Преди 169 години Христо Ботев се ражда, но не умира

Днес, 6 януари, България чества 169 години от раждането на Христо Ботев. Днешното Мъжко хоро в родния му Калофер е и за него, за патриотизма и за славата на българите.

Колкото и биографични данни да изчетем за живота му, все пак е най-добре да се върнем към кратко представеното му житие в учебниците на най-малките ученици, които го изучават. Ботев е в часовете по история, но по-силното му присъствие е в часовете по литература. Днес той е навсякъде – в освещаването на знамена, в речта на президента на историческите дати, на площадите, в бюстове, в картини, като име на улици, булеварди и град, на училища, читалища, театри и най-високия старопланинския връх. Навсякъде, дори в Антарктика, дори като име на астероид. Защото “ … тоз, който падне в бой за свобода/ той не умира!“

От подробната биография на героя на читателя му се завива свят. Още на 15 години той е напуснал дома си, за да учи в Русия. И оттам нататък, Ботев е и тук, и там, после се връща някъде, но бяга другаде. Започва работа – напуска я, сбива се – сприятелява се, спи в колиба с Левски – скарва се с Каравелов, прави обири – работи почтено, но за кратко. Влюбва се неведнъж – жени се за Венета. В биографията му всичко е спорно, освен най-важното: Ботев е загинал за България. И … Ботев е безспорен гений на словото.

Всъщност, той е написал само 20 стихотворения, но какви! В тях има такъв дух, че се запаметяват като песен. Най-лаконичният и в същото време описателен и емоционален стих, който рисува природата, ни го подарява Ботев в „Хаджи Димитър“: „Настане вечер – месец изгрее,/ звезди обсипят сводът небесен;/ гора зашуми, вятър повее, – / Балканът пее хайдушка песен!“