Да е берекет! Църквата чества Свети Трифон

Българската православна църква почита днес свети Трифон, а народът нарича празника Трифон Зарезан или Ден на лозаря. От години обаче той се отбелязва по-масово на 14 февруари по григорианския календар, когато е и Денят на влюбените. Трифон Зарезан се чества от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Днес по традиция празника отбелязват и в Аграрния университет в Пловдив.

Св. Трифон е мъченик, светец-лечител. Той е живял през 3 век в  малоазийската област Фригия, Римската империя. С вярата си към Иисус Христос е успял да излекува от душевно заболяване императорската дъщеря Гордиана. Следващият император обаче го подлага на мъчения, след които светецът е обезглавен, когато е бил на около 30 години.

Празникът на свети Трифон е обвързван и с много народни обичаи. Традицията повелявала стопанката да стане рано сутрин и да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо, както и кокошка, пълнена с ориз.

На лозето стопанинът се прекръства и отрязва три пръчки от три корена. От пръчките се прави венец и се закичва върху калпака, а корените се поливат с вино и светена вода. След това между най-достойните мъже се избира „Цар на лозята“.

Обичаите повеляват в нова вълнена торба мъжете да сложат питата, кокошката и бъклица с вино и да отидат на лозето, където да извършат ритуала. Той се нарича „зарязване“. След като всички се съберат и изберат „царя на лозята“, започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща.

Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.

Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

Празничната трапеза трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да омеси прясна пита. За целта са необходими единствено 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората ѝ. Като основно ястие по стар български обичай се препоръчва пълнена кокошка с ориз или булгур.