А изчерви ли се министерството от този глупав тиквен рекорд?

Тиква, тиква, ама златна! Докара над 18 млн. лв. на някои фермери

Днешната новина, че според Евростат сме №1 в европейското производство на тикви, предизвика повече хихикане, отколкото някаква дори и бегла гордост сред хората. Фермерите искрено й се ядосаха, а ми се струва, че земеделското министерство трябва да се засрами от нея.

Впрочем, темата Тикви вече е табу във ведомството. Доказателство за това, че тиквите все едно не съществуват за МЗХГ, е че от тази година въобще не фигурират в оперативните анализи на статистиката. Няма засети декари, няма реколтирани, среден добив и т.н. Министерството направо ги изрита. А сега, хоп, били сме №1 по тикви! О, Евростат, защо не замълча …

На практика точно МЗХГ ни докара този глупав тиквен рекорд в Европейския съюз. Глупав, не защото този зеленчук (който иначе знаем, че е плод) си няма ценните качества. А защото бе произведен в количество от 140 хил. тона през 2016 г. само заради субсидиите. А субсидиите ги измисли и вкара тихомълком в обвързаните плащания аграрното ведомство. Който се досети или беше подсетен, се впусна в тиквения Клондайк и спечели толкова много и толкова лесни пари, напълно законно и без веднъж да си обърши потта от челото. Защото всеки агроном ще ви каже, че отглеждането на тикви става с минимум средства и минимум труд. А субсидията й се равняваше на тази за далеч по-сложното и скъпо производство на пипер или домати.

Така, през 2015 г. – първата от тиквения рай, площите с тази култура бяха 24 420 дка или два пъти повече отколкото през 2014 г. А през 2016 г. те изведнъж се разляха до 117 610 декара по статистически данни на МЗХГ. За тази година, както казахме, информация липсва. Тиквата вече не е субсидирана, площите са се стопили очевидно, пък и министерството би изличило това растение, ако имаше как, така както някой с тъмно досие би искал никой да не рови в миналото му.

Само че по-добре е да помним и да не забравяме поне в близките 5 години, че от реколта тикви ‘2015 г. раздадените за този плод обвързани плащания бяха общо към 5.7 милиона лева. А за 2016 г. се знае, че парите за тях бяха около една трета от целия бюджет за обвързани при зеленчуци. Ставката излезе чак през месец юни тази година и бе 108.05 лв. за декар. Производителите на тикви получиха 12.7 млн. лв.

Ако попитате какво се случи с цялото това море от тикви ‘2016 – 140 хил. тона, никой не може да ви отговори. Няма данни да е правен износ на тикви. Ако сме ги изяли, то тогава се падат по 20 кг на човек от пеленачето до най-възрастния. Впрочем, доста от тиквите изгниха на бунищата, за което има и снимки. Някои си останаха на полето. Но по документи голяма част от продукцията е използвана като фураж за крави и други животни. Може никой да не знае всички направления, по които е пласирана тази гигантска реколта, но няма съмнение, че малцината производители си получиха субсидиите.

Тиквата все пак е хубав плод и отсега нататък, след като лъснахме и пред ЕС като тиквена страна, вече може да се превърне и в символ на узаконените земеделски далавери. Бедата при нас е, че политиците първо измислят далаверите, а после узаконяват начина, по който да се направят. Вмъкват нещо в друго, а другото в трето, за да скрият очевидното, а после докато останалите се усетят, те вече са изпразнили сейфа. Въпросът кой все пак вкара тиквите в обвързаните плащания продължава да е актуален. Отговор няма, но това не пречи да продължим да го задаваме. Защото както народът е казал: тиквата си има опашка.