Вино по никое време

Георги Петров

Не е нито гроздобер, нито Трифон Зарезан, а почитаемата публика е свикнала да й се говори за вино само около тези  дати. Ще нарушим шаблона.

Бяха много  горещи Великден и Гергьовден, но пък бяха големи празници в селския двор. Претенциозна дама  неблагоразумно  попита  подпийналата ни компания как можем да пием вино в тези жеги. И  се започнаха едни препирни и  надвиквания… Най-издържливият на пиене от компанията на другия ден ни уведоми, че сме стигнали дори до фалцета: ”Ама, красива госпожо, нима можете да си представите, че ще обичаш нещо или някого по един начин през зимата и по друг през лятото…” Боже, опази! А иначе красивата госпожа си беше една  гъска, не казваме тъпа гъска, за да не отворим проблем на дружествата за закрила на животните. Но разрови болна темата по никое време.

Така се говори. Зиме се пие червено вино, а лете – бяло,  виното, което не е бутилирано и етикирано, е вредно и опасно, защото не се знае при какви условия е правено и какво има в него и прочие глупости.  Жалкото тук е,  че обикновeният българин не възприема приличното  вино като своята напитка. За масово осиромашелия  нашенец тази напитка е ментето,  нелегално произвеждано от синтетичен  етилов спирт и полулегално разливано в хилядите мизерни и не толкова мизерни български кръчми. Докато в същото време един от изконните поминъци в българското село, лозарството, преднамерено задушавано от превърналите се в мастодонти фирми за прозводство на вино и алкохолни напитки, едва крета.

Те, мастодонтите,  хвърлят милиони, за да убедят обществото и  най-вече държавното управление, че дребното производство на вино и ракия, освен вредно за здравето, е  опасно и за сигурността на държавата. Защото лишава фиска й от акцизите, които те, милите, така чинно си  плащат. Което си е истината, те успяват, защото системно работят за интересите си, спонсорират и притежават все повече медии, които пеят тяхната песен. Не престават да осъвършенстват методите, по които принуждават дребните лозари да им продават гроздето си на убийствено ниски цени. Лобират успешно за интересите си и в трите власти. Само, че…Докато заекът се разсейвал да се заканва на бълхите си, се превърнал в обяд на лисицата. Стелажите на българските хипермаркети са препълнени с  чилийско, новозеландско, южноафриканско,  да не говорим за испанско, италианско и френско вино. Което е много по-евтино и по-шарено като рекламиране и етикиране от равностойното му по качество българско. И това е у нас, на наш терен, а представяте ли си какво е в държавите, където стандартът на живот позволява на хората да пият хубавото вино!? Докато  чуждите производители ги мачкат по всички правила на конкуренцията, нашите гиганти хвърлят усилия да мачкат традициите у нас. Същността е в това, че виното на нашите модерни винарски изби, уви все още не е за нас, а само за  гражданята… Ще ви разкажа притча.

В по-далечното минало, когато българското село е било по-бедно дори отколкото е сега, но е било по-живо, защото в него са се раждали много деца, селянин завел по някакъв повод синчето  си в града. Детето видяло да се продават гевреци и започнало сърцераздирателно да плаче и моли баща си да му купи геврек. Но селянинът нямал пари дори за един геврек. Мъльчи, ва, мъльчи, повтарял той на детето си, тез гювреци  не са за назе, те са за гражданята с меките гъзя…

Истинско вино, което могат да си позволят днешните българите с не толкова мек пълнеж на панталоните си, се произвежда на село. И  не е вярно, точно така, както са го правили дядовците ни. Днес на пазара има много модерни уреди, машинки и апарати за дребното стопанство.  Глупави или злоумишлени са твърденията, че при домашни уславия се прави нечисто вино. Виното не търпи мръсотия, просто не се получава вино, ако съдовете не са чисти и технологията не се спазва. Да сте чули някой да се е отровил от домашно вино?

Никоя власт, в продължение на 13 и половина века, не е успяла да спре българина да си прави вино. Въпросът сега е държавата, ако не му помага,  да  не му пречи да си го върне като поминък. Жална ѝ майка на тази държава, която разчита в приходната част на бюджета си на тези дребни акцизи. Ако предприемчивият селянин, доколкото все още може да се срещне по нашите земи, получи възможност да отвори заведенийце,  в което да предлага  вино и ракия от лозето си и мезе от козите си, той ще даде селска работа на няколко души и ще спечели парици. С тези парици ще раздвижи потреблението… Абе, ще компенсира шибаните акцизи. Този модел работеше успешно в Унгария още по времето , когато тя беше част от блаженопочившата Световна социалистическа система. И който е сядал в такова кръчме и е изпитал  милата селска услужливост на доволния собственик,  не ще определи казанато до тук като празни приказки. А доколкото  е безспорно, че качеството на промишлено произведеното под зоркия контрол на висококвалифицирани технолози вино е много по-виско, ще ви разкажа втора притча.

Преди 30 години  голямото  издателство „Христо Г.Данов” издаде  търсената и днес в антикварните книжарници „Книга за виното”  Имах честта да съм съавтор при написването й с Иван Дионисиев и Илия Зайков. Бог да ги прости, те сигурно отдавна са се сдушили с винарите и кръчмарите на Отвъдонто и тия последните ги слушат със зейнали уста всяка вечер, защото има какво да научат от тях. Светла им памет, споменавам ги с признателност, пък и за нещо като измолване на внимание, демек и аз мога да кажа нещо по темата. Но за друго ми е думата. От тогава не пропускам  каквото и да е написано или казано за  виното, за което съм научил по някакъв начин. Така попаднах на един испанец, най-вероятно не толкова едър винарин и  май от същия калибър  винен философ, но и нашето писание е далеч от високите претенции. Вярно е, казва той , че големите винарски изби с учените си технолози и модерно оборудване правят чисто вино с точно дозирани киселинност, танини,  сухо вещество и аромати, точно са намерили времето и съдовете за отлежаване и стареене. Всичко е чисто и точно. Но всичко е чисто и точно и със съвършените венерени извивки, мекота и еластичност на плътта, цвят на очите и косите, и пропоции на  крайниците и  при секс-куклите. Но те, за разлика дори и от по-грозноватите девойки,  нямат кръв и вени, където да закипи, ферментира и се уталожи в опиянение страстта. Горепосоченото съвършенство притежават  и дамите в класациите  на световните конкурси за красота, но си помислете кой, как и с какво  може да се домогне до вниманието им, пита риторично испанецът. Съжалявам, самата тема опиянава и май пак се изпуснахме във фалцет,  а исках само да кажа, че  селото ни може да се съживи само по селски.