Студът през декември може да застраши посевите

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ – БАН

Рязкото застудяване на времето в края на ноември прекрати вегетацията на зимните житни култури и зимната рапица

През декември агрометеорологичните условия ще се определят от температури близки до климатичните норми, които ще поддържат в покой есенните посеви в по-голямата част от страната. Изключения са възможни на места в крайните южни райони и по Черноморието. В тези райони през относително по-топлите дни, главно през първата половина от второто десетдневие, когато се прогнозират максимални температури над 10 градуса, стойностите на средноденонощните ще достигат до биологичния минимум (5 градуса), необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни, но промяна във фенологичните фази на културите не се очаква.

Тази година есенното засушаване забави сеитбата и началните фази от развитието на житните култури и рапицата на много места в полските райони.

В началото на зимата при пшеницата ще преобладава фаза трети лист.

Част от посевите, предимно тези засети в агротехнически срок, са във фаза братене, която е предпоставка за успешното им презимуване.

Късно засетите, през втората половина на ноември, посеви с пшеница и ечемик ще встъпят в зимата неукрепнали във фаза поникване и начален стадий на листообразуване.

Рапицата, засята в агротехнически срок и преодоляла отрицателните последици от есенната суша ще зимува във фаза розетка (6-8 лист).

Част от посевите в Южна България, вследствие дефицита на почвена влага, не успяха да формират розетка през есенната си вегетация и ще бъдат с понижена студоустойчивост през зимата.

През декември прогнозираните стойности на минималните температури, на места до минус 15 градуса, при по-продължително задържане без снежна покривка, ще застрашават от измръзване късно засетите зимни житни и изостаналите в развитието си посеви с рапица.

През месеца прогнозираните валежи, около и над нормата, ще увеличат есенните влагозапаси в 100 см.-почвен слой. В края на ноември почвените влагозапаси при житните в 50 и 100-см слой в по-голямата част от страната бяха над 80-85% от ППВ.

Най-високо, над 90% от ППВ, бе нивото на влагозапасите в Софийското поле, на места в Северна България (агростанциите Николаево, Борима) и Подбалканските полета (агростанция Казанлък). Необичайно ниски за сезона, под 65% от ППВ, бяха влагозапасите на места в южните райони (агростанциите Хасково, Сливен).