Заради субсидията за протеинови: Площите с фуражен грах се увеличиха 100 пъти, с леща 30 пъти!

---

Държавата нехае дали внасяме ГМО семена на соя или дали посевният материал на нахут от Израел е подходящ, казва проф. Иван Киряков

Лещата и фуражният грах са най-силният моден акцент в земеделието тази година. След като тиквите напуснаха сцената, двете култури излязоха на преден план.

По данни на агростатистиката тази година площите с леща са 40 603 дка. В предишните години протеиновата култура въобще не бе интересна за статистиците поради незначителното й производство и затова липсват данни за заетите от нея площи.

Фуражният грах тази година е бил върху 309 116 дка. През 2016 г. е заемал 187 510 дка, през 2015 г. – 91 хил. дка, 2014 г. – 10 хил. дка. Както се вижда, само за 4 години културата е увеличила площите си над 30 пъти.

При соята картината е по-сложна. През 2014 г. тя

е била отглеждана върху 3 290 дка, а през 2015-а направо избухва със 362 390 дка или над 100 пъти повече. След това интересът към нея започва да гасне. През 2016 г. соята заема почти 150 хил. дка, а през 2017 пада на 115 205 дка.

В също време за агростатистиката фъстъците лека-полека стават безинтересни. Данни за тях има до 2015 г., след което явно площите се свиват до такава степен, че са практически ненужни за оформяне на българската земеделска картина. Ако през 2013 г. фъстъците, които се отглеждат основно в района на община Садово, област Пловдив, са били малко над 6 хил. дка, то през 2015 г. те са 2 390 дка. Оттам нататък следите им се губят, те изчезват.

Кое обединява изброените дотук култури? Протеинови са и следователно подлежат на отделно субсидиране. Помощта за протеинови култури от този програмен период представлява 2% от европейските плащания за България и годишно е малко над около 30 милиона лева. Ставката за декар постепенно намалява, тъй като броят на земеделците и площите, които участват в разпределянето на проитеиновото подпомагане, расте. Така, ако през 2015 г. протеиновите бенефициенти са били 11 хиляди, през 2016-а вече са 15 хил., а колко са през 2017 г. ще разберем догодина. Плащането за декар преди две години е било 28,5 лева, а за миналата година то е паднало на 21,66 лева.

„Лещата е сравнително лесна за отглеждане и е с кратък вегетационен период. Но има два проблема при нея. Първият е, че сеитбата се прави в края на февруари – началото на март. Вторият проблем е високото заплевеляване. Земеделският институт в Генерал Тошево поддържа сорта Илина“, обясни пред Агро Пловдив проф. Иван Киряков. Той допълни, че доста от производителите внасят семена, тъй като у нас открай време битува правилото, че всичко вносно е хубаво, а всичко българско – не.

„За разлика от лещата, фъстъците се отглеждат много трудно, загърлят се като картофите“, поясни проф. Киряков. Освен това фасул, леща, грах могат да се сеят на територията на цялата страна, тъй като в земята има азотфиксиращи бактерии. Но само в района около Пловдив семената на фъстъците нямат нужда от инокулация, за да образуват азотфиксиращи грудки. Затова и там е техният естествен ареал на отглеждане.

Обратно на фъстъците, фуражният грах е изключително лесен за отглеждане и с много кратък вегетационен период, с ниска себестойност на продукцията и с добър добив. Докато при лещата има проблем с полягането и тревата, при фуражния грах има нужда само от един вегетационен хербицид, един инсектицид и никакви фунгициди. Сее се до края на март, прибира се в началото на юли, след което площта остава свободна. Грахът освен че се отглежда за зърно като протеинова култура, която намира доста широко приложение в производството на вафли (вкарва се грахово брашно в коричките на вафлите), се използва и като фураж в животновъдството, характеризира културата уважаваният учен от Земеделския институт .

„Соята не е трудна за отглеждане“, твърди проф. Киряков. Но веднага вметва: „Аз съм изумен от българския манталитет, който е склонен да унищожава всичко създадено у нас. Ние имахме Институт по соята в Павликени, който бе на световно равнище. Беше създал най-подходящите сортове за нашите температурни региони. Но превърнахме този институт в едно малко текезесенце с хиляда декара. Когато влезе в сила директивата за протеиновите култури, всички се втурнаха да търсят семена от соя. В България се вкараха хибридни сортове основно от САЩ. От БАБХ въобще не се интересуваха дали тази соя не е генно модифицирана, а трябваше, защото соята на американския континент е 99.99% ГМО. Освен това тези сортове въобще не бяха проверявани дали са подходящи за територията на България, какъв им е вегетационният период. За нашия климат соята трябваше да е готова за прибиране през септември. Сурнаха се, извинявайте за хубавата добруджанска дума, да сеят. Сяха по 25 кг соя и изкараха по 10 кг и това наля разум в главите на производителите. Когато една държава смята да приложи определена програма, тя първо трябва да види доколко е снабдена с посевен материал. И второ, доколко може да се внесат подходящи сортове.“

Според проф. Киряков нахутът вече е напът да се превърне в любимата протеинова култура на земеделците. Площите му започват да се увеличават. „Ние в инситута в Генерал Тошево произвеждахме много семена нахут и аз като директор съм бракувал тонове от тях заради липсата на интерес. А сега търсят нахут! Внасят семена от Израел и от Турция, но никой не е проверил, дали те са подходящи за България. Държавата може да дава малко пари за земеделската наука, само към 20 милиона лева за академията, ама не си гледа интереса. Това е целият проблем“, е изводът на професора.

За обобщение на ситуацията проф. Иван Киряков заяви: „Субсидиите определят картата на земеделието в България. Така е и така ще бъде. Винаги съм твърдял, че субсидиите са най-пагубното нещо за развитието на нашето селско стопанство. Защото в полското производство, в което се излива море от субсидии, ние имаме всичко на всичко четири култури, които са несъвместими помежду си. Това са пшеница (или ечемик/тритикале) и царевица, слънчоглед и рапица. Тук-таме лавандула, чиито площи все повече растат. Вече започнахме да отглеждаме и безсмъртниче“, довърши без гордост той.