Само една българска фирма купува памук и продава семена

Прибирането на влакнодайното растение е в разгара си, 0.80 лв./кг е изкупната цена

Производители на памук може да не дочакат да видят красотата от разпуканите кутийки с памук, тъй като част от площите с тази култура са засети с чужди сортове, които към 20 октомври са на месец разстояние от узряването. А това означава, че снегът може да падне преди памукът да узрее. Впрочем, според експерти есенните слани помагат за по-бързото разпукване на кутийките, но в същото време влошават качеството на влакното.

По данни на земеделското министерство засети с тази култура са 31 382 декара, а реколтираните площи към 12 октомври са 8 600 дка, което е 27.4 процента. Средният добив от декар е 91 килограма.

Според Димитър Костадинов, председател на УС на „Текстилни влакна“АД в Хасково, тази година културата заема към 70 хил. дка. Истината обаче ще се разбере през декември, тъй като производителите са длъжни до 1 декември да внесат необходимата за получаване на субсидията документация.

„Текстилни влакна“АД е единственият български купувач на суров памук и най-големият производител на памучени семена. Историята на предприятието започва от ранния социализъм през 1950 г. В края на 90-те години то е приватизирано, като основен дял в него (67%) има „Текстилни влакна – 98″АД, в което шестима съдружници притежават към 77%.

И досега някои стартиращи в производството на памук фермери търсят първо Института по полски култури, чието предишно име бе Институт по памука и твърдата пшеница. Само че при него производството на семена е за научни цели и съответно е ежегодно върху 200-300 дка. „Тази година ни потърси производител, който поиска семена за 10 хил. дка. За нас подобно количество е абсурдно високо. Нашето производство обслужва института, а семената които остават за продажба, са за около 1000 декара“, посочи проф. Ана Стоилова. Научният център вече почти е прибрал реколтата при среден добив от 100-120 кг/дка суров памук от най-добрите си сортове Чирпан 539, Хелиус и Дарми.

Принципно, добиването на памучени семена изисква специална техника. След прибирането на реколтата от пашкулите първо се изтеглят влакната. Семената, които остават, трябва да се обработят със сярна киселина, за да може да са годни за сеитба. С подобна инсталация в промишлен мащаб разполага само „Текстилни влакна“АД. В научния институт в Чирпан използват първична технология заради повтарящата се в годините липса на инвестиционни пари.

„Точно сега прибирането на памука е в разгара си“, обясни Димитър Костадинов. По данни на предприятието в Хасково в страната има не повече от 13-15 памукокомбайни, които са недостатъчни. Изкупната цена тази година е 0.80 лв. за килограм суров памук. През 2016 г. тя е била 0.70 лв. Гръцки купувачи също има на пазара и техните цени са по-високи. Според председателя, съседите взимат нашата стока, за да помогнат на гръцките фермери да натъкмят минималния изискван добив за получаване на евросубсидии.

„Текстилни влакна“ произвежда около 1.6 тона омаганен памук, който продава на двете известни предачници за памук в страната – в Бяла Слатина и в Ардино. За да запълнят националния дефицит, двете предприятия внасят памук.

От хасковската фирма твърдят, че правят достатъчно семепроизводство, за да задоволят търсенето на семена. Те предлагат сорт ИПТП – Вено, но съвсем скоро ще изкарат и нов сорт, който все още не е приключил процедурите за признаването и сертифицирането му.

Димитър Костадинов е информиран от земеделското министерство, че съвсем скоро ще бъде променена Наредба 15, която определя реда за получаване на субсидиите. „Ще бъде поставено изискване за минимални добиви, които според нас трябва да са 80 кг/дка“, каза председателят. Количеството ще трябва да се доказва с фактури. Целта е стопаните на памук действително да произвеждат влакнодайните растения. Това може да са и зърнопроизводители, за които памукът е много добър предшественик. Костадинов твърди, че засято след памук, хлебното зърно е с 30% по-висок добив.