Правителството със становище по Закона за собствеността на земеделските земи

Висшият адвокатски съвет поиска от Конституционния съд да отмени текстовете в закона, според които ползвателите на държавни и общински пасища трябва да стопанисват определен брой животни

Правителството одобри становище по конституционно дело №11 за 2017 г. на заседанието си днес. Делото е образувано по искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдв.С) за установяване на противоконституционност на §15 от ПРЗ на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, на чл. 37и, с изключение на ал. 1, последно изречение, на ал. 2, на ал. 3, на ал. 4, последно изречение, на ал. 5 и на ал. 15, на чл. 34м и на чл. 42 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Становището на правителството е подготвено по искане на конституционния съдия по делото. Подобно становище бе изготвено и от парламентарната земеделска комисия през февруари.

Министерският съвет не подкрепя искането на ВАдС, като счита, че е неоснователно и необосновано. В становището на кабинета се излагат аргументи, според които процесните норми на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не противоречат на конституционните начала и принципи и поради липсата на достатъчно основания за противоконституционността им оспорените разпоредби не следва да се отменят.

Конституционния съд (КС) образува производството през ноември 2017 г. по искане на Висшия адвокатски съвет. 

Висшият адвокатски съвет се обяви против законовите текстове, според които (чл. 37и, ал. 1) „пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд могат да се отдават под наем или аренда на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм.“ Промените в закона изискват ползвателите на пасища, мери и ливади да докажат, че стопанисват определен минимум животинска единица на хектар в срок до 1 февруари 2016 г. Това се е изисквало от тези, които са сключили договори за наем и аренда, преди 24 февруари 2015 г.

Припомняме, че преди тези текстове да влязат в сила в доста райони на страната животновъдите не можеха да ползват общинските и държавни пасища и мери, тъй като те бяха отдадени на фирми и лица със слаба или никаква животновъдна дейност. По този начин тогавашните ползватели получаваха лесни и немалко пари от европейските плащания на площ при незначителни или никакви инвестиции.

Висшият адвокатски съвет счита, че чрез § 15, ал. 1-3, е придадена обратна сила. Чрез въведените изменения, „държавата засяга интересите на всички ползватели, сключили договори за наем или аренда, за да може евентуално да предостави земя на по-малка част от тях“, върху която да бъдат отглеждани пасищни животни. Адвокатите намират, че по този начин „се цели ограничаване на права и създаване на задължения за минало време“, което накърнява правната сигурност и предвидимостта на нормативната уредба. Те подчертават, че някои от ползвателите на такива земи изобщо не са имали намерения да отглеждат селскостопански животни, а други, за да изпълнят новите изисквания, трябва значително да увеличат броя им. Това ще увреди интересите на дребните фермери, защото на новите изисквания ще могат да отговорят само „малка група едри собственици на животновъдни обекти“, според ВАдв.С. По този начин не само ще се задълбочи неравнопоставеността в сектора, но и досегашните ползватели ще загубят досега вложените средства в тези обекти. Отделно от това, твърдят от ВАдв.С, ще се увеличат пустеещите земи.

От Висшия адвокатски съвет намират, че оспорените разпоредби нарушават и чл. 17 от Конституцията и по същество представляват „експроприация“, осъществена без предварително и равностойно обезщетение. Прекратяването на договорите, които не отговарят на новите условия, е определено като „санкция“.

Друг аргумент на Висшия адвокатски съвет е, че у нас няма недостиг на пасища, което евентуално би оправдало подобни мерки. Според адвокатите оспорените разпоредби водят и до „неравно третиране на земеделските стопани на основата на социален признак „имуществено състояние“, водещо до различен режим на получаване на субсидии от европейските фондове. По този начин се създавала дискриминация на част от земеделските производители, забранена от чл. 6 от Конституцията. За друга част от тях се създавал и риск от връщане на вече получени плащания по субсидии.

Накрая, вносителят излага и аргументи за противоречие на оспорените разпоредби с Хартата на основните права на Европейския съюз.

На 23 януари Конституционният съд е определил, че допуска за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на посочените текстове в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Конституционните съдии са решили, че като заинтересовани институции следва да се конституират Народното събрание, Министерският съвет, министърът на земеделието, горите и храните, Върховният касационен съд и Върховният административен съд, които да представят становище в 30-дневен срок.