180 г. от рождението на скиталеца светец Левски

Днес честваме 180 г. от рождението на българския светец през турското иго Васил Левски. Църквата не е припознала Васил Иванов Кунчев като такъв, тъй като той е избрал да служи на народа, а не на Бога. „Манастирът тесен за мойта душа е“, пресъздава Иван Вазов в паметното си стихотворение житейския избор на най-великия българин.

За народа обаче той е светец поколение след поколение. Деца след деца ще учат за него докато името му не се превърне в легенда, за която вече няма да е сигурно, че е била.

Днес Левски е като чист планински извор, в който се къпе душата на България. Той е толкова реален, колкото са и мътните води на ежедневието ни, но е високо, високо. Левски е сълзата на небето заради неумението ни да живеем честно, с добро, с любов и истина, и със саможертва. Затова го наричаме икона, пред която стоим, но не можем да усетим нейното безкрайно измерение. В дни като този се покланяме пред нея и тръгваме към нея. Но все не можем да достигнем върха, от който ни гледа този „скиталец и кат дете прост“.