Великият Петко Славейков – поет, учител, министър и пръв депутат

Преди 190 г. на 17 ноември 1827 г. се ражда Петко Славейков. За него Иван Вазов казва: „Писател, поет даровит, … Славейков пренесе като твърд гранит всички бури на една мъчна епоха и служи за тръбач на въздишките и ламтенията на цял един народ, внимателно вслушан в неговото сладко и громко слово.“

Петко Славейков е неизтощим творец, роден, за да променя всичко, което е събудило интереса му. Като начало, той променя собствената си фамилия омаян от песента на един славей. Желанието му да се просвети го води в ранната му младост към библиотеките на манастирите, а после и в Свищов, където научава гръцки, за да може да чете световната непреведена на български литература. Когато е още на 17 години той става учител във Велико Търново, а после и в други градове. В гр. Елена работи в първото класно училище, което нарича „Даскалоливница“, тоест училище, което създава учители.

През 1864 г. заминава за Цариград, тъй като е поканен да участва в превода на Библията. Под негово ръководство събралият се екип завършва това дело през 1871 г. Но Петко Славейков не мирува в Цариград. Освен с библейския превод, той се заема с издаването на цели 8 вестници и списания, и 60 книги. Там пише и прочутата си поема за злощастната девойка Гергана и либето й Никола „Изворът на белоногата“. От Цариград заминава за Одрин, за да създаде първото българско училище в града, а оттам се връща в Стара Загора. Участва в Априлското въстание с творчеството си, влиза в затвора. По време на Освободителната война придружава ген. Михаил Скобелев и е свидетел на Шипчинската победа.

Редом с огромното творчество, което оставя, Петко Славейков се занимава и с политика като става един от водачите на Либералната партия. През 1880 г. е председател на Народното събрание, а когато партията печели изборите и Петко Каравелов съставя кабинет, Славейков е назначен веднъж като министър на просвещението и втори път като министър на вътрешните работи.

Петко Славейков умира на 67 г. в София.

Цитат на политика Славейков:

• Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена

 

Песен

Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума —
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат!

Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.