Ат. Кунчев: Сектор Зеленчуци ще се оправи, когато зърнопроизводителите инвестират в него

В земеделието Македония ни бие, а ние сме си отворили границата

Атанас Кунчев, изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), пред Агро Пловдив

Атанас Кунчев е директор на БАПОП от 2016-а – годината, в която се дипломира като първенец на випуска в Аграрния университет. Той зае поста след като спечели конкурс, обявен от асоциацията. 

Г-н Кунчев, кои събития от 2017 г. ще запомни вашият бранш?

Климатичните промени тази година ни притиснаха със страшна сила, като започнем със студеното време през януари и февруари, когато термометрите паднаха на минус 20 градуса и останаха там цяла седмица. Това беше още една ръчна спирачка за заредените с продукция оранжерии, защото точно в този момент ни увеличиха и газта с 30%. А в същото време натистът на вноса стана още по-голям. Другата аномалия бяха летните градушки. Може би си спомняте за градушката в първите дни на юли, която унищожи 120 декара стоманено-стъклена оранжерия в град Левски и още една, отново в Добруджа. От двете оранжерии нищо не остана. Това бедствие не просто строши стъклата, но и прегази инсталациите и реколтата вътре в съоръженията.

ДФ „Земеделие“ одобри през ноември 300 хил. лв. помощ заради тази градушка. Парите достатъчни ли бяха?

Сумата изглежда голяма, но тя не плаща и една десета от загубите. Оранжериите са били застраховани, но борбата със застрахователите е много тежка в България. У нас

застрахователните дружества не искат да сключват договори с оранжерии,

защото като мине градушка, се налага да плащат. Просто се съобразяват с това, че системата ни за борба с градушките е много слаба. Едно от хубавите неща, които мога да си пожелая за 2018 г. от името на земеделците, е да се осъществи замисълът на министър Порожанов за по-мащабно и ефективно опазване на продукцията от градушки. Проектът е да се обхване почти цялата земеделска територия с изключение на планинската, защото там няма как. Пък и в крайна сметка не сме като испанците да терасираме планините и да правим там оранжерии.

Споменахте за натиска на вноса. Кои държави конкурират българската оранжерийна продукция?

Първо идва конкуренцията на гърците, после на македонците и албанците. Италиански фирми построиха в Албания модерни оранжерии, които не се отопляват, защото там, а и в Македония, климатът е мек. Италианците изкупуват от албанските оранжерийни производители продукцията с най-добро качество, а останалото се насочва там, където може. А къде може? В нашата страна.

Тази година цените на оранжерийните краставици и домати не бяха ли по-високи?

По-високи бяха само през февруари заради студа. Като цяло спрямо 2016 г. цените са по-ниски. През февруари се вдигнаха, защото когато имаме ниски температури доматите и краставиците не растат. После, когато времето се позатопли и имаше повече слънце, и когато нахлу и вносна стока, цената се срина точно за четири дни.

Увеличиха ли се през годината оранжерийните площи?

Не.

Площите стоят едни и същи от години – около 10 хил. декара.

Вярно е, че се правят нови оранжерии, но същевременно част от създадените по-отскоро, а и старите оранжерии, спират да се експлоатират и се обявяват за продан. Банките кредитират най-вече когато има има одобрен проект по мярка 4.1 („Инвестиции в земеделски стопанства“ – б.р.). Но заемите са нож с две остриета. За да направиш оранжерия, която да може да се изплаща, тя трябва да е съвременна и добре оборудвана. А това струва много пари. Дори и да вземеш кредит при добра лихва, месечната вноска е голяма. Само че в оранжериите няма непрекъснат цикъл и съответно непрекъснати приходи.

Каква част от оранжериите се отопляват?

Не сме правили статистика, но моите наблюдения са, че отопляемите съоръжения са малко. Няма как да излязат сметките с тази цена на газта. Да не говорим, ако отоплението е с въглища или с дърва. Непосилно е! Котлите с твърдо гориво по-скоро се ползват като резервен инструмент, повечето съоръжения са на газ. Вярно е, че има малки оранжерии от 5 до 10 декара, които се отопляват с каменни въглища и дърва и някак си понасят цените им. Но за големите е абсолютно непосилно да плащат топлото на такива цени. Повечето от членовете ни се отопляват с газ или имат газопровод в близост, от който могат да получават доставки, ако падне цената. Поне 70% от нашите оранжерийни производители могат да бъдат на метан.

За 2017 г. вашият бранш ще получи по-високи обвързани плащания. Това няма ли да стимулира разширяване на производството?

Да, по-високи ще са, тъй като бюджетът за бранша се увеличи с 2,5 млн. лв. – от 5,2 до 7,7 млн. лв., но плащанията ще са на базата и на завишен среден добив. За 2015 г. за оранжерийни домати в отопляема среда  изискваният добив е бил 16,2 тона от декар. За 2017 г. вече е 22,4 тона. При краставиците разликата е колосална. От 19,8 тона отиваме на 32 тона. Ще има производители, които ще изпълнят минималния добив и ще получат по-слабо подпомагане. Минималният добив е 7,2 тона за домати, за пипер 4,5 т и за краставици е 8,1 тона от декар. При ставките има само минимален и среден добив, липсва максимален. Средният тонаж у нас е трудно постижим. Не сме Холандия, за да можем да постигаме толкова високи добиви, защото нашите оранжерии не са така напреднали технологично. Холандците изградиха оранжериите си изцяло с европари.

В Нидерландия газта е 100 долара на 1000 кубични метра,

а при нас КЕВР предлага от 1 януари 2018 г. газта да бъде 352,91 лв. на 1000 кубика, като отделно се плащат цените за достъп и пренос. Заради цените на газта е голямата разлика между нашето и холандското оранжерийно производство, защото там оранжеристите са си направили когенерации, с които си поддържат топлината.

Тази година имаше активно обсъждане какво искаме от следващата ОСП. Какво защитаваше БАПОП?

Обвързаното подпомагане задължително трябва да остане, но това дори не беше тема за разговор, защото за всеки е ясно, че сектор Плодове и Зеленчуци без обвързано подпомагане няма как да съществува. На схемата за единно плащане на площ никой не разчита, тя не е за нас. Ако СЕПП се промени в схема за единно плащане на стопанство на база на оборота му, тогава и ние ще имаме интерес при разпределяне на субсидиите.

Но българската позиция е да се запази СЕПП след 2020 г., нали?

Очаквам позицията да претърпи промени. Иначе, становището на БАПОП е ясно, то не се е променяло. Ние искаме да се затегне контрола на границите. Трябва да има ясни правила, когато продукцията влиза на нашия пазар от държавите членки на ЕС. Не може съседните държави да внасят у нас стока, която обявяват, че струва 5 цента и да не се плаща никакъв ДДС. Когато гърците вкарват тук продукция, трябва да плащат ДДС при нас. Така ще има защита срещу техния дъмпинг. Необходимо е да се определят минимални цени. Това Европейският съюз може да си го промени при желание. Другото ни искане е, когато се подписва договор с трета страна, да се обмислят и съобщят не само клаузите ние какво ще продаваме в нея, а да направим анализ тази държава какво ще продаде на членовете на ЕС и какво те ще загубят от това. Защото понякога не знаеш какво губиш, когато печелиш и какво печелиш, когато губиш.

Когато търговските споразумения не са добре обмислени, производителите отнасят тоягата.

Пример: Македония, за чиито селскостопански продукти си отворихме границата. А какво направи Хърватия? Държавата наложи мито за домати от Сърбия, Албания, Македония, Босна и Херциговина и то се плаща на камион. Ако той е натоварен с домати и с краставици, се плаща двойно мито. В случай, че камионът е пълен с 4-5 вида продукция, се начислява мито за всяка една от тях. По този начин Хърватия стопира вноса на домати от посочените държави. Тази продукция се пренасочи към нас и за кратко време цените на зеленчуците се сринаха с 10%.

Посочвате Македония, но земеделието на съседката може ли да бъде заплаха за нашите производителите като знаем, че там фермерите първо, са по-малко и второ, не получават европейски субсидии?  

Въпросът е в това, че зеленчукопроизводството в Македония е много по-напреднало от нашето. Македонците отглеждат всичко в оранжериите си. Не са като нас да залагат само краставици, домати, пипер и тук-там салати. Там климатът е благоприятен като в Петрич. В Македония е пълно с полиетиленки. Хората са много работливи. Те през месец март покриват оранжерията, залагат разсадите. Когато реколтата се прибере, махат найлоните. Хамалогия е, ама те, като са свикнали да го правят, не го приемат така. Целта им е зимният мраз да унищожи вредителите. Видях с очите си, че във всяко село е пълно с малки тракторчета, които се използват в градинарството. В селата не можеш да се разминеш от трактори, защото там всяка къща е ферма. Зад всеки дом има десет декара двор, зад който пък има десет декара оранжерии. Държавата помага на земеделците и по-точно на малките. В сравнение с тях нашето зеленчукопроизводство е толкова изостанало и няма да се оправи, докато не стане привлекателно за зърнопроизводителите, защото те са хората с пари. Проблемът с работната ръка е голям и се върти в омагьосан кръг: Трябва да има добро заплащане, за да има работници. За да даваш добри заплати, трябва да имаш повече консуматори. За да има достатъчно консуматори, трябва да има приръст на населението. А ще има приръст, когато има добро заплащане.

Как виждате в бърз кадър отминалите месеци?

Труден януари. Непосилен февруари. Март – противоречив, с натиск към министерството да изплати обвързаното подпомагане. Получихме по-голямата част, към 84 на сто, в последния ден – 31 март. Тогава не знаехме каква е ставката и какъв дял получаваме от цялата сума. Така оранжерийните производители не можеха да си направят план. През април, май и юни ситуацията се стабилизира, но не щеш ли един ден служителите в борбата с градушки обявиха стачка. Хората ненапразно направиха стачката точно когато се очакваха градушки, за да може да се види какво става ако не пускат ракети. Е, видяхме… Много тежък удар беше. Дано през новия сезон противоградовата система, така както беше замислена, да заработи. Парите, които ще се инвестират в нея, не са загубени, а спечелени пари. Защото това е първата крачка да си оправим земеделието. Втората е напояването.

През ноември група членове на асоциацията разгледахте оранжериите в областта Алмерия, Испания. Имаме ли наши производители, чиито резултати са съизмерими с тези на испанците и холандците?

Имаме оранжерии, които въобще не отстъпват на тези в двете държави. Бих казал дори, че са едно към едно. Защото семената и торовете са с един произход, технологиите са подобни. Основната разлика е в климата. Освен това холандците имат осветление, благодарение на което увеличават добивите си. За нас на този етап внедряването на осветление е недостижимо, защото е много разходоемко. Сметките за ток се увеличават непоносимо.