През 2016: Изнесли сме житни за над 1 млрд. евро, най-големият внос е на месо
През миналата година аграрният ни износ е за 23.5 млрд. евро, а вносът е за 26 млрд. евро
През 2016 г. житните са на първо място по финансов обем на аграрния износ на България. На първо място по внос на аграрни стоки са меса и карантии, годни за консумация. Това показва анализът на аграрната търговия на страната през 2016 г., направен от земеделското министерство, който се позовава на предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ).
През миналата година от страната са изнесени житни за малко над 1 млрд. евро, което е с 13.8% повече спрямо предходната година. Също през 2016 г. сме внесли меса и карантии за 339 млн. евро, а те са с 12% повече спрямо 2015 г. Експортът на житни представлява почти 25% от общия аграрен внос на страната, а импортът на меса е 12% от общия внос.
На второ място по аграрен износ са маслодайни семена и плодове; разни видове семена, семена за посев и плодове; индустриални или медицински растения; слама и фуражи. Те заемат 16.4 процента от общия износ, а финансовият им обем е за 663 734 000 евро.
На второ място по внос са безалкохолни и алкохолни напитки и видове оцет, които са за 227 817 000 евро.
Като цяло аграрният стокообмен на България нараства с 6,8% спрямо предходната година, като се отчита увеличение както на износа, така и на вноса на селскостопански стоки – съответно с 8,2%, до 4 037 млн. евро и с 4,9%, до 2 839 млн. евро. В резултат от изпреварващия темп на увеличение при износа, положителното търговско салдо в аграрната търговия на страната бележи ръст от 17,1% на годишна база, достигайки 1 198 млн. евро.
Основен партньор на България в търговията със селскостопански стоки са страните от Европейския съюз, което се обуславя от по-изгодните икономически условия при търговията на единния европейски пазар. През 2016 г. аграрният стокообмен с ЕС се повишава с 10,9% на годишна база, като Съюзът заема дял от 69,6% от общия аграрен износ и 79,2% от аграрния внос.
При обмена на селскостопански стоки с трети страни като цяло се наблюдава лек спад спрямо 2015 г. – с 3%. Основен принос за това има намалението на стокообмена с Арабските страни. От друга страна, увеличение на стокообмена се отчита при търговията със страните от Балканския регион – с 8%, ОИСР и ОНД – с по 3%.
През 2016 г. ЕС остава основен партньор в аграрната търговия на България, формирайки 73,5% от общия обмен на селскостопански стоки на страната. По предварителни данни, през 2016 г. аграрният стокообмен със страните от ЕС е в размер на 5 057 млн. евро, с 498 млн. евро. или 10,9% над нивото от предходната година. Изпращанията от България нарастват с 16,3% на годишна база, а доставките от ЕС – с 4,9%. В резултат, положителното салдо в аграрната търговия с ЕС бележи двукратно увеличение спрямо 2015 г., достигайки 561 млн. евро.
ИЗНОС
През 2016 г. износът на живи животни и продукти от животински произход представлява 10,5% от общия износ на селскостопански стоки. По този раздел, с най-голям относителен дял от общия аграрен износ са групите меса и карантии – 4,5%, и мляко и млечни продукти – 4,2%. Формираното търговско салдо при търговията с живи животни и продукти от животински произход през 2016 г. е отрицателно, в размер на 230 млн. евро.
Износът на растения и продукти от растителен произход през 2016 г. нараства с 15,4% спрямо предходната година, до 2 006,2 млн. евро, заемайки най-голям относителен дял от общия аграрен износ за годината – 49,7%.
Износът на мазнини и масла от животински и растителен произход представлява 6,3% от общия износ на селскостопански стоки през 2016 г. В сравнение с предходната година се отчита увеличение на износа по този раздел с 2,4%, до 252,3 млн. евро. Положителното търговско салдо по този раздел нараства със 7,5% спрямо 2015 г., достигайки 143,1 млн. евро.
През 2016 г. износът на преработени продукти остава без съществена промяна на годишна база, възлизайки на 1 355,8 млн. евро или 33,6% от общия селскостопански износ. Сред продуктовите групи, включени в този раздел, с най-голям относителен дял от общия селскостопански износ е експортът на тютюн и обработени заместители на тютюна – 7,7%, следван от този на хранителни продукти, получени на базата на житни растения, брашна, скорбяла, нишесте или мляко – 5,3%, остатъци и отпадъци от хранителната промишленост; приготвени храни за животни – 4,7%, какао и продукти от какао – 3,9% и др. За разлика от предходната година, през 2016 г. се формира отрицателно салдо при търговията с преработени продукти, в размер на 9,7 млн. евро.
ВНОС
Вносът на живи животни и продукти от животински произход през 2016 г. представлява 23% от общия аграрен внос. По този раздел, с най-голям относителен дял от общия внос на селскостопански стоки са месата и карантиите, годни за консумация – 12%, следвани от мляко и млечни продукти – 7,1% и риби и ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни – 2,6%. Спрямо предходната година се регистрира увеличение с 1,3% в стойностното изражение.
През 2016 г. вносът на растения и продукти от растителен произход нараства с 6,2% на годишна база, до 711,8 млн. евро, което представлява 25,1% от общия аграрен внос. Най-голям относителен дял в структурата на аграрния внос заемат групите маслодайни семена и плодове; разни видове семена, семена за посев и плодове; индустриални или медицински растения; слама и фуражи – 5,8%, плодове, годни за консумация; цитрусови или пъпешови кори – 5,5%; зеленчуци, растения, корени и грудки, годни за консумация – 4,7% и кафе, чай, мате и подправки – 4,5%.
През миналата година вносът на мазнини и масла от животински произход възлиза на 109,2 млн. евро – с 3,5% по-малко в сравнение с предходната година.
Вносът на продукти на хранителната промишленост, безалкохолни и алкохолни напитки и видове оцет, тютюни и обработени заместители на тютюна заема най-голям относителен дял в структурата на общия аграрен внос на страната през 2016 г. – 48,1%, възлизайки на 1 365,5 млн. евро. Сред продуктовите групи, включени в този раздел, с най-голям дял от общия аграрен внос са безалкохолни и алкохолни напитки и видове оцет – 8%, следвани от какао и продукти от какао – 7,3%, тютюни и обработени заместители на тютюн – 6,5%. Спрямо предходната година, стойността на вноса на тези стоки бележи увеличение с 6,7%.