Людмил Работов: Кълновете на рапицата започнаха да съхнат, загубите от сеитбата са 50 лв./дка

Зърнопроизводителите от Пловдивско са на загуба със слънчогледа – реколтата е 30-40% по-ниска, цената с около 20 на сто

Людмил Работов, председател на Пловдивския Съюз на зърнопроизводителите, пред Агро Пловдив

Г-н Работов, ще отглеждат ли земеделците от Пловдивска област рапица през новата стопанска година при недостатъчното валежи и бързото приближаване на крайния срок за сеитба? 

Предвид метеорологичната обстановка, ситуацията не е никак добра за региона по отношение на рапицата. Имаше по-инициативни колеги, в това число и аз, които засяхме, на базата на прогнози за валежи между 15 и 20 литра в края на август. На места в подбалканските общини наистина паднаха локални валежи към 15-16 литра на квадратен метър. В Раковски (стопанството на Л. Работов е в тази община) дъждът беше 1 литър. Между Раковски и Брезово беше 4-5 литра. Около град Брезово и в Братя Даскалови паднаха около 16 литра. Реално погледнато, рапицата покълна и вече започнаха да изсъхват кълновете.

Възможност за поливане имате ли?

Не, почти всички канали са разрушени с годините. Затова реколтата, която в момента е засята, е пред провал.

Колко са разходите на декар при сеитба на рапицата, като включите обработките, семената, третирането им, хербицидите евентуално … 

Между 40 и 50 лева на декар в зависимост от това кой каква технология ползва и дали е слаган почвен хербицид. Но ако е използван хербицид, той ограничава сеитбооборота, тъй като се получава токсичност при слънчогледа например, напролет, взависимост от активното вещество. Ситуацията не е добра. Има колеги, които чакат да завали и тогава да започнат да сеят. Но оптималните срокове за сеитба рапица не са продължителни. Горе-долу от началото на септември до края на месеца, но зависи от температурите и валежите.

Колко дъжд е необходим, за да бъде спасена засятата рапица?

В горния слой на земята няма никаква почвена влага, затова ни са необходими 25-30 литра дъжд, за да има някаква икономическа ефективност. Но като гледам прогнозата, такъв дъжд не се задава. Трябва чудо да стане, за да може да оцелее това, което е засято. А по мои наблюдения между 30 и 40% от намеренията за засяване на рапица вече са изпълнени.

Не е ли хазартно отглеждането на тази култура?

Рапицата като производство и рентабилност е добра, но условията, които майката природа ни поднася, не са никак обнадеждаващи.

Вие започнахте ли да прибирате слънчогледа?

Да, жътвата върви към привършване. И при слънчогледа нещата са доста трагични. Цената е между 20-25% по-ниска отколкото миналата година, а реколтата е към 30-40% по-малко. Долу-горе добивът е 150 килограма, но има и райони, където се жъне по 70, 80 до 100 килограма.

Кои землища отчитат толкова нисък резултат?

В Белозем, Трилистник, част от Царацово, Динк, там където почвите са по-слаби. Причината отново е сухото време. Реално, с производството на слънчоглед в Пловдивско сме на загуба.

Дано поне зърнопроизводителите от областта да са продали пшеницата веднага след жътва, когато цената беше по-висока.

Тук почти няма зърнобази и затова повечето от нас реализираха продукцията веднага, още повече, че трябваше да си финансираме плащания на доставчици на торове, семена, препарати, ренти и т. н.

Все още е рано да се правят обобщения за годината, тъй като царевицата в областта не е прибрана, но все пак каква е 2017-а за зърнопроизводителите?

Миналата и тази година условията не са добри. Колегите са на ръба на оцеляването.