Семинар: Ако увеличите сухата маса за крави с 0.5 кг/ден, ще имате 20 хил. лв. повече приходи

6 хиляди литра мляко годишно производство от крава е границата, при която разходите се преодоляват, посочиха експерти по време на семинара „За повече мляко – повече знания“ в Раковски

Ако увеличите с 0.5 кг на ден сухата маса при храненето на крави, ще увеличите годишните си приходи с 19 825 лева за година. Тази сметка направи днес в град Раковски пред животновъди от Пловдивска област доц. Илия Крачунов. Той бе един от лекторите в пътуващия образователен семинар „За повече мляко – повече знания“, организиран от Националния център за обучение „Америка за България“ към Тракийския университет. Мероприятието се провежда и със съдействието на Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ), чиито изпълнителен директор Михаил Михайлов бе гост, а съпредседателят Рангел Матански откри форума.

Доц. Крачунов поясни как е направил сметката за увеличените приходи. Добавяйки 0.5 кг суха маса към дневното меню на кравата, животновъдът може да наблюдава, че млеконадоят се увеличава с един литър на ден. При актуалната към момента цена от 0.65 лв. за литър мляко и 305 дни лактация за година, едно стопанство със 100 крави ще увеличи приходите си с посочените близо 20 хил. лева.

По-голямото количество суха маса не е единственото условие за подобряване на млечния добив, поясни доц. Крачунов, който от 10 г. работи към завода за фуражи „Бонмикс“. На кравите трябва да бъде осигурено до 18 часа осветление в оборите. То трябва да е толкова силно, че

човек да може да прочете вестник в помещението.

Постелята на кравите трябва да е мека и удобна, а дали е такава се разбира ако животновъдът може да остане на колене върху нея, без те да го заболят.

Водата е изключително важна за високото производство. Ако сухостойните крави се нуждаят от 40 до 60 литра вода дневно, то продуктивните трябва да изпиват между 140 и 180 литра.

 

Сметките на доц. Крачунов показват, че 6 хиляди литра мляко годишно производство от крава е

границата, при която разходите се преодоляват.

Тоест всеки литър нагоре увеличава печалбата за животновъда, а всеки литър надолу увеличава загубата му. Но количеството не е единственият важен показател за устойчивата млечна ферма. Протеините в млякото трябва да са средно 3.5%, всяка крава трябва да има поне 5 лактации и всяка година да ражда по едно здраво теле.

Една от важните грешки на българските животновъди е, че протеинът в храната или е недостатъчен или е прекомерен. При оптимално съдържание в 100 милилитра мляко трябва да има 35 милилитра урея (карбамид).

Съотношението между концентриран и груб фураж

е добре да е 55 към 45 процента. В същото време трябва да се знае, че никак не е добре да се дава на крава повече от 2.5-3.5 кг концентриран фураж при един прием на храна поради голямото съдържание на скорбяла, обърна внимание специалистът.

 

Първите четири дни новороденото теле задължително трябва да пие коластра, насочи вниманието към друга тема доц. Крачунов. Първият ден

след раждането то трябва да поеме 4 литра коластра

и това е много важно за имунната му система. По-нататък могат да се използват млекозаместители. Те обаче трябва да се избират внимателно тъй като има огромни разлики между продуктите, които предлага пазара. Животновъдът не бива пести в първите пет седмици на телето, защото тогава се залагат бъдещите качества на жлезистата тъкан (вимето).

Д-р Георги Куцаров, който е преподавал „Ветеринарна физиология“ в Тракийския университет, а днес е съдружник в „Алта БГ“, обърна

внимание към генетиката.

Той посочи, че недостатъчният интерес към родословието е сред основните слабости на българските говедовъди.

За да управляват правилно стопанствата си, животновъдите трябва да обърнат особено внимание на храната. У нас силажите са скъпи, каза той и съпостави: В Европа един килограм силаж струва между 1.5 и 3 евроцента, а в България цената му е от 6 стотинки нагоре.

Д-р Куцаров посъветва животновъдите, които отглеждат

царевица за силаж,

да се заинтересуват от характеристиките на сорта, а не само от добива. Добивът не бива да е по-малък от 6 тона на хектар, а в семената не трябва да има лигнин, тъй като той не увеличава млеконадоя.

Друга грешка на животновъдния бранш е при прибирането на люцерната, тревата и царевицата. Те не бива да се режат до корен, а откосът трябва да е по-висок. При царевицата трябва да се направи на 35-40 см от почвената повърхност, при люцерната – на 15 см.

Приготвянето на силажа

е много важна задача, тъй като ако се допусне кислород вътре, голяма част от него ще трябва да се бракува. „Мачкане му е майката“, даде рецептата си за направата на качествен силаж експертът. „И то мачкане на тънки слоеве“.

Когато се приготвя сенаж, трябва да се знае, че фазата на прибиране на растенията от полето е от изключително значение. Ако сеното ще е от житни култури, те трябва да се окосят преди да започне да се налива зърното. Само тогава сеното ще е с висок процент на протеини.

За поддържане на пасищата българските животновъди обикновено не полагат грижи. Затова те са ниско продуктивни за разлика от европейските. Животновъдите от континента ги засяват и поддържат с качествени треви, извършват и подхранване.

Семинарът „За повече знания – повече мляко“ ще има среща с животновъди в Перник, Монтана и за последно в Ловеч на 15 март.