The Economist: Линията между българите не е „ляво“ и „дясно“, а „горе“ и „долу“

Най-опасната конфигурация е да няма стабилно правителство, смятат наши икономисти

В публикации и пред микрофоните на електронните медии икономисти коментират междинната ситуация в страната – след изборите и преди съставяне на ново правителство. Ето част от тях:

The Economist

Три месеца след оставката на правителството на Бойко Борисов заради най-големите протести от 16 години насам българите гласуваха на 12 май. Резултатът от изборите няма да даде на България ясно лидерство и стабилност, от които най-бедната държава членка на ЕС толкова се нуждаеше, пише британското списание The Economist, цитирано от БГНЕС.

Това бяха апатични избори в нещастно време. Избирателната активност беше рекордно ниска, малко над 50%. Периодът преди изборите беше помрачен от скандали. Ден преди изборите прокурори откриха 350 000 допълнителни бюлетини в печатница, за чийто собственик се твърди, че е близък до партията на Борисов. Това накара опозицията да обвини ГЕРБ, че опитва да фалшифицира вота. „Това беше подготовка за тотално фалшифициране на изборите“, заяви Станишев. Твърдения за незаконно подслушване накараха прокуратурата да обвини председателя на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов, бивш вътрешен министър, че „преднамерено е позволил на подчинените си, директорите на отдела за подслушванията, да вършат престъпления“. Цветанов, срещу когото не може да бъде предявено обвинение, тъй като има имунитет като кандидат за парламента, отрече да е извършвал нередности.

Неотдавнашен доклад на германската фондация Фридрих Еберт посочи, че „това, което остава след протестите и изборите, е голямото противоречие между хората във властта в политиката и в бизнеса и „обикновените“ граждани. Това създава впечатлението, че българското общество е разделено не по „лява“ и „дясна“ линия, а по „горна“ и „долна“. Преодоляването на това разделение е едно от най-големите предизвикателства за българската политика. В противен случай опасността от пропаст между политиката и тези, които не се чувстват представени от нея, ще продължи да расте“. Новото правителство (ако бъде скрепено) ще има тежка задача, завършва The Economist.

Георги Ангелов, Владимир Каролев, Емил Хърсев:

Георги Ангелов, старши икономист от институт „Отворено общество“ прогнозира пред БНР, че не бива да изключваме голяма коалиция при съставянето на правителство. „Когато има криза… не е невъзможно… Преди съставянето на правителство политическите партии трябва да направят стъпки назад, за да работи едно правителство“, каза той

„Най-опасната конфигурация е да няма стабилно правителство. В много случаи в други страни, след изборите продължават борбите – трябва правителството да се насочи към пазара на труда, а не към идеологически борби“, смята Ангелов.

„По традиция предизборните обещания са много щедри. Бюджетът има възможност да поеме това, което сега е заложено в закона, но не може да се очаква да се намерят пари за големи проекти, без да се преструктурират и без да се реформират неефективните сектори“, каза Каролев.

Финансистът Владимир Каролев, бивш депутат от НДСВ, коментира пред Нова телевизия, че е възможно правителство начело с Пламен Орешарски, в което освен ДПС, да участва и „Атака“. Не забравяйте личния момент при депутатите, някои от тях – примерно от „Атака“, сега ще са депутати за пръв път и ще искат да останат, посочи той.

Според Каролев в правителство начело с Орешарски би имало добри министри, защото БСП са наясно с каква отговорност се нагърбват.

Макар че самият Каролев е разочарован от това, че няма по-силно представителство на дясно-център в парламента, той прогнозира, че и кабинет начело с Орешарски ще води стабилна финансова политика, защото Орешарски се е доказал като добър финансист.

Според финансиста Емил Хърсев следващото правителство трябва да си постави въпроса как да гарантира на българската нация препитанието, оцеляването, а този въпрос стои и пред други европейски държави.

Той обясни, че не са нужни гигантски преразпределения и търсене на инвестиции, за да се увеличават работните места. По думите му през последните три години са се свили 400 хил. места, а тези хора някъде са работили. За да са работили, тези инвестиции вече са направени, т.е. те седят сега и са празни.