Индъстри Уоч: С еднодневните договори в земеделието икономиката изсветлява

Оценка на икономическите ефекти от въвеждането на трудовия договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа

(Резюме от икономически анализ на „Индъстри Уоч“) 

През юли 2015 г. с изменение на Кодекса на труда бе уреден статута на трудовия договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа (т.нар. „еднодневен договор“). Създаденият нов вид краткосрочен трудов договор има за цел да уреди законосъобразното наемане на работната сила, ангажирана ежегодно за селскостопански дейности, които имат кампаниен характер и за кратък период от време изискват голям брой работещи.

Основни изводи от анализа на „Индъстри Уоч“ на икономическите ефекти от прилагането трудовия договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа:

• В периода юли 2015 г. – август 2016 г. на земеделски стопани са предоставени 235.5 хил. образци за еднодневни договори. В периода юли-декември 2015 г. са предоставени 77.3 хил. образци за еднодневни договори на 1 146 земеделски стопани. В периода януари-август 2016 г. са заявени 158.2 хил. образци от 1 990 стопани. За целия период след юли 2015 г. най-много са предоставените образци за еднодневни договори за работа по винени лозя (53.1 хил. образци), както и за култури като череши (31.7 хил.), малини (27.2 хил.) и маслодайна роза (25.8 хил.).
• 

Забележка: Култури, които формират над 1% от общия брой предоставени образци в периода юли 2015 г. – август 2016 г.

Източник: Индъстри Уоч по данни на ИА ГИТ

По данни на НОИ, за периода юли-декември 2015 г.(след въвеждането им) от новата уредба са се възползвали 1 196 осигурители, като по еднодневни договори са работили над 15.2 хил. физически лица в продължение на 57.9 хил. работни дни, постъпили в периода юли-декември 2015 г. За периода януари-септември 2016 г. се наблюдава увеличение на броя осигурители, участващи физически лица и дни в осигуряване на лицата, наети по еднодневни договори. Броят на осигурителите достига 1 524, осигурените лица нарастват с 43%, до около 22 хил., а броят на отработените дни се повишава – с 63% до 94.3 хиляди.

През 2016 г. обхватът на еднодневните трудови договори се увеличава – земеделските производители, използвали еднодневни договори, са склонни да наемат по-голям брой работници на това основание. Средният брой осигурени лица наети от един производители се увеличава до 15 през 2016 г. спрямо 13 през 2015 г., а средното време, за което предприятията ползват еднодневни договори, достига 62 дни през 2016 г. при 48 дни година по-рано. Средният брой дни в осигуряване на едно наето лице се повишава до 4.2 дни през 2016 г. в сравнение с 3.7 дни през 2015 г.

Източник: Индъстри Уоч по данни на НОИ

На макроикономическо ниво, ефектът на еднодневните договори върху заетостта е видим в месечната динамика на наетите лица в селското стопанство в периода 2014 – 2016 г. По-бързото нарастване на наетите лица през първото полугодие на 2016 г., което статистиката отчита, вероятно се дължи на изсветляване на селското стопанство чрез формализиране на сезонна заетост. Изпреварващото нарастване на наетите лица в селското стопанство след въвеждането на еднодневните договори е сигнал, че делът на неформалната икономика и недекларираната заетост в сектора се свива.

Източник: Индъстри Уоч по данни на НСИ

Няколко тенденции показват, че въвеждането на еднодневните договори не изместват традиционните трудови правоотношения. Средно през 2015 и 2016 г. 78% от лицата, осигурени по еднодневни договори, не са били осигурени на друго основание по трудови и служебни правоотношения през същата година. Броят лица, които са били осигурени чрез наемане по еднодневен договор за периода от юли 2015 до септември 2016, надхвърля 23 хиляди. От тях над 17.7 хил. не са били осигурени на друго основание по трудови и служебни правоотношения и през 2014, или достига 76%. От своя страна, средният брой дни, което едно наето по такъв договор лице работи, е 4.2 дни в рамките на цялата година (при максимално допустими 90 работни дни). Тези данни потвърждават хипотезата, че мнозинството наети по еднодневни договори са безработни лица, които не упражняват друга форма на заетост, или лица, които работят изцяло в сивата икономика.

• Подобен извод може да се направи и резултатите от проведеното в рамките на изследването анкетно проучване сред близо 800 земеделски производители. Сред производителите, използвали такива договори през 2016 г., около 86% споделят, че работниците имат притеснение да не загубят достъп до социални помощи. Това показва, че предвиденият режим за запазване на достъпа до обезщетения, помощи и услуги е изключително важен фактор за приложимостта на еднодневните договори.
• Най-значимият разход за работодателите, според резултатите от проучването, изглежда произтича от разяснителната кампания сред работниците за ползите регулацията – около ¾ от тях са влагали допълнителни усилия за разясняване на новия вид договор. Около 40% от производителите считат, че използването на еднодневните договори е довело до увеличаване на разходите за счетоводни услуги, като над половината оценяват времето за обработка на договор за един работник на около и над 5 минути.
• Половината от респондентите смятат, че работниците срещат притеснение или трудност при попълването на личните си данни. Тези пречки могат донякъде да се преодолеят с промени в процедурите и реда за попълване и отчитане на трудовите договори. Фактът, че над 45% от респондентите предполагат, че работниците вероятно могат да намират друга работа без да им се налага да спазват тези процедури е индикатор за все още значителния дял на недекларираната заетост както в този сектор, така и изобщо за специфичната група потенциална работна сила (лица с ниско образование, трайно безработни, от маргинализирани групи и др. под.).
• Въпреки трудностите, над 3/4 от фермерите, които са използвали еднодневни договори през 2016 г., планират да назначат персонал на краткотрайна сезонна селскостопанска работа през следващите 12 месеца (следващия сезон). Показателно е, че двойно по-голям дял от земеделските производители, използвали договори през 2016 г., считат възможностите и капацитета си да ги прилагат за достатъчни, в сравнение с тези, които не са ползвали такива договори. Тези резултати потвърждават хипотезата, че допълнителните усилия и разходи за работодателите са в голяма степен еднократни – свързани с първоначалното запознаване с правната уредба и подготовка за администрирането на договорите. Ако уредбата се доразвие и облекчи допълнително, вероятно сред тези, които за пръв път използват тези договори през 2017 г. голям дял ще продължат да го правят и занапред.

Редица страни от ЕС също са уредили възможността за краткотрайна заетост при сезонна работа. Водещ е възприетият принцип“Flexicurity” – засилване едновременно на гъвкавостта и сигурността в трудовите отношения. Принципът е  признат за един от ключовите цели на европейските пазари на труда в контекста на Европейската стратегия по заетостта и Лисабонската стратегия за модернизиране на пазара на труда. Този вид договори целят и допълнителна сигурност за работниците – в случаите, при които не са налични трудови договори, регламентиращи временната краткотрайна работа, работниците  нямат достъп до някои видове трудови права и социални осигуровки. В известен аспект мерките, стимулиращи краткотрайната заетост се въвежда като средство, което би довело до трайна заетост. Все пак, основен мотив за въвеждане на подобен тип срочни договори е да се намалят практиките на недеклариран труд.