Прополисът убива вирусите за 9 секунди! (Разкази на пчелари за 2017 г.)

От 29 септември до 9 октомври Централният площад в Пловдив ще ухае на пчелен мед, който събира не само потребители, но и пчели, които жужат наоколо, долетели незнайно откъде. Пчелари от сдружение „Акация 1899“, заедно с гости от други области, подредиха новата реколта мед, прашец, прополис, млечице като самостоятелни продукти или смесени с други полезни храни. Пловдивчани винаги се радват на есенната изложба базар на местните пчелари, благодарение на която могат да се запасят за зимата с истински продукти, подготвени от истински пчелари. Защото човек може да засади на терасата домати или в двора ябълка, но малцина са тези, които могат да практикуват изключително сложната и фина професия пчеларство. Поне в България не съществува друго „въдство“, в което стопанските животни са насекоми. Пчелите непрекъснато изненадват стопаните с непредсказуемото си поведение, а за хората остава да гадаят защо те жилят без повод или когато имат повод, не жилят. Защо след като хиляди от тях са готови да умрат, за да защитят майката, в един момент сами я убиват. Как се информират, че на два километра от кошера едно акациево дърво се кани да цъфне. Откъде знаят какво ще е времето с шест месеца напред? И т.н. Разбира се, хората винаги намират обяснение за всичко в поведението им, но дали то е наистина вярно или е само логически вярно, е друг въпрос. Но не за тази неизчерпаема тема е публикацията. От Агро Пловдив попитахме трима пчелари каква беше 2017 г. за тях. Ето какво отговориха те:

Николай Гайдов, пчелар от Пловдивска област, председател на „Акация 1899“:

Пчеларската година бе добра като цяло. Може би най-добрата в последните четири години. Е, в някои региони има повече мед, в други се оплакват, че са много зле, като например в Родопите. Но в крайна сметка годината е по-добра отколкото беше миналата. С изключение на пчеларите, които имат по-висока смъртност при семействата, останалите са, общо взето, доволни. Колегите с по-висока смъртност на пчелните семейства, (а по моя информация при някои тя бе 90% и средно 40 на сто в страната), се налагаше да ги възстановяват. Възстановявайки необходимите семейства, тези пчелари не успяха да добият количеството мед, което други получиха. Ако трябва да обобщя, една много тежка година завършва в общи линии добре. Може би, Господ си знае работата.

В Пловдивския регион произведохме по-малко акациев мед, а той е от най-търсените. Може би именно защото тази година е в по-малки количества, затова и повечето потребители питат за него. Времето не беше подходящо за производството на мед от акация. Пролетта валяха дъждове, беше студено. А в добавка на това на много места акацията измръзна от пролетните слани. За сметка на това имаме мед от късните паши – кориандър, слънчоглед, горски букет. Кориандърът и слънчогледът дадоха мед в изобилие. Има колеги от Северна България, които добиха до 100 кг от кошер тази година. Липовият мед обаче липсва на пловдивския пазар. По принцип няма много липи в България. Колеги от Северна България споделиха, че са доволни тази година – пчелите са направили липов мед от малки горички, около които има пчелини. Мановият мед също е кът.

От монофлорните видове мед повечето пчелари предлагат най-много кориандър и слънчоглед. Кориандърът не е много разпространен като стопанско растение. Той е етерично-маслена култура, а медът от него е много ароматен. Преди няколко години представихме на изложба в Брюксел мед от кориандър и французите полудяха по него. За минути изкупиха всички количества, които носехме.

Не може се каже, че пчеларите са износители на пчелен мед. С експорта се занимават фирмите, които го изкупуват от нас. И въпреки това доста хора от бранша успяват да изнесат чрез частни поръчки мед в Западна Европа. Експортните цени са наистина много добри – 5-7 евро за килограм, докато у нас изкупната цена на едро е 4.20 лева. Много ниска е, но в крайна сметка всичко зависи от себестойността, на която произвежда мед съответния пчелар. Ако той има голямо количество продукция, би могъл да продава на 4.20 лева, но при всички случаи изкупната цена у нас не е съпоставима с цената в Сърбия например, където изкупвачите плащат меда по 4 до 6 евро за килограм.

Хубавата новина от пчеларите в нашето сдружение „Акация 1899“ е, че тази година никой не се е оплакал от отравяне на пчелите с препарати за растителна защита. За съжаление, миналата година не беше така.

Христина Якофова, пчелар от Пловдивска област:

Спрямо предишните две години 2017 г. беше малко по-слаба откъм добиви на пчелен мед. Причината вероятно е заради по-високата смъртност от тазгодишната зима. Не знам защо земеделското министерство не ни компенсира с De minimis. В предишни години сме получавали помощ, а тази година ни оставиха сами да се справяме. Министерството със сигурност има информация за високата смъртност при пчелните стопанства. Аз, а и други колеги, сме регистрирали случаите в Агенцията по храните. Знам за пчелар от нашата област, който при 800 кошера, е регистрирал смъртност в 300 от тях и при всички положения е информирал агенцията. Защото такива големи пчелини обикновено се създават по някоя програма и са под наблюдение. Двамата с баща ми (Костадин Якофов) се грижим за два пчелина. При единия смъртността беше около 30 процента. В другия пчелин имах загуба на пчелни майки в три от кошерите. Това не се води смъртност, защото пчелите всъщност си иззимуваха успешно. Наложи се обединяване с други семейства.

Тази година за първи път за мое щастие от единия пчелин, който е в село Царимир, успях да извадя манов мед. От двете страни имаме широколистни гори, до язовира има и дъбове, и предполагам, че оттам е дошла маната. Трудно е да се каже дали е точно дъбова, защото е доста по-тъмна от странджанския мед. Радвам се, защото за пръв път от петте години, откак сме направили там пчелина, добиваме манов мед. Този тип мед се среща по-рядко, а и като количество се добива малко. Ценен е, защото съдържа повече минерали и микроелементи, които му придават по-специфичен и тежък вкус. Този мед от една страна е добре за мен, защото имам късмета да го продавам на по-висока цена. Но от друга, това не е добре за зимуването на пчелите. Трябва да извадим тази мана от рамките, защото тя води до токсикоза и зимна смъртност при пчелите. Но, нищо не е съвършено. 

Тази година средният добив в пчелините ни беше значително по-слаб. Вдигнахме бройката на кошерите с 20, а килограмите бяха като миналогодишните. Изпълних си нормата от 25 кг на кошер, който при нас в семейството се води като минимум за година. Но е имало години с почти двоен добив. Спрямо предишната година медът е с 25-30 процента по-малко. Нямаме промени в цените. От три години те са едни и същи на пазара. Винаги букетът си е бил 8 лева, ако е по-специфичен вид или по-малко количество може и да е 9. Монофлорните са по 10 лева, а акация и мана са малко по-скъпички. 

И прополисът, и прашецът, и пчелното млечице се търсят доста от клиентите. Нашата роля на такива изложения е и да запознаем хората с пчелните продукти. За наша радост пловдивчани са доста информирани и ги ползват. Търсят вече и билкови мехлеми, спрейове за нос и за гърло. Прополисът е много силен природен антибиотик, макар че не е точно антибиотик, защото за 9-10 секунди успява да убие вируси и гъбички, с които антибиотиците трудно се справят. Тунктурата от прополис се използва като в чаша вода се накапват по 15-20 капки и тя се пие профилактично. Приемайки го профилактично, вие си осигурявате здраве през зимата. С пчелния прашец пък се подсилва имунната система чрез добавяне на витамини, минерали, аминокиселини. Приема се като хранителна добавка за подсилване. Той не е сладък, по-скоро е неутрален. Трябва да се сложи в нещо, за да е по-приятен приемът. Съветвам хората да го употребяват с нещо, което им е вкусно. Рецептата вкъщи е от вечерта да сложим лъжичка прашеца в кисело мляко, а на сутринта да добавим лъжичка мед и още една с чия. Знаете, че чията е от супер храните, каквато е и прашецът. 

Василка Иванова, производител на мед от Странджа:

Тази година мановият мед е в много малки количества. Дори може да се каже, че тази година няма манов мед от Странджа заради климатичните условия. За разлика от нектарния мед, който се събира от цъфтящите растения, мановият мед се събира от соковете на дърветата – дъб, липа или друг вид. Соковете поради някаква причина изтичат от затворената система по повърхността на листата като медени капчици. Това е манна небесна и пчелите я събират, за да направят мед. Мановият мед не се различава по вкус и аромат, той почти винаги е един и същ. Докато нектарните видове мед се различават в зависимост от това аромата на кое от растенията преобладава. 

Не бих казала, че заради дефицита на манов мед тази година цената му е увеличена. В България трудно се случва поскъпване на пчелни продукти. Можем да направим паралел с други продукти, които в пъти са си увеличили цените, докато мановият мед спрямо тях само се е удвоил: в социалистическото време беше на 5 лева, сега е на 10.

Имаме семеен пчелин с около 300 кошера, смъртността тази година беше около 10%. Много трудно е едно семейство да се грижи за толкова кошери. При нас аз се занимавам предимно с продажбите, а мъжът ми с пчелите. Помагам му само при производството на пчелно млечице и майки. Повечето хора смятат, че от октомври започва голямата ваканция за пчеларите, но не е така. Отсега започва най-трудната част – да пласираме продукцията. Продажбите са много трудни. Цената, която изкупвачите на едро дават, е смешна и обидна спрямо труда, който полагаме.