Проф. Светослав Бобев за актуалните болести при лозя и овощни

Забелязвам, че бактериозите засилват присъствието си от 2014 г. насам

Проф. д-р Светослав Бобев, преподавател по фитопатология в Аграрен университет – Пловдив пред Агро Пловдив

Проф. Бобев, възможно ли е маната по лозата тази година да се развие в тревожния мащаб, в който беше през 2014 г.?

Това никой не може да го каже отсега. Рискът е голям, но зависи от климата. По-сухият пролетен сезон при всички случаи ограничи маната. Тук, в Пловдивско, до Великден не беше паднала и капка дъжд. А гъбата иска влага, така че заразата може би ще се случи по-късно. Истината е, че когато нямаме начални инфекции, след това дори да се появят, те няма да са толкова тежки през вегетацията. Това не означава, че няма да има мана. Затова хората трябва да са внимателни и да наблюдават лозовите насаждения.

В момента какви заболявания наблюдавате при лозята? 

Традиционно, особено след майските валежи, брашнестата мана настъпва. Ако преваляванията продължат и има градушки, и сивото гниене ще дойде. Екскориозата също. Мерките за борба не бива да ги ограничаваме само с растителната защита. Необходимо е да се знае историята на насаждението. Ако нещо не е било свършено, да се засилят мерките в тази посока. Например, ако има екскориоза в основата на леторастите, това е несвършена работа в предходната година. При някои лозя наблюдавам в последните години черно гниене по гроздето. Това е неспецифично за България гъбно заболяване, но е коварно. Има специфични фунгициди, които вършат работа. Хубаво е борбата да се започне още когато е зелено гроздето.

Големият проблем не е ли в това, че повечето хора не знаят кога точно да пръскат?

Ще тръгна малко по-отдалеч. Има проблеми, които хората просто не познават. Не искам никого да обидя, но реално погледнато диагнозата е за мен номер 1. Второ – да е навременна. И трето – да има адекватна реакция с химически средства. Така че, да, определено моментите на третиране са важни, но с историята на лозето поне една година назад, непременно трябва да има съобразяване. Говорим за патогени, които се запазват било в листната маса, било в короната на дървото. Листната маса е депо за патогените. Раните при дърветата – също. Затова човек трябва да си направи план как да оздрави насаждението си. В него трябва да бъде включена и санитарната резитба.

При овощните каква е ситуацията към момента?

При ябълката върви струпясване при всички положения. Отначало овощарите се бяха успокоили, че е сухо и няма първоначални инфекции. Но те се появиха. Който не е водил борба, трябва сега да пази листната маса, защото при плодовете ако има повреди, няма изправяне. Пръскания трябва да има при всички случаи и да продължат. Честотата се определя първо от преваляванията. Ако сортът е чувствителен, със системни фунгициди трябва да се третира поне през три седмици. Ако няма силен инфекциозен натиск и периодът е сух, може да се прескочи седмица-две. Струпясването е свързано с капка вода, тоест дори и с незначителен дъжд. Брашнестата мана е ясна – има я при чувствителните сортове. Със сигурност тръгна още с дифузната форма. Всички фунгициди, които са регистрирани за струпясване, покриват и брашнеста мана.

Огнен пригор тази година нямаше много, но миналата беше страшно. Дюлите са магнит за патогена. Ако в тяхно съседство има ябълки, би могло да е станало прехвърляне. По принцип, хората вече знаят какво да правят срещу бактерията. През 2003-2005 г. имаше епидемия, стопаните си изпатиха тогава и си научиха урока. Навсякъде, където има концентирано овощарско производство в страната, огненият пригор е наличен. Болестта беше позаглъхнала заради чисто климатични причини. От миналата година отново тръгна и имаше много здрави поражения. Бактерията няма да изчезне, да не си правим илюзии.

Какви са наблюденията ви за костилковите видове?

Тази година тръгна много силно къдравостта. Срещу болестта най-напред трябва задължително да се правят зимно-пролетни пръскания, защото тя се запазва в короната на дървото, там са аскоспорите. Трябва да има обливане – един-два пъти, за да не тръгва през пролетта. При малко по-хладна и дъждовна пролет пораженията от къдравост могат да бъдат доста сериозни. Влизал съм в градини, в които през юли вече е настъпил листопад заради болестта. Затова трябва да се правят зимни пръскания, а през пролетта да се третира със Скор. Това е единственото разрешение.

Забелязали ли сте някакви нови болести по културните видове? При трайни, при зеленчуци, при зърнени?

Новите болести не могат да се изключат по простата причина, че обменът на семена продължава. Дори когато имаме нови заболявания, понякога не могат веднага да се открият, тъй като има сходство в симптомите. Но това, което забелязвам, е, че се засилва присъствието на бактериозите. И това го наблюдавам още от дъждовната 2014 г., особено при житни култури. Има ги и при зеленчуците, овощните и лозята. Бактериозите се ограничават при сухо време. Единственото решение срещу тях е използването на медни продукти.