Бивш боксьор-поет обиколи Европа и се прибра в Извор
В селото местните са само 69, а пришълците с вили, сред които съдии и прокурори – над 1000
Няма по-чист въздух от този в село Извор и няма село с повече параклиси от Извор. Малкото селце е само на 15 км от Пловдив и някакси успява да остане незабелязано, да се промуши между новините и да се скрие под орехите. И… ах, да! Няма село с толкова много орехови дървета – няколко стотин са, но никой не ги е броил.
Четирима мъже отпиват бира на маса под върбата до кметството и си говорят. Но не за политика. Когато заковаваме темата „избори“ на пейката, единият си тръгва. На другите не им се тръгва – под дървото е приятно. Но и не им се говори за политика. Единият – Минчо, все пак влиза в темата заобиколно.
ЗА ПОЛИТИКАТА
Една седмица преди изборите, ми направи впечатление едно нещо. Вечер, по тъмно, като минавах да се разхождам към мегдана, гледам – някой скъсал плакатите на Бойко Борисов. Имаше четири големи плаката – и четирите скъсани. На сутринта пък, гледам четирите плаката си стоят залепени и цели. На другата вечер – същото. Плакатите скъсани. Сутринта – пак цели. Та, питах кмета: „Илия, ти ли ги лепиш сутрин?“. А той ми отговаря: „Че аз, кой друг!“ Като минаха изборите, кметът ми каза, че само
един от селото бил гласувал за Бойко…“
Като чу това, другият мъж – Никола, се възмути. „Не може да е вярно това! Аз гласувах за Бойко. Жена ми – и тя. Кметът е гласувал, Ч….- – и той е за Бойко! Ония нагоре (спомена някаква фамилия), знам, че и те…Как един глас, бе!“
„Бил съм къде ли не по света, нали работех като международен шофьор“, продължи Никола. „Дори и арабските държави – Иран, Сирия… са по-уредени от нас. За Турция да не говорим. Македонците вече се оправиха. А ние – не можем. Толкова калпава държава не съм видял по света. Разбиха заводите, разбиха ТКЗС-та. Това с ТКЗС-та беше най-голямата грешка! А тук, в Извор, каква кооперация имаше… Гледаха лозя, череши, картофи орехи … какво ли не. Нямаше една педя неразорана.“
След изблика на Никола, разговорът за политика изведнъж спира. Не им се говори на хората, не им се ще да развалят хубавия ден.
ТУК ИМАТ КЪЩИ СЪДИИ, ПРОКУРОРИ…
Официално, местните в Извор са 69 човека. Но като се съберат с другите, които са си направили къщи в 3-те вилни зони, стават над 1000. „Тук имат къщи двама съдии и трима прокурори“, поясни Минчо. „Има и лекари, и професори…“ Повечето идвали в селото само през уикендите и през летните отпуски. Други предпочитали да пътуват всеки ден до Пловдив и обратно. Пътят е 15 километра и се взима за 15 минути. Пришълците, които живеят постоянно в селото имали къщи в центъра или на пътя, който идва от Храбрино. През зимата, ако живееш в някоя от вилните зони, няма как да слезеш с автомобил надолу, ако е паднал сняг. Снегоринът разчиствал само основния път, който идва от Храбрино и спира на мегдана на Извор. От селото нататък няма пътища, а само пътеки. По тях се стига до Бяла Черква, Ситово, Лилково и Дедево.
ПАСТОРАЛНА КАРТИНА
Извор е една българска приказка. Схлупени къщи до нови палати. Три чешми, от които водата постоянно тече и изтича. Катерици скачат по оградите и после изведнъж изчезват между клоните. Селото е зелено и обрасло с храсталаци и дървета, гори от бъз ухаят в запустелите дворове. Постройката, където някога е бил селски казан за ракия, направо е прегърната от буйна растителност. Покривът ѝ се е изтърбушил, вода шурти наблизо и птиците се надпяват наоколо. Мъжете разказват, че има няколко лисици, които току притичат по уличките и току извият врата на някоя кокошка. Сетиха се, че оня ден една от тях налапала на място десетте току-що излюпени пиленца, после захапала и квачката и избягала бързо към гората. „Една пък идва ей тук, до магазина“, разправя продавачът Димитър Шишков. „Като питомна е – гоня я и не си тръгва.“
За въздуха и водата местните могат дълго да говорят. „Въздухът е такъв, че тук е имало много хора, дето са живели над 100 години. Ей, баба Ценка, например. На 91 години е и шета, и се движи, и е с акъла си“, дават пример мъжете. „Абе въздухът е такъв, че и ракия да пиеш вечер, на сутринта нямаш махмурлук“, илюстрират качествата му те. „Спиш като къпан, ако си болен – оздравяваш.“ А водата? И точно в това време при групата идва кметът на Храбрино Михаил Кръстанов. Всички го познават по една проста причина – кметът е тук през два-три дни. Защо? За да си налива вода за пиене от местните извори. Кръстанов обяснява, че ходи за вода до параклиса „Свети Георги“. Там водата била … и тук красноречието му изневерява. Сладка и хубава са слаби думи, а точната не е измислена още. „Трябва да опиташ водата, за да разбереш за какво говорим“, предлагат хората от селото. А иначе при всеки от 29-те параклиса около селото има вода. „То затова се казва Извор. А на времето са му викали Извори“, обяснява Никола.
ИМОТИ ЗА ПРОДАН
Поне 10 къщи в Извор са обявени за продан. Няма ги вече старите хора в тях, къщите имат нужда от ремонт, а наследниците сигурно нямат средства или се нуждаят от пари. То и едни пари … Тук квадратният метър за парцел в селото върви по 15 евро. „Скоро продадох 800 квадрата за 10 000 лева“, обясни Недно Андреев. И уточни: „Излиза по 15 евро“. Някаква огромна къща с два отделни входа и с двор пък се продавала сега за 50 000 евро. Била на двама братя. „Аз пък – обратно. В Извор съм роден, из чужбина работих, 3 апартамента имам в Пловдив, а преди няколко години се върнах да живея тук. От тук по-хубаво няма“, започна да разказва личната си история Никола Даскалов.
ИСТОРИЯТА НА БОКСЬОРА-ПОЕТ
Никола Даскалов живее на едно хълмче, малко над центъра на Извор. Къщата му е розова, широка и с плътно засаден малък двор с картофи,
кромид, домати, краставици и цветя. Никола е бил боксьор като млад. А освен това явно е бил и авантюрист, защото още в соцгодините оставя родителите, малката си дъщеря и супругата си, и емигрира в Холандия. Работи като момче за всичко, получава необходимия статут, за да остане завинаги. Но… се връща. Обяснява, че го е направил, защото иначе дъщеря му нямало да може да завърши училище. Семейството било репресирано по линия на детето. В същото време мъжът на възраст около 55 години вади една дебела тетрадка, която се оказва изписана със стихове. И започва да чете тъжна поезия, от която се разбира колко самотно му е било в подредената Холандия. Написал е няколко стихотворения за майка си, за дъщеря си… Общо 160 стихотворения има в тази тетрадка, като последното е писано преди 4-5 месеца. Човек не може да повярва, че този мъж с татуировки на ръцете, с минало на боксьор и шофьор на тирове, е редил толкова нежни думи за близките си и за огромната им липса, когато е бил в странство. А освен в Холандия, той е изкарал 10 години в Испания и една в Германия. Накрая, преди да се разделим, изведнъж се сеща за нещо и изважда от едно чекмедже стара черно-бяла снимка, на която се виждат красива жена и привлекателен мъж до нея. „Мама и тати“, обясни кротко човекът.