В САЩ: Теглиш кредит – ставаш съдружник на земеделската банка
Заемите са с 4% годишна лихва, животновъдите си разделят 1% дивидент от печалбата на институцията
Преди сто години Конгресът на САЩ гласува закон за създаване на кредитни организации, които да финансират дейностите и целите на земеделци и животновъди. Правителството отпуска първоначалните средства, необходими за банковата дейност на новите фирми. Впоследствие се създават и специализирани закони за земеделските кредити, които поставят определени правила. През 1971 г. тези кредитни институции минават със закон под надзора на правителството и на специално създадената от него независима агенция за земеделски кредити. Земеделската кредитна система в САЩ разполага с активи от $ 314.4 милиарда. Farm credit of New Mexico в град Кловис e част от мрежата аграрни банкови организации в САЩ, която също отбелязва 100-годишнината си тази година.
„Съсобственици на Farm credit NM са около 2 400 фермера“, посочи мениджърът Кери Крист∗. Всеки фермер, който потърси кредит от фирмата, става неин съдружник. След годишния финансов отчет той участва в разпределянето на 1% от печалбата, формирана от лихви и такси, както и от продажбата на съкровищни бонове, които се предлагат от брокерски къщи. Крист уточни, че китайските инвеститори са най-активните купувачи на ценните книжа на Farm credit NM.
Лихвата, на която фермерите изплащат заемите си, е около 4 процента, колкото е в момента средният лихвен процент на банките в САЩ.
Когато отпуска кредити на животновъди, кооперативната банка оценява стойността на фермата по следните сметки: една млечна крава е 1 050 долара, една юница 850, фуражът се смята на 75% от пазарната му цена, цената на млечния чек (парите, които животновъдът очаква за предаденото мляко) е 100%. Така кредиторът приема, че единицата собствен актив на кредитополучателя е 2 100 долара. Приема се също така, че фермерът дължи месечно 500 долара разходи за труд. „Ако балансът е $ 1 600, всичко е наред. Ако е по-висок, трябва да имаме разговор с клиента“, поясни банкерът.
Земята, притежавана от фермера, не е особено ценен актив, тъй като има ниска ликвидност. Затова банката признава 65% от пазарната й цена. Според директора, земята в САЩ се търгува от 2 500 до 8 000 долара за акър (1 акър е равен на 4 047 кв. м.)
„Средно около 50% от капитала на фермера, който е кредитополучател, принадлежи на банката“, обяснява Кери Крист и веднага уточнява: „Фермерът си е притежател на всички свои активи, но ние или ипотекираме половината от тях, или издаваме запис на заповед. Ако клиентът е успешен, собственият му капитал нараства. Ако е неуспешен, банката продава обезпеченията.“ До момента Farm credit NM е раздала кредити за 2 милиарда долара.
През 2009 г., когато цената на млякото паднала рязко, осем фермери са обявили фалит и банката е разпродала част от стопанствата им. В последните две години няколко ферми са на ръба, признава директорът. Фирмата обаче никога не бърза да потопи давещите се, тъй като партньорството е сред най-важните принципи в действията й. Пък и в борда на директорите мнозинството е на животновъдите. „При криза се опитваме да помагаме с каквото можем“, поясни Крист.
Farm credit NM няма лимит на заемите, които отпуска. Най-големият кредит, който е обслужила, е за $ 350 млн. Клиентът обаче е бил достатъчно обезпечен за него – притежава ферми с 15 хил. крави, негови са 15 фуражни завода, както и 16 хил. акъра земя (близо 64 750 дка). Ако начинаещ животновъд без собствен капитал поиска заем, за да стартира, банката не му отказва, но провежда разговори, за да прецени доколко е сериозен в намеренията си.
∗ Срещата с Кери Крист в Farm credit NM бе част от обучителната програма „Лидери в земеделието“ на Фондация „Америка за България“, по която през ноември 2016 г. група фермери посетиха щатите Ню Мексико и Тексас.
Всички текстове от поредицата „Млечните ферми на Америка“ могат да се прочетат ТУК
Zraveite iskam ta kan ditatstvam za kredit imam nujta ot vashta pomosh