Опазването на лозята от вредители започва с резитбата

(Из бюлетин 1 за растителна защита през февруари-март 2017 г. на БАБХ Пловдив (за контакти виж в края на текста)

Поради екстремно ниските температури през месеците януари и февруари е важно да се направят проба за измръзване на лозовите пъпки, ликото и дървесината, като се обърне специално внимание на по-чувствителните десертни сортове. На масиви с доказани щети да се изчака трайното повишение на температурите. Пролетните резитби са основно средство за намаляване плътността от икономически важните патогени – оидум, екскориоза и др.

Бактериален рак /род Agrobacterium/. Заразените лози изостават в развитието си. Леталният изход от заболяването е разтегнат във времето. Симптомите са характерни подутини по всички вдървесенени части близо до повърхността на почвата. Туморите могат да се развият и непосредствено под почвената повърхност или на височина до 1 м над нея. Насажденията се изтощават и загиват. Бактерията навлиза през входни рани, причинени от измръзване, резитби или други механични обработки.

Основен източник на зараза по млади новосъзданени насаждения е посадъчния материал. Стратегията за борба е превантивна:

– Засаждането на здрав посадъчен материал на терени свободни от зараза

– Практики, ограничаващи измръзвания, като загребване при младите лози и балансирано есенно торене с калиеви торове

– В плододаващи масиви с установено заболяването резитбите да започнат преди сокодвижението, като започне от здравите, след което се премине към болните растения. Нападнатите главини се отстраняват последни. Режещите инструменти задължително седезинфекцират след всеки отрез с 0,5% калиев перманганат, 70% спирт или 1:4 разтвор от натриев хлорид. При установяване на зараза на млади насаждения до 3-та година се препоръчва изкореняване и изгаряне. Ефективна борба по химичен път няма!

Лозова щитовка /Pulvinaria vitis/. На площи с регистрирано нападение е необходимо да се извърши ранно пролетно третиране с Пара зомер 3%. Репродуктивната способност на лозовата щитовка е изключително висока. Летният праг на вредност е 1 ларва на лоза. Ранно пролетното третиране е изключително важно за поддържане плътността на вредителя под ПИВ.

Задължително е третирането на целите масиви. Частичното пръскане на отделни парцели срещу неприятеля не решава проблема при нападение от вредителя.

Екскориоза по лозата /Phomopsis viticola/. Патогенът зимува като плодни тела – пикнидии в кората на узрелите леторасти, мицел в пъпките и дървесината. Повредата се открива лесно през извън вегетационния период. Кората на междувъзлията в основата на леторастите е видимо побеляла, покрита с малки черни точки – пикнидии. Част от заразените пъпки загиват или израстват леторасти със силно скъсени междувъзлия и деформирани листа. Добрата растително защитна практика /ДРЗП/ на този етап от вегатацията включва система от превантивни мерки за борба: -задължителни подновяващи резитби, премахване на нападнатите леторасти и изгарянето им извън насаждението; – поддържане на висока агротехника, включваща редовно окопаване и балансирано торене; – качествени растително защитни мероприятия, приложени в ранните стадии от фенологията.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ гр. Пловдив бул.”Марица”86, тел/факс 032/62 63 18; 032/62 41 92. E-mail: obdh_plovdiv@abv.bg, Отдел РЗ тел/факс 032 95 94 00; 032 96 08 76. E-mail: prognoza_plovdiv@abv.bg; rsrz2@abv.bg.

(АгроПловдив съветва стопаните да се абонират в Пловдивската областна дирекция на БАБХ, за да получават несъкратения вариант на бюлетините за растителна защита, в които са посочени повече вредители и и са предложени повече препарати с дозите за третиране!)