Мариана Милтенова: Вече 12 години МЗХ ни казва, че мнението на браншовите организации е нищо

Дали в Министерството на земеделието и храните ще съберат браншовите организации, за да обсъдят заедно какви приоритети ще отстоява България при обсъждането на европейската земеделска политика след 2020 г.? Този въпрос зададохме от Агро Пловдив на новия председател на Националния съюз на градинарите в България Мариана Милтенова. Отговорът, който получихме, бе твърде скептичен. „Сигурно ще има обсъждане, но моят опит ме е научил, че министерството не се съобразява с нашите виждания“, отвърна тя. И даде няколко знакови примери:

„През 2005 г. ни събраха в х-л „Принцес“ в София, за да ни съобщят за единното плащане на площ. В момента, в който чух, че то ще е с една и съща ставка за всички сектори, казах, че това ще доведе до дисбаланс в земеделието. Не може едни производства, които са напълно механизирани, без потребности от работна ръка и разходи за дообработка, да имат абсолютно същите подпомагания като сектори, които са с много по-големи разходи, каквито са зеленчукопроизводството и овощарството.

Тогава г-жа Светла Бъчварова ми каза

(тя бе заместник-министър): „Милтенова, как си представяш да правим диференцирано плащане? Това е невъзможно, изключено е!“ След като излязох навън, пет-шест държавни чиновници се нахвърлиха върху мен и започнаха: „Коя си ти, че да даваш мнения по въпроса?“ Отговорих им: „След като не искате да чуете моето мнение, защо сте ме поканили? Само да слушам, а вие да чеквате, че имате проведени разговори със социалните партньори?“ Така че дори и сега да ни съберат, не е гаранция, че общата политика, която България ще представи, ще бъде нашето мнение. А ето че съм била права тогава. След 2010 г., когато написахме доклади и анализи, всички казаха: „Вярно, плащанията на площ са грешка! Ние не знаехме.“ Венци Върбанов призна: „Ние не знаехме, че толкова ще се развие сектор зърнопроизводство и че ще стане така!“ А аз му отговорих: „Не, ние знаехме. Казахме, предупредихме. И какво от това? Никой не ни чу.“

Преди три години,

когато бе последното заседание за мярка 4.1,

казах: „Не правете грешка! В момента по 200 души на ден ми звънят и питат могат ли да станат биологични производители със задна дата. (По това време бях представител на сертифицираща фирма.) На въпроса ми дали наистина искат да бъдат биологични производители и да продават биологична продукция, да имат партньори и пазари за нея, отговорът бе: „Не се интересувам. Искам само да ми мине проектът по мярка 4.1.“ По тази причина на заседанието казах на комисията да не прави тази грешка, защото точките, които се дават при ранкирането за биологичното – 15, ще доведат до изкуствено създаване на условия. Предложих на новите биологични фермери (в преход – б.р.) да се дадат 5 точки. Тогава срещу мен скочиха Зоров и Ивайло Тодоров. До мен седеше Веселина Ралчева (асоциация „Биопродукти“ – б.р.) и на нея също казах, че това, което се приема в момента, ще е във вреда на истинските биологични производители, защото те ще бъдат изместени. Техните проекти няма да бъдат одобрени, а ще се класират тези с по 10-20 хиляди декара. И ето че това, което се случва в момента, потвърждава тогавашната ми прогноза. Няма бюджет по биологичната мярка! Година и половина след онова заседание на среща с министър Танева й обясних проблема и тя точно от три изречения разбра за какво говоря. Веднага се обърна към Грудев и каза: „Милтенова наистина е права. Защо така сте го направили?“ А той заобяснява, че е трябвало да се стимулира биологичното производство. За следващия прием промениха наредбата, но вече 4.1 беше източена. Това са неща, които ние ги предвиждаме, казваме ги, но за съжаление решенията не са наши.

Бившата заместник-министърка Светлана Боянова беше ни казала веднъж:

„Вие може да ни консултирате, може да ни давате мнения като експерти (тогава участвахме в екипа за текуща и междинна оценка на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.), обаче ние сме тези, които вземаме решенията. И това, което ние решим, това ще бъде.“ Оттогава и досега е все същото.“