Борил Николов спаси 60 дка оранжерии от събаряне, но понякога се пита защо

Конкурирам се с държавата, която казва на безработните: „Аз ще ти дам едни други пари, недей да работиш!“

Оранжерийните производители, които за останалите земеделци са нещо като аристократите в отрасъла, нерядко изпадат в хамлетовата криза „Да бъда или да не бъда“.

„Всяка година с един колега водим едни и същи разговори. Той казва: „Не мога повече, махам оранжерията, режа я!“ А след това пак я засажда“, разказва Борил Николов. Преди няколко години той спаси от събаряне стар стоманено-стъклен оранжериен комплекс край Силистра, целият към 100 декара, като се съгласи да менижира 60 декара от него. Ежегодно отглежда към 30 дка краставици и 30 декара домати, заедно с малко пипери. Оранжериите са неотопляеми, едно, защото се намират на място, където през зимата снегът не се разчиства и съответно продукцията не би могла да се извози. И второ, защото с разходите за отопление финансовата ситуация значително ще се усложни. Това обаче не пречи на Борил Николов да си направи сметката кой вид отопление е най-изгоден. Под чертата излиза, че засега няма по-евтина енергия от твърдото гориво. И макар отвреме навреме да е разколебан в светлото бъдеще на оранжерийното производство, той си е направил и друга сметка – колко би му излязал основният ремонт на съоръжението.

Тръпката

„Това е тръпката! Имаш надежда, че следващата година ще е по-добре“, обясни Борил Николов. Той и съпругата му Мария са представители за България на холандската фирма за зеленчукови семена Енза Заден. Опитите и наблюденията за качествата на новите сортове се извършват в просторни оранжерии с височина към 6 метра и основа 3,5 декара край пловдивското село Цалапица.

Съвсем на място, и в отговор на въпроса защо, като са така недоволни, оранжерийните производители продължават да се занимават с този бизнес, Атанас Кунчев, изпълнителен директор на Българската асоциация на оранжерийните производите, се сети да разкаже един виц. Чул го от друг колега – Никола Гунчев. А вицът е такъв:

Отиват при Свети Петър един адвокат, лекар и оранжериен производител. Свети Петър им казал: – Моментът е такъв, че мога да ви изпратя отново на земята. Кажете, какви професии искате да имате? Адвокатът пръв отговорил: – Желая да стана лекар, защото този път искам да променям живота на хората за добро, да им помагам. – Добре – казал Свети Петър. И попитал другия: – А ти какъв искаш да си? – Искам да съм икономист. Да работя с цифри, са смятам – отвърнал втория. Дошъл ред на оранжерийния производител. – Кажи и ти, чедо, какво ти е желанието? – Ами аз искам да съм си оранжериен производител. – Как така? Цял живот си бил такъв! Защо искаш пак да се върнеш в оранжериите? – зачудил се светецът. – Ами защото тази година краставицата може да има цена – обнадежден рекъл земеделецът.

Проблем№1 – несигурност

Размерът на субсидиите е несигурен и това се е доказало в годините, обяснява Борил Николов. „Подпомагането беше около 2300 лв. преди 5-6 години. Някой реши, че са много и ги направиха 10 пъти по-малко. Наскоро решиха да увеличат помощта, като я фиксираха за минимален и за среден добив. Проблемът на тези субсидии не е в това колко са, а че всяка година нещо ново измислят“, обобщи мениджърът. И даде пример: „Ако сега строя оранжерия и знам, че ще получавам 200 лева на декар всяка година, ще съм наясно какво да правя.“

„В Македония нещата са по-прости и изчистени“, сравнява агрономът. „Държавата е определила, че ще подпомага с  около 500-600 лева стопаните на култивационни съоръжения. В техните нормативи е казано, че произвеждаш ли продукция при контролиран климат, ще получиш определената сума независимо от това какво точно си избрал да отглеждаш. С това правило македонските оранжерийни производители вече 12-та година работят и са спокойни, че докато страната им стане член на ЕС, ще продължат да ги получават.“

Този ред в Македония създава обаче затруднения на българския пазар на оранжерийни зеленчуци. Производителят съсед продава на пазарни цени, но в момента, в който види, че си е избил разходите и е спечелил, си казва: „ОК, отсега нататък каквото изкарам, може и на 20 стотинки да го пусна.“ Затова продават без пари у нас. Така правят и гръцките фермери. А ние се чудим как идват доматите на 0,20 лева.

Проблем №2 – несъразмерност на субсидиите

Въпреки че субсидиите от обвързаното подпомагане се увеличиха за оранжерийното производство (тази година за пръв път ще се види ефектът от новия бюджет – б.р.), те продължават да са несъразмерни спрямо останалите сектори и респективно, спрямо разходите. „Един земеделски производител в Добруджа вкарва 180-200 и нещо лева в производство на пшеница“, съпоставя Борил Николов. „Получава 30 до 70 лева субсидия, които са към 25-30% от себестойността. А при нас имаме месечни разходи от 20 хиляди лева за отопляемото производство, а помощта ни е 1000 лева. Дори и млекарят вкарва 1000 лева максимум. Затова оранжерийното производство трябва да се разглежда отделно от цялото земеделие. Няма по-интензивен сектор в селското стопанство от нашия. И в същото време го приравняват към зеленчукопроизводството.“

„Ние имаме заетост от един човек на декар. При картофите на 700 дка работят трима. Настояваме да се гледат икономическите единици, когато се определя размерът на субсидия, а не да се преценява по площ. Когато министърът разпределя парите, той не гледа икономическите показатели. Не обръща внимание на високите ни разходи и че осигуряваме работа на хора, които са с по-ниска квалификация, на по-възрастни, такива каквито никъде другаде не ги вземат. Те са осигурени при нас с трудови договори. Отговорни сме и за пожарна безопасност, и за трудова медицина. Имаме папки за всеки служител“, изброява производителят.

Затова: Проблем №3 – работните заплати

„Нещата са навързани“, пояснява Мария. „Ако ние получаваме от оранжериите добри пари, ако сме сигурни, че ще произведем еди колко си тона от декар и ще ги продадем на определена цена, ще можем да наемем повече работници и да им плащам по-добри заплати. Така те ще имат повече средства за пазаруване, производителите ще могат да увеличат цените на земеделските продукти, за да им излезе сметката.“

„Аз не мога да дам в момента 500 лева заплата“, продължава Борил. „Смятали сме го за Силистра: 60 човека трябва да работят. Ако дам 600 лева заплата – фалираме. Пък и кой ще дойде за 500-600 лева на месец – никой. Ние дори за минималната работна заплата, която е от тази година 510 лева, не можем да извадим пари. Защото в България са най-евтините зеленчуци на континента. В Испания или Италия, където консумират повече зеленчук на глава от населението, цените са много по-високи. А самото ни производство даже е по-скъпо отколкото да го отглеждаш в Испания.“

Това подсеща и за проблем №4 – работниците

„Трябва да се разбере, че в земеделието работят както най-простите, така и най-умните хора. Проблемът е, че държавата толерира първите“, е доказал опитът на Борил Николов. „Когато търся работници, идват такива, които са се записали в Бюрото по труда. Като им назова каква заплата предлагам, те казват: „Аз за толкова няма да работя!“ Защото държавата се конкурира с мен! Аз предлагам някаква заплата и все едно се надвиквам със социалните служби, които им казват: „Не, не! Аз ще ти дам едни други пари, недей да работиш!“ Държавата е срещу мен“, заключи мениджърът. А Мария допълни: „На Запад принципът е: Работиш – получаваш пари. Работиш повече – получаваш повече пари. А у нас е сбъркано.“

Покрай проблема, Мария, Борил и Наско Кунчев се сещат за свой колега, оранжерист, който разказвал: „Надницата, която плащам, е 80 лева на ден. Как се получава ли? Давам им 20 лева, те за 40 откраднат, и за още 20 си почиват.“

Приходът трябва да е в полза на работодателя, не на работника, смятат оранжерийните производители. Всички у нас казват, че работодателят дава малко пари на работниците си и никой не говори, че работникът не се труди както трябва. Според директора на БАПОП Атанас Кунчев, от години е някак си модерно да се запътиш към Англия да си търсиш прехраната. Само че никой след това не признава, че се е върнал със същите пари, с които е заминал, ако не и с по-малко. Разбира се, има и изключения.