Оранжерийната продукция е най-контролирана, въпреки че през 2017 г. сме на 10-годишно дъно на субсидии

Нашите цени са високи, тъй като през зимата дори и да не произвеждаме, топлим въздуха

Атанас Кунчев, изпълнителен директор на БАПОП, пред АгроПловдив

Атанас Кунчев е новият изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП). Той спечели през ноември 2016 г. този пост след конкурс и в конкуренцията на още десет кандидати. Кунчев е възпитаник на Аграрния университет, специалност „Управление на регионалното развитие“. При промоцията в края на миналата година той бе обявен за отличник на випуска. На двата държавни изпита бе получил оценки 6,00, а успехът от следването му е 5,94. В момента е пред завършване на магистратура в УНСС „Бизнес и мениджмънт“. Семеен е.  

Г-н Кунчев, защо българските оранжерийни краставици са толкова скъпи?

Скъпи са поради отоплението. Който е зареди оранжериите с краставици, които в момента дават плодове, го е направил точно, когато температурите достигнаха минус 20 градуса. Помните, че през януари имахме вълчи студ. При минус 20 градуса, за да постигнеш температура плюс 20, за да има растеж, трябва да преодолееш амплитуда от 40 градуса. Това се постига с адски голям разход на енергия.

Каква енергия най-често използват оранжерийните производители?

Различно е. Имаме пелети от дървесина или шлюпки, газ, въглища, дърва, или комбинация между тях.

Какъв процент от членовете на асоциацията отопляват оранжериите през зимата? И кога ще имаме на пазара български домати?

В момента излизат краставиците, може да има някъде и домати. Но основно, първите домати ще са готови към средата на март, а масово ще се появят към края на март. Относно отоплението отговорът е лесен – всички отопляват. Ако не отопляват, резултатът може да се види в град Баня, Карловско. Там 60 декара стоманено-стъклена оранжерия падна заради тежкия сняг. Целият блок се срути. Това се случи заради неотопляване. Така че няма как да не топлиш оранжерията, дори в нея да няма нищо и да загряваш само въздуха. Иначе всичко пада, освен ако не счупиш стъкла, за да намалиш натиска. А това пак е свързано с разходи. За разлика от нашите климатични условия, в Анталия, където има около 40 хиляди декара палаткови оранжерии, никога не са харчили за отопление. Това отговаря на въпроса защо турските краставици са по-евтини от българските. Оттам идва разликата в цените.

Вчера от фонд „Земеделие“ обявиха, че през април оранжерийните производители ще получат обвързаните плащания. Те доколко ще компенсират зимните разходи?

Когато видяхме, че плащанията ще са през април, лошо ни стана! В момента всички средства, които сме заделили от предходната година, ги вкарваме в отопление. Лошото е, че тази година ще получим възможно най-ниските субсидии, които сме взимали в последните 10 години. През април ще се изплати помощта за 2016 г., която е по ниските ставки. Общият бюджет е 5 милиона лева. През 2018 г. ще бъдат изплатени „обвързани“ с общ бюджет 7.878 милиона лева. Не бих казал, че сумата е висока. Онзи ден направих изчисления. Оранжерийните производители дават към 15 до 20% от общата национална продукция на плодове и зеленчуци. А бюджетът за нашия бранш е едва 9% от общия на обвързаните плащания за плодове и зеленчуци.

И все пак, браншът ще получи увеличение с промяна на Наредба 3 спрямо субсидиите, които ще бъдат изплатени през април …

Тази година за оранжерийното производство е тотален крах по отношение на помощите. Нямаше подпомагане по de minimis, субсидиите са на дъното, тъй като броят на кандидатите за обвързани плащания се увеличи. Да обобщя: Тази година има най-малко пари и най-много кандидати. За догодина имаме това уверение, че кантарните бележки и други подобни уж документи, които са извън контрола на НАП, вече няма да се прилагат за доказването на добив и продажби. Така от тази година ще се откроят само действащите оранжерии, на това се надяваме. Това е стъпка напред.

Имате ли индикации, че оранжерийото производство у нас си разширява площите?

Хората, на които им стиска, инвестират в оранжерии. Но тези, които си мислят, че оранжерийното производство е лесно, бързо ще се откажат. Други ще ги откажат банките, тъй като лихвите у нас са високи. Няма как да инвестираш в оранжерия без кредит. Изграждането на един декар стоманено-стъклена оранжерия излиза към 200 хиляди лева. Полиетиленовите не са много по-евтини, тъй като оборудването е същото. Впрочем, ние сме изключително контролиран сектор. От РИОСВ ни посещават ежегодно, за да проверят сондажната вода и ако имаш и най-малко отклонение от нормите, веднага запечатват кладенеца. Затова твърдя, че нашата продукция е чиста. Използваме биоагенти. Два пъти в годината даваме проби от водоизточниците. Това никой друг бранш в производството на плодове и зеленчуци не го прави. Оранжерийните производители са единствените, които имат законни сондажи. Басейновите дирекции ни контролират.

От думите ви излиза, че оранжерийният бранш е най на светло в земеделието?

Да, ние искаме да сме на светло и подкрепяме европейското бъдеще на страната. Затова държим промените в Наредба 3 да станат приложими през тази година. Искаме продажбите да се доказват с касова бележка или с фактура.

Дали новите оранжерии ще започнат да преобладават като площи спрямо онези, построени от времето на социализма?

Не. Нека все пак да видим кои от новите производители ще устискат и ще продължат да се занимават с оранжериите след 2-3 години. Аз лично се надявам новите инвестиции да постигнат по-големи площи, защото модернизацията е необходима.

Оранжерийното производство най-трудно и наукоемко ли е?

Категорично да. Собствениците или спят по няколко дни в седмицата до оранжериите, или домовете им са близо до тях. Показателите във вътрешната среда трябва да се поддържат денонощно. Отклоненията от тях често са фатални.

Приближава ли се нашето оранжерийно производство до холандското?

Бавно, но постоянно – да, приближава се. Към това се стремим. Затова посещаваме панаирите в чужбина и наши членове гостуват на колегите си в Холандия. Така внасяме нови идеи. Рано или късно ще достигнем холандското равнище, но е необходима и помощта на държавата. В крайна сметка повечето холандски оранжерии са построени именно с европейски субсидии.

Сещате ли се за култура, която досега не се е отглеждала в оранжерии, но вече се произвежда?

Със сигурност има. Например, наш колега направи проект за отглеждане на череши, специален сорт, и аспержи в оранжериите си. Може би вече го е реализирал.