Преди 33 години Христо Проданов покорява Еверест, а после върхът покорява него

Преди 33 години на 20 април Христо Проданов предаде по радиостанцията на българския базов лагер под Еверест, че е на върха. Новината стигна до всички в България и отзвукът бе толкова възторжен, все едно всеки един от нас е успял да погледне света от най-високия връх на планетата. И то през капризния април, при това без кислородна маска. Христо Проданов го направи – първият българин, стъпил на най-високата точка на земята на височина 8848 метра. И първият алпинист, изкачил Еверест през април без допълнителен кислород.

Експедицията през 1984 г. е проведена при специална подготовка и голямо обществено внимание. Групата с ръководител Аврам Аврамов пристига в Хималаите още през март и на 18-и изгражда първия базовия лагер на 5350 метра височина. Оттам нататък българските алпинисти предпазливо поемат към върха, като правя няколко базови лагера. Заместник на Аврамов е Христо Проданов (41 г.). 

До 19 април вече има изградени пет лагера, като последният е на височина 8120 метра.

На 20 април Христо Проданов и местният шерп Ринджи тръгват към Джомолунгма (другото име на Еверест, наречено на Богинята майка на света по непалски) без кислород. Те избират най-трудния и дълъг път — западния (непалски) склон, наричан още „Жестокия път“. При катеренето нагоре шерпът се отказва, но Проданов продължава сам.

В 18.10 часа се обажда по радиостанцията, че е на върха. Там той стои половин час, след което започва да се връща. След три часа се обажда в базовия лагер, като информира, че ще прави бивак за през нощта. Появява се буря, а Христо е без спален чувал и без кислород в разредения въздух. Връзката с него прекъсва, а на следващия ден започва спасителна операция.

Людмил Янков достига 8500 метра в 21.00 часа, но не открива Проданов. Приема се, че той е загинал на 22 април.

Експедицията не се завръща веднага след трагедията с Христо Проданов. На 8 и 9 май Еверест е изкачен от Методий Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков и Николай Петков.

През годините има различни интерпретации за това дали Христо Проданов извършва подвиг или поведението му безразсъден егоизъм. Но в крайна сметка всеки сам решава съдбата си.

Ръководителят на експедицията Аврам Аврамов, обвиняван за тактически грешки и решения, за първи път публикува години след събитието личния си дневник, писан на 5350 метра височина.

„В цялост моят отчет, защото се опитаха навремето да го поправят, да кажат, че те са по-главни, въпреки че са виждали Еверест само на снимка. Аз пък бях там. Лошото е, че затриха някъде или не искат да покажат 60 касети записи от радиостанциите. Смятам, че почти всички грешки, които са допуснати и от мен, защото независимо от това, че съм бил само ръководител, а не и пряк участник да се катеря там, и от останалите момчета. Всеки е допускал грешки. За нищо не съжалявам, лудите в света винаги са били носители на големите открития. Луди е имало и ще има винаги“, каза за „Дарик“ Аврамов.

Христо Проданов посмъртно е награден с орден „Герой на Народна Република България“. През 2001 г. той бе обявен за „Алпинист на ХХ век“.

20 години по-късно – през 2004 г. алпинистът Христо Христов (27 г.) от Смолян, също загина при Еверест. В същата година и месец и племеничката на Проданов Мариана Масларова намери смъртта си там.