Коментар на Веселина Ралчева след обсъждането на регламент за биопродуктите

„В продължение на повече от три години предложението за регламент относно биологичното производство се обсъжда на експертно и политическо ниво, като са проведени и множество тристранни срещи с Европейския парламент. България оценява усилията и е за продължаване на диалога, за да се даде още един шанс за намиране на компромис“. Това е заявил днес министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Люксембург, цитиран от пресцентъра на земеделското министерство.

Според съобщението, сериозен проблем за България си остават разпоредбите относно неразрешените вещества в биологичните продукти. По този повод Порожанов е казал, че „поддържаме изразяваната до момента позиция за недопускане на неразрешени вещества в биологичните продукти, независимо от причините – случайно или по вина на оператора“.

Други думи на българския земеделски министър са: „Според нас най-важният фактор, който стимулира потреблението и нарастването на производството и дистрибуцията на биохрани, е доверието на потребителите. В България интересът към това производство е огромен, но биологичните производители настояват за сигурност“.

По повод това неясно съобщение от Агро Пловдив потърсихме Веселина Ралчева от УС на БА „Биопродукти“, която да разясни защо за България са сериозен проблем неразрешените вещества и за каква сигурност настоява браншът. Ето и нейния коментар:

„В ЕС има регламент за биологичното производство – №834, вероятно се обсъждат негови изменения. Относно неразрешените вещества – пестициди, торове и други, не бих казала, че това изискване е наш проблем. Условието важи за всички биологични производители и ние задължително се съобразяваме с него.

Основният проблем на българските биологични земеделци е недостатъчното производство на биологично произведени семена. Ако в момента и до 2020 г. ни е разрешено да ползваме нетретирани с химикали конвенционални семена, то след посочената година вече ще сме задължени да влагаме само биосемена. Това е истинският ни проблем, тъй като биологичните семепроизводители са малко и не могат да задоволят търсенето.

Етикетирането също е важно за нас, тъй като от години се използват в етикетите на небиологичните храни описания като „органик“, „еко“ и др., с които се внушава на потребителя, че става въпрос за биопродукция.  В интерес на истината тези опити за подвеждане стават все по-малко благодарение на контрола на Агенцията по храните“, посочи Ралчева.

Диалогът по регламента продължава, посочва накрая пресъобщението на МЗХГ.