Преди 95 г. референдум у нас вкарва в затвора двама премиери

Александър Стамболийски и част от министрите си
Снимка на Държавния архив

На 19 ноември 1922 г. българите гласували на референдум дали да бъдат осъдени премиерите и част от министрите на три правителства, които са довели страната до две национални катастрофи вследствие на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. По онова време светът и особено България са били далеч от инициативите на гражданското общество, така че работата свършило правителството на Александър Стамболийски. Народът масово гласувал и над 70% от хората поискали затвор за виновниците.

Референдумът бил за правителствата на Иван Гешов, на Стоян Данев и на Александър Малинов, които управлявали България частично в периода 1911-1918 г.

Иван Гешов, който е бил един от най-богатите българи, ако не и най-богатият, бил министър-председател през 1911-1913 г. като водач на Народната партия. Изключително начетен юрист, той като роднина на Евлоги Георгиев по линия на съпругата си, станал изпълнител на завещанието на благодетеля на Софийския университет Евлоги Георгиев. Като такъв Гешов получил една четвърт от огромното състояние на бездетните братята Георгиеви. Затова, когато усетил накъде вървят събитията, Иван Гешов заминал да живее в Париж, за да не попадне зад решетките. Той се завърнал след убийството на Стамболийски през юни 1923 г. Гешов бил премиер при започване на Балканската война, а когато тя се изменила в Междусъюзническа, той си подал оставката и станал председател на Народното събрание.

Стоян Данев, който поел правителството след Гешов като водач на прогресивнолибералната партия, също бил с високо за годините си образование. Благодарение на финансовата помощ на Евлоги Георгиев, той бил завършил гимназия в Прага и получил диплома по право от университета в Хайделберг. Данев е управлявал България от 1 юни до 4 юли 1913 и като премиер, и като министър на външните работи. Той не успял да предотврати действията на цар Фердинанд I за обявяването на Междусъюзническата война 1913, завършила с неуспех за България и довела до първата национална катастрофа на страната. По-късно се обявил и  против въвличането на България в Първата световна война 1914-1918. След войната е включен като министър на финансите в коалиционния кабинет на Ал. Стамболийски (октомври 1919 – май 1920). Открит противник на последвалото самостоятелно управление на Българския земеделски народен съюз (1920-1923), той е арестуван и хвърлен в шуменския затвор. Там, заедно с други министри от неговия кабинет и от кабинета на Александър Малинов, изчаква изправянето си пред държавен съд като един от виновниците за първата национална катастрофа. Последвалият държавен преврат на 9 юни 1923 го изважда от затвора.

Васил Радославов, който е бил премиер в периода юли 1913-юни 1918 г., е осъден по-късно от Третия държавен съд на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война. В това време Радославов е в Германия и затова издадената през 1923 г. присъда е задочна. Той е амнистиран е през лятото на 1929 г., а през октомври същата година умира.

Бесарабският българин премиер Александър Малинов е начело на България от 21 юни 1918 г. до 28 ноември същата година като ръководител на Демократическата партия. По това време Първата световна война е към края си, но в България има натрупано сериозно недоволство. През неговия кратък мандат е и Войнишкото въстание. Малинов остава в затвора до Деветоюнския преврат.