Съпредседателите на Говедовъдния съюз се разминаха. Големи или семейни да са кравефермите?

Съпредседателите на Националния съюз на говедовъдите в България се разминаха във визията си какъв тип кравеферми трябва да представляват българското млечно говедовъдство. Димитър Зоров и Рангел Матански бяха на различни позиции във вчерашната дискусия, проведена по време на международния обзорен форум „Развитие на земеделието и тенденция на стоковите пазари“, организиран от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА) и Института по аграрна икономика.

Според Димитър Зоров подпомагането на малките стопанства не е правилно, тъй като те са неефективни, не наемат работна ръка и не плащат високи данъци. Според Рангел Матански семейните ферми са изключително важни, тъй като те поддържат живота в селските райони и осигуряват така необходимата връзка между поколенията. Важно за семейните фермери е да бъдат убедени, че оцеляването и стабилизирането им биха били гарантирани, ако участват в обединения – в група или в организация на производители.

Ето и част от изказванията на двамата:

Димитър Зоров, съпредседател на НСГБ: Грешно е да се подпомагат малките

От анализа (той бе направен преди това от САРА – б.р.) се вижда, че  производството на мляко е 1.1 млн. тона, а на предприятията се подава по-малко от половината. Това показва реално високия сив сектор, който е около около 50%. От бройките животни и произведеното мляко излиза, че в България едно животно дава под 2.5 тона. Между две трети и три четвърти от предаденото мляко се формират от една пета от животните в България. Селектираните животни, които са около 60 хиляди, ако дават по 6 тона годишно,  прави 360 хиляди тона. Точно две трети от производството идва от една четвърт или една пета от животните! Какво остана за останалите. Те са под 1 тон! За какво млечно направление можем да говорим? Като говорим за бъдеще … подпомагането е важна част, но не е единствената. Докато ние не се научим да станем ефективни с ниски разходи, няма как да станем конкурентноспособни. Няма кой да излива влакови композиции с пари, за да се поддържа някакво производство.

Има увеличение на обвързаните плащания спрямо предишния програмен период, но истината е една. Виждаме, че естественият подбор върви, концентрират се животните и производството на мляко във все по-големи ферми. Искаме, не искаме, натам ще вървим … Мисля, че е грешно да се подпомагат малките, защото именно в средните и големите (не знам как да ги класифицирам) е и заетият персонал – една от целите на ОСП. Може да се погледне и в НОИ, че  80% от осигурения зает персонал е именно в тези ферми. Смятам че целият популизъм е непродуктивен и по отношение на ефективността. Потребителите търсят най-доброто на най-ниската цена. И няма как да изпитват чувства, скрупули и да се разнежват, за това, че човекът гледа някакви животни, макар да е неефективно, (и за си казва) ще му дадем пари от нашите данъци. Този тип производители са най-малките платци на данъци. В този огромен сив сектор точно там остава това нещо.

Според мен предвижданията за цената на млякото в близката година няма в никакъв случай да падне. С грешната политика в ЕС много хора се отказаха от този бизнес. Защото не можеш трайно да залагаш на губещо производство и да изкарваш по-малко от една чистачка в заведение, а да работиш 365 дни в годината.

Рангел Матански, съпредседател на НСГБ: Семейните ферми са ми слабост и приоритет

Г-н Зоров разказа за два вида животни – едни, които са високопродуктивни, и други, които се гледат за субсидия. В министерството се говори, че само с промяната на Наредба №3 млеконадоят в България се вдигна с 15-20%, защото реално изкарахме това мляко, което беше в сивия сектор. Много колеги видяха, че ако не защитят производството, няма да получат  подпомагане, така че догодина аз лично очаквам производството да бъде по-голямо.

Дебатът, който се води за новата ОСП след 2020, наклонява везната, че субсидиите ще намаляват като  размер. Така че и ние от Съюза постоянно коментираме, че ако не се занимават, за да получават печалба от самите животни, благодарение на това, че имат парвилен мениджмънт и използват високопродуктивни животни, фермерите ще фалират. Реално, аз съм роден и отрасъл в семейна кравеферма, и ми е слабост, и приоритет семейното земеделие. Г-н Зоров разказа за големите ферми, които ангажират работна ръка и правят добавена стойност. Но нека не забравяме, че точно семейните ферми са тези, които задържат хората в селските райони. Тези, които поддържат връзката между поколенията покрай работата, която има в семейната ферма.

Аз  ще се възползвам да подчертая, че тази висока цена на млякото, която е в момента, и се очаква да се задържи поне година, не е успокоение, Трябва да се използва правилно, за да може фермерите да бъдат  подготвени за след това. Защото, когато имаме растеж на дадена цена, стъпвайки на пазарната логика, идва и спад. Защото се увеличава производството, а оттам и цената пада.

Селекцията на животните трябва да се подобрява и това трябва да е приоритет на всеки фермер, за да оцелее финансово. Важни са още храненето и механизацията. Но аз винаги съм лобирал за сдружаването. Групите и организациите на производителите дават възможност на семейните ферми да оцелеят и аз се радвам, че в овцевъдството и говедовъдството вече има създадени обединения. Мярка 9, която ще се отвори в края на година, е начинът да оцелеят тези ферми. Да не забравяме, че животновъдството е бизнес на първо място, а после хоби.