Отбелязваме 139 години от Освобождението на България

Днес отбелязваме 139 години от Освобождението на България от турско робство. На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) и се създава Българска държава след 500-годишното й изчезване от картата на света.

Днес на връх Шипка тържеството по повод годишнината от Освобождението ще започне в 11:30 ч. На него ще присъства служебният премиер проф. Огнян Герджиков. Сутринта Старозагорският митрополит Кипрян ще отслужи заупокойна света литургия в храма „Рождество Христово“ в Шипка, а след това – панихида за загиналите в епичната битка.  Пътят през прохода е отворен само в посока Казанлък – Шипка до 14 ч.

В Пловдив в 11:00 часа митрополит Николай ще отслужи молебен в катедралния храм  „Света Богородица“. Пред паметника на руските и финландските освободители на хълма Бунарджика в 12:00 часа ще се състои тържествена церемония и ще бъдат поднесени венци и цветя. Слово за празника ще произнесе директорът на Историческия музей Стефан Шивачев. По традиция, на Централните гробища ще бъде отслужена панихида за загиналите български опълченци в 13:00. Вечерта ще се проведе заря-проверка пред Военния клуб  с участието на представителен взвод от Пловдивския гарнизон. Днес входъг за пловдивските музеи ще е безплатен, както и паркирането в Синята зона.

В Националния военно-исторически музей в София посетителите ще могат да видят оригинала на знамето, станало първообраз на националния ни трибагреник –  ушитото от Стилияна Параскевова и дъщеря ѝ знаме, предназначено за българските опълченски дружини в Руско-турската война.

Исторически сведения

Причина за Руско-турската освободителна война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна – Савфет паша и Садулах бей. Членовете 6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска.
Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).

Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната духовност на българското население.

Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 година. Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година.

По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена на пет части – Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 година 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за национален празник.