да се вмъкне в някое живо тяло, на този ден хората се маскират страховито, а Джак трепери от ужас и отново се връща в безпредела на нищото. Там се скита с една издълбана ряпа в ръце, в която свети жив въглен. Милостивият дявол му го подарил, защото знаел, че има по-страшни неща от ада.