Лечебно облейте дърветата с карбамид, когато почти оголеят

Една от най-важните дейности, които овощарите трябва да извършат в градината си, са зимните пръскания. Те се извършват, когато към 70-80 на сто от листата вече са окапали. Характерното при тях е, че се правят с висока разходна норма – към 100-120 литра на декар, а това означава, че дръвчетата трябва не да се пръскат, а направо да се облеят с разтвора. Третиранията се правят при тихо време при температура на въздуха над 5 градуса.

Първият препарат, който специалистите препоръчват, е карбамидът, който се използва в концентрация 5-7%. Амидите в него влияят благоприятно на полезните микроорганизми, ускоряват гниенето на листата и по този начин лишават вредителите от хранителни вещества и те умират. Затова овощарят трябва да облее и листата, които вече са паднали на земята. От друга страна, карбамидът е азотен тор, който ще подхрани дръвчетата.

Карбамидът действа срещу причинителите на основни болести като струпясване по ябълка и круша, бяла ръжда и листогризещи гъсеници по череша и вишна, сиви и кафяви петна по круша, гномониоза, ранно кафяво гниене и сачмянка по кайсията.

Точно при масов листопад борбата срещу къдравост при прасковата е най-ефективна. Срещу болестта се използват Скор 0.02%, Шампион ВП 0.3%, Дитан ДГ или Дитан М-45 0.3%, Фунгуран ОН 50 ВП 0.15%.

Освен пръсканията, е необходимо да се извършат и резитби. Чрез тях се редуцира зимуващия запас на множество вредители, просветляват се короните на дърветата и се създават неблагоприятни условия за развитието на болестите през вегетацията. С изрязване, изнасяне и унищожаване (изгаряне) на всички сухи клони, клони с язви, раковини, смолотечение, некроза и напукана кора силно се ограничават източниците на първична зараза от:

В случай, че семковите овощни, предимно дюля и круша, боледуват от Огнен пригор, болните клони се изрязват на около 70 см под мястото на инфекцията и се изгарят след изнасяне от градината. Инструментите за резитба се дезинфекцират в 10 % белина, 5% р-р формалин или спирт за горене. Огненият пригор се познава лесно по извити като “овчарска гега” заразени клонки, чиито листа са останали на дървото и след листопада и са завити като фунии.

При нападение от Брашнеста мана по ябълка /Podosphaera leucotricha/ и Брашнеста мана по праскова /Sphaerotheca pannosa/ резитбата се извършва до здрава пъпка. Заразените пъпки се разпознават по значително по-малкия си размер, а покривните им люспи са матови и нагърчени. Леторастите на ябълката са слаби, със скъсени междувъзлия, покрити с тъмен налеп.

Чрез събирани и изгаряне на гъсеничните гнезда, яйчните пръстенчета, мумифицираните и червивите плодове, през следващата година значително се намалява числеността на неприятелите Златозадка /Euproctis chysorrhoea/. Зимните им гнезда са здраво закрепени по върховете на младите леторасти и се виждат отдалече. Обхващат няколко повредени листа, омотани обилно с белезникава паяжина, в които се намират гъсениците.

Неприятели по дърветата се унищожават като се премахнат гнездата им, които са видими по клоните или се остърже с тъп нож кората на дървото, която се изгаря след това.

Тъй като някои от вредителите зимуват в окапалата шума, почвата в междуредията и под дърветата трябва да се обработи. Почвените обработки се извършват след приключване на всички други агротехнически мероприятия.

Варосването на стъбрата на дърветата и дебелите клони с 20 %-ова варна каша се унищожават мъховете и лишеите по кората и се осигурява равномерно нагряване на стъблата през денонощието. Избягва се и опасността от измръзване.