Публично национално обсъждане за ОСП след 2020 г. стартира у нас

Вторият дебат „ОСП след 2020 г. – Изборът на България“ ще е на 21 септември в София. Светилото Алън Матюс ще е един от лекторите на форума

Като резултат от проведения на 18 май дебат „ОСП след 2020 – Изборът на България“, от днес стартира публично национално обсъждане по темата за бъдещето на земеделието и развитието на селските райони. Всеки заинтересован и ангажиран по някакъв начин с темата за Общата селскостопанска политика на ЕС, всеки с визия за промяна или с позиция за запазване на статуквото, може да изрази своето мнение, отговаряйки на кратък въпросник, публикуван на www.bcap.bg . Крайната дата за попълване на въпросника е 28 юни.

За разлика от обсъждането на Европейската комисия, което вече приключи, този въпросник ще има за цел да подпомогне процес, чрез който всички граждани на Р България, които имат досег със сектор „Земеделие” и респективно с Общата селскостопанска политика на ЕС, да формират обща визия за ОСП след 2020 г. За да бъде реално приложима и обективна, тази визия трябва да взема предвид и да обобщава различни гледни точки и да почива на задълбочен анализ и познаване на материята и процесите на формирането и прилагането на европейските политики в земеделието.

„Разбира се, ще разчитаме най-вече на браншовите организации. По време на дебата те показаха своята активност, споделиха свои позиции. Чрез въпросника бихме искали да ги стимулираме да ги формулират, а и да ги легитимират, защото всяка една организация има свои правила за вземане на решения. А когато говорим за позиция, касаеща националния интерес, е много важно правилата и процедурите, доколкото ги има, да се спазват, а и всичко да е публично, за да може в края на процеса да имаме самочувствието, че сме направили нещо по европейски модел, обективно и открито, а резултатите да послужат като основа за националната позиция на страната ни по ОСП след 2020“, заяви Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации – един от инициаторите на дебатите и въпросника.

Седмица след провеждането на първия от серията дебати „ОСП след 2020 – Изборът на България“, организаторите от Институт за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро обявиха датата и мястото на втория дебат – 21 септември 2017 г. в София.

Успехът на събитието, което се проведе през изминалата седмица в Пловдив, огромният интерес и множеството засегнати гледни точки показаха, че темата за бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС е важна, актуална и неотложна. Ето защо, формирането на национална визия за това как трябва да изглежда ОСП след 2020 г. е от голямо значение не само за фермерите, но и за държавната администрация. Именно с тази цел дебатите продължават – със силно международно участие и високо ниво на експертиза, като междувременно този въпросник и инициативите покрай него, ще гарантират максимална обективност и прозрачност на процеса на формиране на националната ни позиция“, заяви Николай Вълканов от ИнтелиАгро.

Във втория от серията дебати участие ще вземе най-влиятелният анализатор по темата ОСП в ЕС Алън Матюс, който за първи път ще гостува у нас специално за събитието. 

Серията дебати „ОСП СЛЕД 2020 – ИЗБОРЪТ НА БЪЛГАРИЯ“ се организира от Институт за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро с участието на най-голямата земеделска организация в ЕС, Copa-Cogeca.

Внимание: Въпросникът трябва да се попълни на електронната страница, специално създадена за организирания дебат за ОСП след 2020 г. – ТУК. По-долу можете да прочетете информативно въпросите.

ВЪПРОСНИК 

ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНО ПУБЛИЧНО ОБСЪЖДАНЕ, ИНИЦИИРАНО ОТ ИНСТИТУТ ЗА АГРОСТРАТЕГИИ И ИНОВАЦИИ И ИНТЕЛИАГРО

Структура на ОСП след 2020 г.

1. Сегашната структура на ОСП я разделя на два стълба – Първи (директни плащания и пазарна подкрепа) и Втори стълб (Програма за развитие на селските райони). Смятате ли, че сегашната структура отговаря на нуждите на ОСП? Какво ви липсва или смятате за излишно в сегашните насоки за подпомагане?
2. Смятате ли, че трябва да се промени съотношението във финансирането между Първи и Втори стълб (в момента приблизително 75:25)?
3. Възможно ли е Р България да иска Схемата за единно плащане на площ да се прилага и след 2020 г.? Готови ли сме да преминем към схемата за основно плащане?
4. Трябва ли да се елиминира напълно възможността за национално съфинансиране, която позволява на по-богатите държави в ЕС да увеличават несъразмерно подпомагането за своите фермери?
5. Къде и как виждате ролята на механизмите за управление на риска – в Първи стълб и задължителни за прилагане, или във Втори и доброволни за прилагане?
6. Управлението на риска според вас трябва да бъде на ниво държава членка чрез фонд, който се активира при катастрофични събития и пазарни кризи, или на ниво стопанство, което да бъде застраховано срещу индивидуални рискове (защита на добив/доход, др.)?
7. Ако приемем, че бюджетът на ОСП е фиксиран, то от кои мерки и схеми за подпомагане следва да се отделят средства за финансирането на управлението на риска?
8. „Позеленяването на ОСП“ е изискван от обществото, необратим процес. Къде според вас е мястото на „зелените“ плащания в структурата на ОСП?                                                                                                                                                                                                                    Първи стълб (ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ)
   1. Нужна ли е промяна в дефиницията за активен фермер и кой трябва да получава подпомагане?
   2. Нужен ли е таван на плащането на ниво стопанство и какъв трябва да бъде той?
   3. Необходимо ли е допълнително подпомагане за по-малките стопанства и под каква форма (преразпределително плащане до определен размер на стопанството или друг механизъм – какъв би могъл да бъде той)?
   4. Директните плащания на площ в голяма степен изтичат към собствениците на земя, което ограничава ролята им на подкрепа на доходите на земеделците. Трябва ли според вас този начин на плащане да бъде заменен и ако да с какво?
   5. Подкрепяте ли позицията, че мерките за управление на риска в стопанствата трябва да заменят директните плащания, а директни плащания да се получават само от стопани, които прилагат конкретни практики благоприятни за околната среда, климата и природните ресурси?
   6. Световната търговска организация, в която членува ЕС, забранява подпомагане, обвързано с производството (напр. на литър мляко, кг. месо и пр.). При това положение трябва ли да се запази обвързаната подкрепа на единица площ и глава животно, или тя може да бъде заместена с други инструменти за подпомагане на чувствителните сектори? Какви могат да бъдат тези инструменти?

• Втори стълб (РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ)

1. Смятате ли, че в сегашния си вид инвестиционните мерки в ПРСР трябва да останат?
2. Бихте ли подкрепили идеята инвестиционните мерки да бъдат заменени с мерки, улесняващи инвестиционното кредитиране (финансови инструменти за поемане на лихвата, гаранции, пр.);
3. Нужно ли е в ПРСР да има такава палитра от мерки или те трябва да са малко на брой, но по-целенасочени?
4. Необходим ли е по-голям фокус в ПРСР за обществени услуги за дейности извършвани от фермерите и благоприятстващи климата, околната среда, опазване на биоразнообразието, подобряване на почвите, ограничаване въглеродните емисии и пр.?
5. Необходимо ли е задълбочаване ролята на ПРСР по отношение храните, хранителната верига и ролята на фермерите в нея?
6. Ако можете да изберете само три приоритета, които според вас трябва да бъдат най-силно застъпени в новата ПРСР, кои биха били те?
   • Инвестиционни мерки в стопанствата;
   • Кредитни и гаранционни схеми за стопанствата;
   • Развитие на допълнителни услуги и дейности в селските райони;
   • Установяване на стопанства на млади фермери и приемственост в стопанствата;
   • Дейности, благоприятстващи климата, околната среда, опазване на биоразнообразието, подобряване на почвите, ограничаване въглеродните емисии;
   • Управление на риска;
   • Качество на храните, хранителна верига и засилване ролята на фермерите в нея;
   • Иновации и развойна дейност;
   • Образование, обучение, обмяна на опит в стопанствата;

 

 

1. Пазарни мерки
2. Кои според вас са най-успешните пазарни мерки, които се прилагат в Р България?
3. До колко ефективни като цяло са заложените в сегашната ОСП мерки за интервенция на пазара, особено с оглед на изминалите няколко кризи?
4. Одобрявате ли схемите Училищен плод и Училищно мляко и ако не, то какво трябва да се промени в тях?
5. Нужни ли са отделни програми за подпомагане, като например тези в лозаро-винарския сектор, пчеларство и др. или те трябва да са част от ПРСР?
6. Правилно ли би било тези програми да се менажират на ниво ЕК и да са общи за всички или да продължат да се прилагат както досега?
7. От кампания 2016 в Р България се прилага т.н. финансова дисциплина – процентно намаление на директните плащания, като средствата се включват в Резерв за кризи в селскостопанския сектор. Това трябва ли да се запази?

 

1. Отворени въпроси и опростяване
   1. Ако има важна за вас тема, която е пропусната в настоящия въпросник, моля посечете я, заедно с възможното според вас решение.

 

2. Ако имате конкретни предложения за опростяване действието на схемите и мерките за подкрепа в ОСП, които се прилагат в момента, можете да ги дадете по-долу:

 

3. Ако имате конкретни предложения за опростяване механизмите за контрол в ОСП с цел намаляване на административното бреме върху фермерите, можете да ги дадете по-долу: