Американските фермери стигат там, докъдето искат и могат (Разкази от САЩ)

Американските фермери често поставят скулптура на крава пред стопанствата си – бяла, с черни петна. И има защо. Първо, повечето от тях обичат животните си, макар че никога няма да ги именуват по друг начин, освен с номер на ухото. Второ, кравите са техния Клондайк, в който винаги попадат на златна жилка. Трето, те са и тяхното бъдеще – ще осигурят препитанието и богатството на синовете им. 

Фермерите на САЩ стигат там, докъдето могат. Там, докъдето виждат. Колко надалеч могат да видят, зависи от конкретния човек.

Историята на Джон ДеВос: Мащабът на фермата не е въпрос на оцеляване, а на можене

 

Какво може да накара един холандски животновъд да тръгне по света с жена си и двамата си малки синове в търсене на най-прекрасното място за кравеферма? То със сигурност не е в родината им, където тегнат ограничения. Холандецът Джон ДеВос отговаря: Страст. Семейството се устроило най-напред в Канада, където направило ферма със стотина крави. Стотина …? Незадоволително. И хайде пак на път. Джон е с душа на американец – движи се, не спира, докато не открие своето кътче на земята. Така е открил щата на самотната звезда Тексас. От 2001 г. е там и вероятно тази ферма е последната точка на неговото пътешествие. През 2002 г. купил малко земя, взел кредит, построил навеси, оборудвал доилна зала, закупил сто крави. Откак е издигната фермата Fox dairy, досега, семейство ДеВос е увеличило стадото до 2 200 млечни животни.

„В добри години можете да оцелеете с 1 500 крави, в лоши – пак с толкова. Истината е, че най-много печеля, когато идва цистерната да натовари млякото“, усмихва се на попадението холандецът . „Другата истина е, че трябва да имаш поне 200 крави, защото млякото от тях пълни един камион. Не бива да са по-малко, тъй като можеш да съхраниш млякото максимум два дни.“

„Тук си казваме така: Колкото и крави да имам, пак ще давам на банката. Няма проблем фермата да расте до 10 хиляди животни. От кооператива са заявили, че ще изкупят млякото, колкото и да е то. Затова тук правиш това, което можеш. Не е въпрос на оцеляване, а на можене. Колкото по-голям ставаш, толкова повече управители назначаваш. Но в крайна сметка, като наблюдавам приятеля ми фермер, който има 10 хиляди крави, си казвам: Той има същите автомобили като моите. Яде като мен по три пъти на ден. Само че той е направил един избор, аз друг. Иначе, не се различаваме.“

Енергията на доларите

Джон ДеВос е един от хилядите американски фермери, които постоянно трябва да правят отчисления от приходите си. Като член на кооператива DFA (най-големият в САЩ), той трябва да захранва дяловата си сметка с 10 цента на 45 литра мляко. И няма как да се размине с това плащане, защото кооперативът плаща по-висока цена за неговото мляко, от една страна. От друга пък му обещава да го подкрепя докато достигне максимума на собствения си капацитет. Може да го прави, тъй като инвестира с вноските на членовете си в преработвателни предприятия, готови да обърнат света с хастара навън, за да му предложат конкурентни сирена, протеини и мляко в кафето. Но това не е единственото, което взима от печалбата на холандеца и братята му фермери.

Те например плащат на Асоциацията на млечните говедовъди по 1 цент на 100 паунда (45 кг) мляко и то напълно заслужено. Директорът Бевърли Инсина (симпатична холандка) заедно с малкия си екип от 4 души информира ежедневно с имейли членовете на асоциацията за новости в бранша и подготвя месечен бюлетин. Освен това се противопоставя на юридически казуси, които заплашват бизнеса на фермерите с природозащитни аргументи. „Не заслужаваме ли един цент“, попита със самочувствие Бевърли, когато представи дейността на асоциацията. Над 80% от фермерите членуват в нея.

Друга формация, издържана от фермерите, е Националният съвет по млякото. Той се занимава с промотиране на млечните продукти. Всеки фермер плаща за дейността му по 15 цента на 100 паунда суровина, от които 5 отиват в Департамента по земеделие на САЩ с централен офис в Чикаго, а 10 се разпределят към регионалните структури. Този съвет съществува от стотина години. Дали има полза от работата му? Сигурно, след като потреблението на мляко и млечни продукти както в САЩ, така и в света, намалява и на потребителя трябва да му се напомня при всеки удобен повод за качествата и вкуса на млечните продукти. А фермите, които в Ню Мексико и Тексас са толкова много, че биха напоили пустинята с мляко и биха направили Рио Гранде най-пълноводната река, със сигурност се нуждаят от реклама.

Отделно от това над фермерите тегнат кредити, макар и нисколихвени. Застраховката на дохода също е разход. Като изключим кредитите, се вижда, че на двата континента, разделени от Атлантическия океан, имаме една монета с две страни, една ябълка, разделена на две. Едните животновъди, в Европейския съюз, получават субсидии, за да функционират в и според определените рамки. Другите плащат субсидии (на кооперативи, асоциации, съвети), за да се развиват неограничено.

Американските фермери действат в един удобно програмиран свят. Няма администрация, която трябва да бъде преодоляна. При създаване на фермата те само посочват мястото, където ще събират оборския тор. Няма изискване за бетонирани силажни ями. Кравите не се водят на отчет в държавна служба, а ушните марки служат единствено на фермера, за да подобри организацията си. Ако животновъдите имат земя за производство на фуражи или за паша, водата от сондажния кладенец не се плаща, защото държавата няма права над онова, което под частната собственост. Кооперативът има кредитна фирма за удобство на членовете си и там всеки кредитополучател е и кредитор, тъй като е съдружник, който получава своя дял от годишната печалба. Когато транспортната фирма пристигне, за да вземе млякото, на място се извършва анализ за качеството на суровината. Този документ, с който разполагат и фермера, и превозвача, не позволява на преработвателя да намали цената или на производителя да настоява за по-висока.

В тази плетеница на взаимоотношения, в която продавачът се оказва и купувач (защото е съдружник по някакъв сложен, но справедлив начин в мандрата, чиито собственик е кооперативът), парите се въртят като в кръвоносна система. Като в сърце, което по много пъти на ден се свива, за да изтласка енергията на доларите в общата мрежа до всички взаимосвързани звена и се отпуска, за да я приеме обратно. Причините, заради които функционира тази програма, са две – справедливост и спазване на правилата. Репликата на един от преподавателите в обучителния курс∗ обаче постави под съмнение дали всичко е толкова идеално. „Доколкото знам, каза той, по-голямата част от печалбата на кооперативите остава в бордовете им, а фермерите получават малко.“

Видео коментари на български фермери, участвали в групата, посетила животновъдните стопанства в Тексас и Ню Мексико

Вангел Лолов, собственик на ферма в община Карнобат, носител на приза „Най-добър фермер на Бургаска област за 2015 г.“ с рекорд в стадото от 14 500 кг мляко за 305 дни:

Рангел Матански,съпредседател на Съюза на говедовъдите в България и председател на организацията на производителите „Фермерско мляко“ в град Раковски:

Андъл ван дер Плоег: Животновъдът, който произвежда йогурт с българска закваска

А че правилата се спазват, доказва разказът на друг холандец фермер в Америка. Андъл ван дер Плоег е напуснал родината си заради регулациите в родината му, както обясни. От 2003 г. е в САЩ с тримата си синове и с дъщеря си. Към момента във фермата му има 2 100 млечни крави и още 2 000 млади животни. Той е седмо поколение животновъд и има по-специално и човешко отношение към стадото. Талисманът на стопанството определено е кравата Анна – абсолютна рекордьорка на мляко, чиято доблестна глава е окачена в коридора. Част от нейното име е в името на фермата – „Freanna“. Андъл е интересен и с това, че е направил малко предприятие за йогурт. С удоволствие споделя пред българската група, че касетките, в които подрежда опаковките с мляко, са български. „Много здрави и удобни“, хвали ги той. Още по-изненадващо е, че и закваската е от България.

Любезният и гостоприемен холандец разказва, че йогуртът на „Freanna“ вече е достигнал до Далас, но е натъжен, че американците не са здрави, тъй като не ядат достатъчно кисело мляко. Андъл ван дер Плоег също е член на кооператива DFA и спазвайки правилата му, откупува обратно част от млякото, което предава, за да може да произвежда йогурта. При това цената, която получава при предаване на суровината, е по-ниска от тази, която плаща, за да може да ползва собственото си мляко.

Джейми Кулеса: Да си биологичен фермер е въпрос на житейска философия

Джейми Кулеса е производител на органично мляко и е единственият фермер, който спомена годишните си приходи – 25 милиона долара. Отглежда 3 150 крави и още 1 100 телета и юници, но това не е цялото му състояние. Има земи в няколко щата. В Колорадо например отглежда люцерна, в Тексас, където растат юниците, притежава пасища. Кулеса е изключително подвижен – имал е ферми в 17 щата. Казва на шега, че се е местил често, за да избяга от седемте си братя. Избрал е да стане органичен производител в Айдахо, където е започнал с 5 хиляди крави. Само че, споделя той, цената на една органична крава е много висока – 3 500 долара.

Фермата му „Nature’s Way Dairy“ също членува в кооператив на органичните фермери, който си има собствени преработвателни предприятия. Джейми получава от кооператива по 1% от общите му продажби за първия милион приходи в стопанството му. На всеки следващ милион към фермера се изплащат 0.75% от оборота на органичните млечни продукти на кооператива. Цената, която получава за млякото, е фиксирана за пет години напред и кризата в сектора, не го засяга и интересува.

Той вярва, че все повече американци ще изберат да купуват органично мляко, загрижени за здравето си. „Толкова малко са органичните ферми в САЩ, че ако „Старбъкс“ реши да добавя чисто мляко към кафето, няма да можем да го осигурим“, дава пример Кулеса. Причината за слабия интерес към биофермерството е в премногото изисквания, поставени от сертифициращите организации. На всичкото отгоре това производство е скъпо. Фуражите струват два пъти повече, за контрола на сертифициращата фирма плаща по 30 000 долара годишно.

За него биологичното фермерство е философия и стил на живот. Сега започва да прилага и правилата за хуманно отношение към животните, въпреки че няма да получи и един долар похвала за това. Хуманно отношение означава да не реже рогата на телетата, опашките също, да осигури удобства на добитъка, да го освободи от болка, да го предпази от стрес, изброява фермерът.

∗ С благодарност към Фондация „Америка за България“, която изпрати на обучителен курс в Тексас и Ню Мексико, САЩ фермери по програмата „Лидери в земеделието“, част от която бе посещението на животновъдни стопанства.