Изтощителният масов ултрамаратон – мярка 4.1

Кандидатстването по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ все повече заприличва на масов ултрамаратон. Знаете ли кои маратони се определят като ултра? Тези които са за над 1000 мили (1 миля = 1.6 км). Изтощителна работа – всеки ден бягаш по 120 км и когато спреш през нощта, за да отдъхнеш, сънуваш че бягаш. И от един момент нататък вече не си сигурен дали спиш докато бягаш или бягаш докато спиш.

„Тази нощ си легнах в 4 часа сутринта. В 11 бях на линия и продължих с проекта“, ми каза приятел фермер, който е решил сам да си разработи всичко. „Не ме търси до 7 декември.“ Това отговарят консултанти, научни работници, организации на производители, земеделци, търговци на техника и т.н. Така отговарят всичките бегачи и не искат да се разсейват, защото трябва да следят терена, по който от министерството дори и сега продължават да поставят или да премахват препятствия.

В един идеален вариант условията за кандидатстване по тази мярка и точната дата на старта щяха да са ясни поне половин година по-рано. Вместо това министерството пусна насоките за прилагане критериите за оценка на 1 ноември следобед – пет дни след като мярката е стартирала. Въпросите на земеделците (консултантите) и отговорите на институциите за детайли в изискванията също се появиха 5 дни след началото, но сутринта. Ако сега някой попита фонд „Земеделие“ за някои неясни неща, опитът показва, че отговорите могат да пристигнат след затварянето на мярка.

Да не говорим, че доскоро имаше песимисти, които бяха убедени, че и през този последен прием няма да може да се кандидатства с проекти за напояване заради забавената стратегия за хидромелиорациите и процедурите, свързани с одобряването й.

„Имам усещането, че няма да се усвоят тези пари – почти половин милиард лева. Времето няма да стигне“, изказа странната си версия един разработчик на проекти. Между другото той не знаеше, че е възможно да приложиш някои от документите след като си входирал проекта и след като е изтекъл срока за кандидатстване. „Няма токова нещо. До 7 декември документацията трябва да е в пълен комплект“, каза той. Друг консултант пък се закле, че е сто процента сигурен, че можеш да добавяш разни становища и решения на РИОСВ, басейнови дирекции и други, и след тази финална дата. Кой е правият – не знаем и нямаме намерение да питаме. (Миналата година от АгроПловдив отправихме разни въпроси към фонд „Земеделие“, свързани с мярка 4.2, и отговорите наистина пристигнаха когато мярката беше пред затваряне. Дойдоха с писмо с обратна разписка, за да бъде отчетен закъснелият жест. Преди това от фонда казаха, че знаят отговорите, но според установения ред министерството трябва да ги одобри. А от министерството пък твърдяха, че се работи по отговорите, но след като съответният експерт ги подготви, трябва неговия шеф да ги парафира и т.н. )

Един консултант обясни огорчено, че друг консултант е получил разяснения по въпрос, който касае доста намерения за инвестиции. Но отговорът бил изпратен лично вместо да се публикува на електронната страница на ДФЗ или МЗХ. Това отваря друг въпрос: Защо няма обявена гореща телефонна линия за разяснения по мярката? Такива има в НАП, в банките и другаде, и това е доста полезен ход. Със сигурност в земеделското министерство и във фонда има компетентни хора, които могат да отговарят, но тук въпросът е друг – дали в определен момент правилата няма да се изменят и потребителят да обвини институциите, че са го подвели? Защото и това се е случвало.

Всички, които имат желание да участват в този изтощителен улпрамаратон, разбират в един момент, че от тях се иска не просто да пробягат хиляда мили, но да са обути с определен модел маратонки, с еди какви си дължина на връзките, в еди какъв си нюанс на цвета. Да не излизат и на сантиметър от своята лента, за да не ги декласират. Да умеят да прескачат внезапно поставени препятствия, да разчитат в движение указанията по пътя и т.н. условия пред торбата със злато, която ги чака на финала. А може и да не ги чака, ако са заспали докато бягат.