Що е активен фермер и негативен списък, обсъжда Брюксел

Заместник–министър Снежана Благоева, която присъства на заседанието, заяви, че е необходимо дефиницията за активен фермер да бъде определена така, че да позволява изключването от подпомагане на неистински фермери, за които директното плащане не е обосновано. България намира за по-удачно, негативният списък на лица, които не следва да бъдат разглеждани като отговарящи на дефиницията за активен фермер, да бъде факултативен (незадължителен). В случай че списъкът е задължителен, той следва да бъде изчерпателен, така както е изброяването на Европейския парламент. Включването на изрично изброените в негативния списък на Европейския парламент субекти не би довело до затруднение при прилагане на разпоредбата от страна на България.

По-голяма част от държавите-членки заявиха, че постигането на по-добро насочване на подпомагането към активните фермери е една от основните цели на реформата на ОСП и подкрепиха необходимостта от негативен списък. Според Комисар Дачиан Чолош законодателите следва да се съобразят с препоръките на Европейската сметна палата и да предвидят изключване на определени субекти като летища, железопътни компании, голф игрища, за които не са предназначени директните плащания.

По отношение на задължителното или доброволно прилагане на схемите за подкрепа на млади фермери и малки ферми, позициите все още съществено се различават, но министрите заявиха готовност за повторен анализ и приемане на разумни компромисни решения.

България подкрепи въвеждането на стимули за младите фермери чрез директните плащания, при възможно най-опростени условия. Задължителното прилагане на схемата за млади фермери в страната няма да бъде проблем предвид необходимостта от подпомагането на младите фермери и подобряването на възрастовата структура на заетите в сектора.

Заместник-министър Снежана Благоева подчерта, че подкрепата за малките земеделски стопанства под формата на специална схема в Първи стълб следва да доведе до по-добри икономически условия за развитие на земеделието и опростяване на административните изисквания. България предпочита горният праг на плащането по схемата да бъде в размер на 1500 евро като подходящ инструмент за подпомагане на дребните земеделски стопани.