След като заразния дерматит уби стадото на Йордан Тотев, той откри късмета си в Швейцария

Тук не държавата, а фермерите се контролират взаимно. Правилата са ясни, бизнесът е предвидим, разказва бившият собственик на млечно стадо в Трилистник

Заразният нодуларен дерматит обърна нова страница в живота на фермера Йордан Тотев. През месец май т.г. той бе изпаднал в патовата ситуация да отглежда болни животни, за които ветеринарните власти не можеха да решат дали да ги убият или да чакат сами да си умрат. Стадото на Тотев от 74 крави и юници бе ваксинирано на 19 май, но няколко дни по-късно част от животните се оказаха заразени. Едва в началото на юни от Агенцията по храните все пак пристъпиха към умъртвяване на кравите и оборът на животновъда в село Трилистник, Пловдивско остана празен.

Прочети още:  Ваксирана срещу ЗНД ферма в Трилистник – с болни крави

Какво да правим с кожата на болните от дерматит крави?

Днес се свързахме с г-н Тотев, за да го попитаме дали след драмата с дерматита е получил компенсации и е възобновил стадото, но това, което той сподели, бе като разказ с неочакван край. Вижте го:

„Случайно ме намирате тук. Аз вече работя в Швейцария. Върнах се за малко, за да уредя някои неща. Обявил съм за продан обора, но се съмнявам, че скоро ще бъде купен, защото този бизнес у нас не е сред най-популярните. В Швейцария заминах като работник в земеделието – отглеждам зеленчуци, грижа се и за крави при един местен фермер. Работата не е малко, но съм свикнал с нея. Още когато бях животновъд няколко години поред съм работел в Швейцария за по месец-два. Оставях фермата в Трилистник на работниците си и се озовавах в швейцарско стопанство. Дъщерите ми учат тук и ми уреждаха работата.

Винаги съм се впечатлявал от начина, по който местните животновъди организират работата си. Швейцарците са за пример в това отношение. Тук няма излишни движения, всичко се извършва по определен ред и това създава ефективност. Опитвал съм се да внеса тази организация и в моята ферма, но все не се получаваше – непрекъснато срещах греди – кражби, административни откази, нежелание на работниците.

Отдавна исках и трябваше да се установя в Швейцария, защото тук наистина можеш да работиш спокойно и да постигнеш много повече отколкото у нас. По една проста причина – предвидимост. Можеш да си кажеш, че ще започнеш с 10 крави, които след пет години ще станат петдесет или повече. Тук всеки план може да се изпълни, ако си трудолюбив, защото нещата са подредени, правилата са ясни и почти непроменени за последните 100 години.

Така че, когато останах без животни, си стегнах куфара и пристигнах в страната на кравата Милка. Компенсациите за убитите животни ми бяха изплатени в края на септември, но получих с около 25% по-малко от това, което очаквах. Доколкото бях разбрал, трябваше да ми преведат по 1 870 лева за млечна крава под селекционен контрол, но сумата бе намалена. Получих средства и по de minimis. Националните плащания обаче не стигнаха до мен. Сега съм подал жалба и чакам. Мотивът, с който отказаха да ми изплатят субсидията е, че към края на срока, в който се декларират животните, не съм бил запазил броя в стадото. Как да го запазя, като цялото бе умъртвено? Иначе още през май подадох заявление за тази помощ, но тогава все още имах крави.

Швейцария се крепи на малкия и среден бизнес. Средният брой животни е около 50 крави, максимумът е към 200. Тук държавата почти не се намесва в работата на животновъдите. Навсякъде има малки сдружения от по 4-5 фермера, които се контролират взаимно. Например вечерта се събират и решават на другата сутрин кое стопанство да посетят. Собственикът е уведомен. Пристигат двама от колегите му рано сутринта, взимат млечни проби, оглеждат на какво ниво е хигиената и здравето. Няма чиновници, няма рестрикции. Контролът е два пъти в месеца. Разбира се, и мандрите проверяват млякото, което получават, но това си е нормално, там трябва да знаят с каква суровина разполагат.

Не мога да отрека един плюс, с който се ползват българските животновъди и който липсва в Швейцария. Говоря за обучението. У нас често се организират обучителни курсове за фермери, в които ни запознават с нови технологии в отглеждането на животни. В Швейцария това липсва и по тази причина смея да твърдя, че съм по-подготвен. Не че швейцарските животновъди са непросветени. Напротив, познават си много добре работата, но новостите при тях идват единствено по линия на бизнеса, когато си представя продуктите.

Тази седмица отново се връщам в Швейцария. Тук на всеки 40 дни работа имаш право на две седмици отпуска, а моята изтича тези дни. Не, не мисля, че на тези години мога да стана фермер в алпийската страна. Инвестицията в стопанство тук е прекалено голяма, а не съм млад, за да започна наново. Ще работя докато мога. Но по-добре тук, отколкото у нас.“