Защо обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци се стопи като захарен памук?
Автор: Надя Петрова
Браво на фонд „Земеделие“, че си спази обещанието да преведе до края на месец март обвързаната подкрепа за плодове, зеленчуци и оранжерийни зеленчуци! Направи го! Но сумите, които овощарите и градинарите получиха бяха по-малко от половината от очакваните и по-малко от половината на половината, които получиха миналата година. Или както фермерът овощар Красимир Кумчев каза пред „Агро Пловдив“: „Ние очакваме и се страхуваме от пролетни слани през този сезон, но сланата, която ни направи земеделското министерство, никой не е очаквал! Осланяването е тотално!“
Архивът ни показва, че през 2016 г. производителите на плодове са получили по 193.8 лв./дка. За зеленчуците ставката е била 232.8 лв./дка. А за оранжерийни зеленчуци – 1068.6 лв./дка.
Тази година плащането ще е на два пъти. Основното бе направено късно снощи и по данни на бенефициентите плащането за зеленчуци е около 95-96 лв., за плодове 93 лв. (а според някои стига до 100), а за оранжерийни зеленчуци 730-750 лв. Цифрите са ориентировъчни, тъй като в съобщението на ДФЗ липсваха ставки. Причината, както обясниха от фонда, е в това, че тези плащания не са окончателни. „След като се стигне до финалните сметки, ще има добавяне, но то ще е стотинки на декар“.
Защо така чаканите от приоритетния, чувствителен сектор Плодове и зеленчуци, се стопиха като захарен памук на клечка в устата, без да им стане сладко на фермерите?
Справката от 24 март 2016 г. (когато са били преведени обвързаните плащания) показва, че тогава одобрените кандидати са били „близо 7 000“. В днешното съобщение на фонда се посочва, че те са „близо 14 000“. Преди година общо изплатената сума за плодове, зеленчуци и оражерии е била 76 000 лв. Днес от ДФЗ информират, че са преведени „близо 65 млн. лв.“, които всъщност са 63 777 872 лева. Общият бюджет по трите схеми е 79.7 млн. лв. според „Наръчник за кандидатстване по директни плащания Кампания 2016 г.“, който е миналата година фонд „Земеделие“. Тоест, остават за доплащане „близо“ 16 млн. лв., които представляват към 20% от цялата сума.
Да, обаче, защо тогава от фонда казват, че сумите по втория транш на обвързаните ще са стотинки на декар? 20% са си левчета!
Според Слави Трифонов, доскорошен председател на Националния съюз на градинарите в България, към 3 500 производители на плодове и зеленчуци имат застъпени площи и подлежат на уточняваща процедура преди да им се плати. От друга страна, според него от НАП трябва да потвърдят представените от фирмите на овощарите и зеленчукопроизводителите документи за доказване на произведената продукция (те се представяха до края на януари 2017 г.) Така че остатъкът от 16-те милиона лева вероятно е предназначен за онези от бранша, които днес не са получили никакви обвързани плащания заради една или друга проверка. И това, което остане след като се платят субсидиите на онези, които днес са валат, сигурно наистина ще са стотинки на декар.
Но как така производителите на плодове, зеленчуци и оранжерийни зеленчуци изведнъж се удвоиха? Не изглежда нормално, нали? Дори и за нашата страна.
Виждаме две неща, които обясняват този феномен, сътворен, разбира се, от администрацията, а не по естествен ред.
Първо, въпреки че браншовите организации настояваха изискванията за килограми добив от декар да са що-годе нормални, министерството ги направи социални. През 2016 г., за да получиш обвързана подкрепа за производство на ябълки например трябваше да си набрал през 2015 г. 434 кг/дка – количество, което може да събере и някой баберекчия. При всички култури исканите минимални добиви бяха смешни. Още по-трагичното бе, че тези добиви можеха да се доказват с хвърчащи кантарни бележки и тем подобни. Някога неграмотните са се подписвали с кръстчета, та и това е нещо подобно. Същите условия останаха и за 2016 г. Ако през 2015-я някои са се ослушвали и чудели дали държавата не им е спретнала номер, за да влязат в капана, то през 2016 г. съмненията и страховете отпаднаха и така изведнъж броят на кандидатите се удвои. За 2017 г. грешката е поправена – добивите са вдигнати и те трябва да се доказват с фактури и касови бележки. Впрочем, означава ли това, че МЗХ ще отчете догодина драстичен спад на производството на плодове и зеленчуците? Означава, но няма да го отчете.
Второ – тиквите, орехите и други! След като стана европейски (а може би и световен) производител на тикви №1, държавата ни сега ще трябва да плати за 8 пъти повече декари, засяти с тикви през 2016 г. Секретарят на асоциация „Български пипер“ Георги Василев съвсем резонно поиска да се каже кой е предложил тиквите да влязат като зеленчук в обвързаната подкрепа. И този някой да понесе финансова отговорност за това, пожела още Василев.
А Красимир Кумчев направи друго предложение: След като в страната има такъв ръст на производители на плодове и зеленчуци, защо министерството не увеличи обвързаната подкрепа за сектора? Защото субсидията от под 100 лева за декар не представлява дори и 10% от разходите за производство, които са по над 1000 лева. Получените днес пари по най-категоричен начин ни показват, че секторът не е приоритетен по никакъв начин, заяви той.