Производителите на млечни продукти инвестират по-смело от месопреработвателите

Анализ на млеко и месопреработвателната индустрия, направен от фондация „ИнтелиАгро“, показва, че производителите на млечни продукти инвестират по-смело и в по-големи обеми за разлика от преработвателите на месо. Но както при месните, така и при млечните продукти вносът изпреварва износа.

Из бюлетина на „ИнтелиАгро“:

Преработка на месо

Годишно в България се произвеждат месни продукти на стойност около 360-370 млн. евро – малко над 9% от общото производство на храни. През 2014 г. добавената стойност на отрасъла пада под 60 млн. евро за първи път от 2008 г.

 Броят на заетите в производството на месни продукти намалява с една четвърт за шест години, достигайки 7 300 – 9% от общата заетост в сектор „Храни“. Средните разходи за един зает са най-ниските в ЕС – между 4 и 6 хиляди евро годишно през последните пет години, при 24 хил. евро средно за направлението в 28-те страни-членки. Същевременно производителността също е най-ниската в Общността – 49 хил. евро произведена продукция на един зает, при 170 хил. евро средно за ЕС.
 Месопреработвателите са сравнително по-консервативни през последните години в инвестициите си, спрямо сектора като цяло. Вложенията в материални активи са на стойност едва 12 млн. евро през 2014 г., като през 2013 г. спадат дори под 10 млн. евро. Тези числа се равняват на около една пета от добавената стойност при преработката на месо – при 34% средно за производството на храни.
 Количеството произведени месни продукти в страната е относително стабилно през последните години – 135-140 хиляди тона. Най-голям дял имат колбасите – 100 хил. т. през 2015 г., но производството им намалява със 7% за три години. Относително стабилни са количествата пушени, осолени или сушени меса – 17 хиляди тона годишно. С близо една четвърт до 21 хиляди тона расте през 2015 г. обемът на произведените други готови храни от месо, включително месните консерви.
 Ярки контрасти има в суровинната обезпеченост на отрасъла. Свинското месо е категорията с най-голяма стойност във вноса на селскостопанска продукция в страната. Количествата нарастват постоянно и през 2015 г. достигат 110 хил. т. (172 млн. евро). В същото време устойчивото развитие в птицевъдството благоприятства суровинната обезпеченост с бяло месо.
 Понижението в глобалните цени на месото, следващ спада на зърнените пазари позволява на преработвателите да са по-гъвкави в цените на предлаганите от тях продукти. Очакванията тези нива да се задържат в средносрочен план биха подпомогнали чувствителното вътрешно търсене.
 Националната статистика оценява потреблението на месни продукти от домакинствата на приблизително 45 хил. т.∗ То остава под натиск от намаляващото население и все още ниските доходи. Въпреки това, следвайки тенденцията в цялата хранителна индустрия, и при месните продукти се наблюдава вече устойчиво формиране на премиум ниша. Потреблението на трайни колбаси и сушени меса нараства в пет поредни години за сметка на това на малотрайните колбаси. Външната търговия с месни продукти се развива интензивно и в двете посоки, но България се утвърждава като нетен вносител. Износът се равнява на 8-9 хиляди тона годишно на стойност 28 млн. евро през 2015 г. Обемът на вноса е двойно по-голям – 16 хиляди тона, а стойността – 32 млн. евро.
В материала са използвани данни от Евростат, НСИ и МЗХ.

∗ Предвид данните за производството, вноса и износа, считаме, че вероятността тези количества да са подценени е висока.

Преработка на мляко

Стойността на произведените в страната млечни продукти нараства неизменно през последните шест години и доближава 470 млн. евро към 2014 г. – 13% от общото производство в хранителната индустрия. Добавената стойност расте в две поредни години до 74 млн. евро, но като дял в стойността на производството остава значително под средното за сектора – 15,7% срещу 19,4%;
 Средногодишните разходите за единица труд нарастват трайно след 2007 г. и надхвърлят 4600 евро през 2014 г. – над средната стойност за хранително-вкусовата промишленост като цяло. За пет години броят на заетите в направлението се свива с 13% до малко под 8 500 през 2015 г. – 10% от общия за сектор „Храни“.
 Инвестициите в материални активи растат за четвърта поредна година и през 2015 г. са за близо 40 млн. евро – изпреварвайки нивата в предкризисните години. 40% от тях са в машини и оборудване. Инвестициите заемат дял над 50% от добавената стойност в отрасъла, при средно 34% за ХВП като цяло.
 Броят на производителите на млечни продукти намалява трайно през последните години и достига до 208 през 2013 г. През 2014 и 2015 г. той се стабилизира около 215. Преработката на мляко е направлението, където има най-силно изразена тенденция за съкращаване на веригата на доставките. Мнозина фермери през последните години инвестираха в собствена преработка, марка, а някои и в дистрибуция на млечни продукти директно до крайния потребител. Това обаче в дългосрочен план крие редица опасности и създава сериозни рискове пред сектора.
 Откроява се тенденция на ръст в производството готово за консумация прясно мляко – обемът му се удвоява за 10 години, а само през 2015 г. ръстът е близо 14% до 74 млн. литра. Развитието в тази ниша се дължи до голяма степен на намаляването на малките непазарни и полупазарни стопанства и производството за собствени нужди. Активизиране се наблюдава и в произведените количества кисело мляко (без ароматизираното) и сирене – 128 хиляди и 77 хиляди тона, при съответно 121-123 хил. и 68-69 хил. тона годишно в периода 2011-2013 г.
 Наблюдава се устойчива диверсификация в произвежданите продукти – сирена, различни от традиционните бяло и кашкавал, повече пушени и топени сирена, продукти от мляко, различно от кравето. За последните пет години преработеното козе мляко нараства почти двойно до 8000 т. Продуктите от биволско мляко (включително смес) се увеличават в пет последователни години. За този процес спомага и развиващото се търсене за премиум и бутикови продукти.
 Преработеното местно краве мляко се стабилизира около 480-495 млн. литра, а овчето около 24-25 млн. литра (до 2015 г., когато поради проблеми с епизоотичната обстановка преработката намалява рязко).
 Потреблението на член от домакинството расте при сирена, масло и разнообразни други млечни продукти. Продължаващото намаление на населението в страната, обаче, не води до особена промяна в общото вътрешно търсене. По оценки на НСИ, домакинствата в страната потребяват около 60 хиляди литра прясно мляко, 84 хиляди тона кисело мляко и 51 хиляди тона сирене.

 България е нетен вносител в млечния сектор с износ за 113 млн. евро и внос за 173 млн. евро през 2015 г. Това се дължи до голяма степен на вноса на мляко на прах, докато при сиренето експортът надделява – 91 срещу 62 млн. евро. Ключово място в структурата на износа имат сирената от овче мляко – близо 27 млн. лв. Активен внос има при маслото, „бутиковите“ сирена, топени сирена и др. млечни продукти.

В материала са използвани данни от Евростат, НСИ и МЗХ.