Светлана Боянова към фермери: Настоявайте за мярка 16.1, за да сте на европейската сцена

Мярката за иновации се прилага активно в държавите от ЕС, а у нас още не е издадена наредба за нея

„Настоявайте за отварянето на мярка 16.1!“, призова участниците във Форума за печелившо животновъдство Светлана Боянова. Събитието се проведе тази седмица в Сливен, а в него взе участие и председателят на Института за агростратегии и иновации. Боянова разказа пред животновъдите по какъв ред се прилага мярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на европейското партньорство за иновации (ЕПИ)“ и какви цели си поставя. Темата на нейната лекция бе „Иновациите като възможност за конкурентно животновъдство“.

„В Министерството на земеделието и храните не посмяха да напишат наредба за мярка 16.1, въпреки че тя се прилага активно и то не само в старите страни-членки на ЕС“, посочи Боянова. Смисълът за написването на подобна мярка е във финансиране на новости, за които не е сигурно, че са печеливши. Така, в рамките от 3 до 5 години, мярката дава възможност да се изпробват иновации и да се види ефекта от тях.

Най-общо, мярката се прилага от оперативни групи, в които участват научни специалисти, организатори и задължително – фермери. Земеделците са тези, в чиито стопанства се прилагат новости, които биха могли да подобрят работата им и тяхното участие в групата е задължително.

Бюджетът на мярка 16.1 ще е 20 млн. евро, а стойността на един проект може да е максимум 1 млн. евро. За разходите за проучвания, за стимулиране на интерес и текущите разходи във връзка със сътрудничеството са с максимален интензитет 100%.

Работата на сформираната оперативна група продължава от 3 до 5 години, като сумата по проекта се освобождава постепенно според фазите, през които протича прилагането на иновацията. В началото по мярката се дават средства само това да се проучи дали проектът е приложим. После – за стимулиране на интереса и разширяване на групата. През текущия период, в който вече се прилага проекта, сумата е най-голяма. Стопанствата са базата за прилагане на експеримента и фермерите участват с организирането му. Други членове на групата извършват мониторинг. Накрая резултатите се обобщават, ако са успешни се създава методика за прилагането на опита, която се популяризира.

Светлана Боянова даде примери с проекти по тази мярка в други държави. В Германия се изпълнява проект за осигуряване на азотна ефективност и свобода от ГМО хранене при животни. Оперативна група проучва протеиновия баланс при храненето им с бакла, грах и лупина, със силаж от бяла и червена детелина.

Иновациите в земеделието и преработката дават(ха) възможност на кандидатите по мерки 4.1 и 4.2 да получат повече точки при класирането, ако имат заложени такива в проекта. Но шансът за внедряване на иновации всъщност се е оказал нищожен. Причината е в това, че според правилата нещо се счита за иновация ако притежава удостоверение за патент или полезна марка. Регистрацията в Патентното ведомство обаче продължава две години и така, докато това се случи, тези мерки вече са с изчерпан бюджет, посочи Светлана Боянова.

Според нея, фермерът, който прилага иновации, има шанс да изпревари останалите, тъй като не разчита единствено на субсидии от държавата и ЕС.

Бавенето на нормативите за прилагане на мярка 16.1 и неотварянето й са съществена липса за българските земеделци. Докато в другите държави експериментират иновации и подобряват работата в стопанствата, българските фермери дори не са на европейската сцена, обърна внимание Боянова.