Министър Порожанов не смята, че агроекологичните мерки 10 и 11 трябва да останат след 2020 г.
На 7 юли ще бъдат обявени резултатите от въпросника за ОСП. После ще бъдат дадени насоки от земеделския комисар. Към края на 2018 г. трябва да бъде готова многогодишната финансова рамка, която ще определи какъв процент от общия бюджет на ЕС ще се насочи към земеделските фондове
На 7 юли Европейската комисия ще обяви обобщените резултати от допитването до земеделците в Европейския съюз за бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Подадени са над 350 хиляди предложения, като най-много са от Германия – 46%, от Франция и Италия – 15%, а от България са близо 1000. Ще бъдат обявени и насоките, които трябва да се следват от 2021 г. Това съобщи днес в Пловдив аграрният министър Румен Порожанов, който взе участие в дебата „ОСП след 2020 – Изборът на България“. До края на годината или в началото на 2018-а трябва да бъде изработена и представена многогодишната финансова рамка за следващия програмен период. Министърът поясни, че като абсолютна сума бюджетът за земеделските фондове ще бъде намален заради излизането на Великобритания, която е внасяла годишно в общия бюджет на ЕС 6 милиарда евро (за България годишната вноска е около 500 млн. евро). За провеждането на общата селскостопанска политика ЕС харчи към 40 процента от целия си потфейл. Важно е този процент да се задържи, което обаче е под въпрос заради кризата с бежанците, социалните и военните политики, посочи Румен Порожанов.
Той смята, че в сегашният им вид агроекологичните мерки 10 и 11 не бива да се прилагат след 2020 г., но не отговори на въпроса на Агро Пловдив към кои аграрни политики следва да се насочат средствата по двете мерки.
Пред присъстващите на дебата „ОСП след 2020 – Изборът на България“, който бе организиран от Института за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро, земеделският министър подчерта, че земеделските производители трябва да излязат на преден план, а не министерството или министърът. „Те са важните хора в държавата, защото създават продуктите, които изхранват населението“, каза в зала Пловдив на Гранд хотел Пловдив Порожанов.
Министърът обясни, че за да се начертае във времето по-ясна и перспективна европейска обща селскостопанска политика за земеделския бранш, изключително важен е начинът на финансиране, който предстои да се обсъжда. „За нас като правителството, като част от което е Министерството на земеделието, е изключително важно да усетим пулса, желанието и приоритетите на реалните потребители на тези европейски фондове“, подчерта министърът на земеделието.
По думите му дебатът в България започва навреме и той ще продължи и след като Комисията даде съответните насоки. Същинската работа по новата ОСП ще се проведе след септември и по време на българското председателство на ЕС.
„Не съм революционер, но съм практичен човек, който се стреми да направи администрацията работеща и нямам съмнения че това ще се случи“, категоричен бе министър Порожанов. Имало и затлачени проблеми, за които решенията ще бъдат трудни.
„Само по ОСП тематичните работни групи, които ще ръководи българското председателство през 2018 г. са 53“, съобщи министърът на българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова, която също бе гост на дебата. В дискусиите участваха представители на Европейската комисия, Естония, Холандия, Австрия и Италия.