НАЗ: 28-те плана за прилагане на ОСП 2020+ могат да ренационализират аграрната политика на ЕС

Водещи земеделски организации от Централна и Източна Европа обсъдиха във Варшава Съобщението на ЕК за бъдещето на прехраната и земеделието 

Националната асоциация на зърнопроизводителите взе участие в първата среща за „Устойчиво бъдеще на земеделието в ЕС“ на земеделските камари на държавите от Региона „Три морета“ (страните членки от Централна и Източна Европа), съобщиха от асоциацията. НАЗ е била представена от председателя на УС Светослав Русалов и и.д. изпълнителен директор Ася Гочева. В срещата, организирана от Полския Национален Съвет на Земеделските Камари, са участвали ръководителите на земеделските камари и фермерски съюзи от общо 12 държави – Австрия, България, Хърватска, Чехия, Словакия, Словения, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша и Румъния.

Конференцията във Варшава е била открита от заместник-министъра на земеделието на Полша Ева Лех и председателя на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент Чеслав Секиерски. След изказването на представителя на ЕК Мигас, по повод Съобщението за бъдещето на прехраната и селското стопанство в ЕС, фермерските организации също са коментирали неговите насоки.

Позицията на НАЗ

В своето обръщение председателят на НАЗ е обърнал внимание, че Съобщението съдържа много неясноти относно новия модел на предоставяне на подпомагането и лансирането на принципа на субсидиарност при определянето и прилагането на бъдещите национални стратегически планове за ОСП от страна на държавите членки. Според Асоциацията създаването на 28 различни национални плана за ОСП може да доведе до ренационализация на тази общоевропейска политика.

Според българската асоциация намаляването на разликите в подпомагането между държавите членки и изравняването на директните плащания между европейските фермери е ключово за бъдещето на ОСП и нейната стабилност. Това, както и възможността определянето на тавана на плащанията по Първи стълб, да бъде решение на страните членки, залегна и в подписаната на 18 октомври тази година Братиславска декларация.

Обсъждането

 

НАЗ, както и всички останали участници в конференцията във Варшава, са убедени, че евентуалното въвеждане на национално съфинансиране на директните плащания може да доведе до изкривяване на конкурентоспособността на сектора на ниво ЕС. Предлаганата нова зелена архитектура от друга страна, според която ще е възможно миксиране на мерките от Първи и Втори стълб, като същевременно се спазват базовите изисквания (практики за опазването на околната среда и климата) като условие за получаване на директните плащания, могат да доведат до задълбочаване на административната тежест за земеделските стопани.

Всички делегации са се съгласили, че оттук нататък предстои много работа – както за националните администрации, така и за фермерските организации. Във втората част на форума, която бе посветена на устойчивостта на земеделието в ЕС, участие взе и Генералният секретар на COPA-COGECA Пека Песонен.

Обща декларация

 

В края на срещата представителите на фермерските организации подписаха обща декларация, с която се ангажират да промотират устойчиви земеделски практики, за да минимизират вредното въздействие на земеделието върху околната среда.

*Инициативата „Три морета”, също позната като инициативата BABS (от английски: Балтийско, Адриатическо и Черно море), е форум на държавите членки на ЕС от Централна и Източна Европа, която цели да създаде диалог между север и юг по редица въпроси, касаещи държавите членки. Дванайсетте държави, повечето от които от бившия Източен блок, се срещат на високо ниво за първи път в Дубровник през 2016 г. Инициативата „Три морета” е съставена от 12 държави по оста между Балтийско море на север до Адриатическо и Черно море на юг: Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения.