„Като имаш кравата, ти водиш хорото“, казва Стоян Пелтешки от Угърчин

Трябват ми седем години, за да успея, убеден е фермерът-мечтател

Стоян Пелтешки се занимава с фермерство едва от три години и въпреки трудното начало продължава да вярва, че успехът го чака. Признава, че му трябват седем години, за да натрупа фермерски опит, а марката на сиренето, което прави – „Угърчин”, да стане разпознаваема.

Определя се като „луд за работа”, и не случайно. Въпреки че не попада в  географския ареал на проекта „За Балкана и хората“, от фондация „Биоселена” с радост са приели да му помогнат да създаде мини мандра и да го научат как с по-добра организация във фермата да предложи по-качествен продукт. Как да повиши доходите си, да отговори на все по-засилващия се потребителски интерес към традиционните български храни, а от друга страна с дейността си да спомогне за устойчиво запазване на местния ландшафт.

„Създадох фермата от една моя  стара мечта и приех заниманието с животните като предизвикателство”, разказва Стоян. С малко преобразуване превръща старата къща на баба си, строена някъде към 1930 година, в малка мандра за производство на краве и овче сирене.

Като всяко начало и неговото е трудно, защото започнал първо да продава млякото на една локална мандра. „Направи ми впечатление, че никой не иска да идва в Угърчин. Трябваше да ходя по изкупвателни пунктове”, признава фермерът. Постепенно разбрал, че може сам да си прави сирене и да го продава директно. „Директно” за него обаче не е съвсем точно казано, защото липсват пазари.

„Турнето” из пазарите  на България започнал след запознанството си с екипа на „Биоселена”. Засега е доволен, но не престава да смята, че субсидиите не са най-важни. При наличието на достатъчно пазари  всеки фермер, който се занимава с отглеждане на животни само за месо или за млечни продукти, може да изхранва семейството си, преценява Пелтешки.

Стоян отглежда животните пасищно, като им е създал необходимите удобства от оборите да излизат директно на пасищата. Планира в бъдеще да увеличи още пасищата, които ползва или притежава. Към момента отглежда 14 крави и 350 овце, като не подбира породите, кръщавайки ги „угърчински”.

Основният недостатък на малки населени места  като Угърчин според него е липсата на добра инфраструктура и на работна ръка. За да намериш стругари, шлосери или механизатори трябва да ходиш до големия град.

Бъдещето за него е в обединението на производителите. Индивидуализмът у повечето производители обаче е пречка пред кооперирането им. Определя като погрешен и модела на изкупуване на млякото от мандрите.

„Трябва да е обратното, защото кравата е водещата единица и тя създава продукта, докато при нас нещата са малко изкривени, и отиват в другата крайност, така че производителите на мляко да са зависими от преработвателите”, разсъждава животновъдът.

Според него нещата трябва да са точно обратното, и като „имаш кравата”, ти трябва да водиш хорото. Пътят до  пазара е труден, но не е невъзможен. Основното, за да се постигне коопериране между производителите, е самосъзнанието, което май у нас липсва. И дава пример с имитиращите продукти.

„Не може да има имитиращи продукти! Щом толкова искат, нека да направят имитиращи магазини, които да подминаваме, или в които да ходим с имитиращи пари”, дава предложение фермерът.

„Този който се хване, ще сполучи”, оптимист е  Стоян, и доказателство за това е самият той, който за три години е успял да реализира само част от своята мечта.