Кога торовата норма при житните се дели на части

Труден старт за рапицата

Из бюлетин 1 за растителна защита през февруари-март 2017 г. на БАБХ Пловдив (за контакти виж в края на текста)

Есенници

Ранните обследвания показват относително добро фитосанитарно състояние на презимувалите житни, въпреки късните сеитби, есенното засушаване и изоставащите фенофази от ранната есенна вегетация. На този етап особено важно е своевременното и качествено приложение на пролетното азотно подхранване, което ще подобри чувствително физилогично състояние на есенниците, ще даде по-добър старт за предстоящата активна вегетация.

Нитратно уязвими зони

На основание Заповед № РД 09-264/05.05.2016г. на Министъра на земеделието и храните е утвърдена и Програма от мерки за ограничаване и предотвъртяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в нитратно уязвимите зони. Площите, които чрез просмукване или оттичане на водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници и попадат в нитратно уязвими зони /НУЗ/ са определени със Заповед № РД-146/25.02.2015 год. на Министъра на околната среда и водите.

За област Пловдив в НУЗ попадат следните общини: Брезово – /до 300 м надморска височина/, Калояново, Марица, Пловдив, Първомай – /до 300 м надморска височина/, Раковски, Родопи – /до 300 м надморска височина/, Садово, Стамболийски, Съединение, Хисар /до 300 м надморска височина/;

Правилата за добра земеделска практика в тези зони са задължителни. За земеделските спопани, чийто стопанства са извън тези зони спазването на Правилата за Добра земеделска практика са доброволни. Добра земеделска практика, свързана с ограниченията за азотна форма на торене в НУЗ са: Да не се внасят азотсъдържащи торове (органични и минерални/ неорганични) в следните периоди – от 1 ноември до 20 февруари за Южна България – от 1 ноември до 5 февруари на площи с едногодишни култури есеници – от 1 ноември до 25 февруари за свободни площи подготвени за засяване на земеделски култури – от 15 ноември до 25 февруари при създаване на нови овощни насаждения. Като изключение се допуска внасяне на оборски тор до 15 ноември.

– При внасяне на повече от 12 кг активно вещество на декар, торовата норма да се раздели на две, като 2/3 се внася предсеитбено, а останалата 1/3 – като подхранване.

– На песъкливи почви азотната норма също се разделя на две, за да се избегне просмукването на нитрати в по-долните почвени слоеве и попадането им в плитките подземни води.

– На равнинни терени да не се тори с азотсъдържащи торове на напълно замръзнала почва, както и на почва, изцяло или отчасти покрита със снежна покривка с дебелина по-голяма от 5-6 см.

– При равнинни терени да не се използват торове край водни басейни на разстояние по-малко от 5 м.

– при внасяне на азотсъдържащи торове върху терени с наклон над 6 градуса, азотната норма да се раздели на части, с цел да се предотврати изнасянето на хранителни вещества посклона. край водни басейни на разстояние по-малко от 10 м.

– Да не се внася пресен оборски тор. Твърдият оборски тор да се съхранява при обикновени условия най-малко 6 месеца преди внасянето му в почвата. Течният оборски тор да се съхранява поне 4 месеца, преди да бъде внесен.

– Органичните торове да се заорават в почвата непосредствено след разпръскването върху почвената повърхност с подходяща почвообработваща техника.

– Да не се внасят азотсъдържащи торове по време на валежи и след това, докато почвата е преовлажнена, както и на наводнени терени;

Вредители при житни

Обикновена полевка. Праг на икономическа вредност през пролетта: есенници – 1 активна колония на дка. люцерна – 2 активна колония/дка;

През късната есен отчетохме слабо завишаване на плътността и раздвижване в ареала на разпространение на полевката. Ниските температури и обилната почвена влага от зимния период въздействат ограничаващо върху популацията. В резулатат масовата плътност към датата на наблюдени е в обичайни за региона стойности – до и малко над ПИВ.

На площи заети след повторки 1-2 активни колонии на дка, след окопен предшественик – царевица и слънчоглед, 2-3 активни колонии на дка. Без промяна /висока/остава плътността в старите люцернови масиви. Пролетният размножителен период започва при трайно повишаване на температурите над 5 градуса, което за условията на Пловдивски район обикновено съвпада с последните дни на февруари и началото на март. Необходимо е да продължат редовните обследванията. При регистрирана плътност над ПИВ (1 активна колония/дка) и изоставащо фенологично състояние на посевите може да се изведе химична борба с готови примамки.

Решението за тази практика да се взима конкректно за всеки посев. Да се обърне особено внимание на посеви с предшественици слънчоглед и царевица. Залагането на отровни примамки е най-ефикасно да се извършва най-късно до края на март. Задължително е борбата срещу полевката да включва колониите по синорите и крайпътните ивици. С това се засягат междинните местообитания на неприятеля.

Внимание! С цел опазване на околната среда от замърсяване, опазване на птиците, полезния дивеч и селскостопанските животни от отравяне, площното третиране е строго забранено! Готовите примамки да се залагат само в обитаемите ходове на полевката и леко да се заравят.

Обикновен житен бегач /Zabrus tenebrioides/. Пролетен праг на икономическа вредност: 5 броя ларви на кв.м; Запазва се тенденцията на слаба степен на нападение и трайно свит ареал на разпространение за всички АЕР. Прилага се редовен сеитбооборот и по-качествена агротехника. Спазват се принципите на добрата растително защитна практика, решава напълно проблема с вредителя, без употребата на химични средства.

Химичната борба на този етап е оправдана само на повторки, късни есенници във фенофаза до “трети лист – начало на четвърти” и доказана плътност над регистрирания праг на вредност. За постигане на оптимален ефект РЗ практиката да се извежда в дни с положителни, дневни температури. В посеви с доказано нападение се препоръчва ПРЗ с по-дълго последействие: а.в. Тиаклоприд Биская 240 ОД 20 мл/дка, а.в. Хлорпирифос-етил Дурсбан 4 ЕК, Пиринекс 48 ЕК 150 мл/дка, а.в. Хлорпирифос-етил – циперметрин Нуреле Д 70 мл/дка, а.в. Циперметрин + Хлорпирифос етил Агрия 1050 + 70 мл/дка, а.в. Ацетамиприд Моспилан 20 СП 12,5 г/дка и др.

Зимна маслодайна рапица

За поредна година отчитаме труден старт в развитието на културата. В АЕР Раковски, Брезово, Съедиение, част от засетите рапици в нормален агротехнически срок не поникнаха. В микрорайони с оскъдни превалявания регистрирахме начало на вегетационен процес, силно затормозен от продължилото с месеци засушаване. Преобладаващите посеви в областта встъпиха в зимния сезон не добре гарнирани и силно изоставщи във фенологичното си развитие. На този етап земеделските производители трябва спешно да оценят състоянието на всеки един масив. Да се отчете броят на здравите растения на кв.м., като се преценят възможностите за реколтиране или презасяване по необходимост.

Рапичен стъблен скритохоботник /Ceuthorrhinchus napi/ ПИВ възрастни: 2-4 броя на кв. м. Отчитаме разширяване ареала на разпространение на вида. След нормализиране на агроклиматичните условия да продължат маршрутни прегледи за ранно установяване на признаците на нападение. Видът развива едно поколение. Зимуват като възрастни в почвата. Появяват се рано напролет при температура 9-12 С, нападат младите листа и цветните розетки. Снасят яйца в стъблото под цветния бутон. Ларвите нападат сърцевината на стъблото. Стъблата се удебеляват и изкривяват S-образно, разпукват се и загниват. Разрешени продукти за борба срещу неприятеля: а.в Тауфлувалинат – Маврик 2 Ф 20мл/дка; а.в. Циперметрин Цитрин Макс 500ЕК 5мл/дка; а.в Хлорпирифос-етил + бетацифлутрин Пиринекс сюприйм 3В 60мл/дка; Хлорпирифос-етил + циперметрин Нуреде Д 60мл/дка и др. ПРЗ. Благоприятни условия за развитие на патогена са дъждовното и влажно време. Да продължат редовните прегледи за откриване на първите симптоми. Борбата да се извежда при начални прояви, поради скоростното разпростанение от провокиращи климатични фактори. Болестта напада всички органи на културата, но най-често листата и стъблата. По растенията заразени рано наесен, в основата на стъблата се появяват рани, които причиняват отмиране. Напролет инфекцията обхваща листата и шушулките. По най-долните листа се развиват неправилни или закръглени, сивозеленикави петна, по които по-късно се появяват черни точки (пикнидии). При сливане на петната листата прегарят. Некрозата протича към листната дръжка до стъблото. Заразените шушулки се разтварят и семената опадат.

Разрешени ПРЗ: а.в. Метконазол+мепикват – хлорид Карикс 240 СЛ 100 мл/ дка, а.в. Метконазол Карамба 60 ЕК 120 мл/дка, а.в. Азоксистробин+тебуконазол Мирадор форте 375 СК 175 мл/дка, а.в. Паклобут разол + дифеконазор – Топрекс 375 СК 50 мл/дка, а.в. Тебуконазол – Ориус 25 ЕВ 50 мл/дка и Фоликур 250 ЕВ 50- 100 мл/дка, а.в. Димоксистробин + бокалид – Пиктор СК* 50 мл/дка и др. ПРЗ.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ гр. Пловдив бул.”Марица”86, тел/факс 032/62 63 18; 032/62 41 92. E-mail: obdh_plovdiv@abv.bg, Отдел РЗ тел/факс 032 95 94 00; 032 96 08 76. E-mail: prognoza_plovdiv@abv.bg; rsrz2@abv.bg.

(АгроПловдив съветва стопаните да се абонират в Пловдивската областна дирекция на БАБХ, за да получават несъкратения вариант на бюлетините за растителна защита, в които са посочени повече вредители и и са предложени повече препарати с дозите за третиране!)