Проф. Алекси Алексиев: Земеделието може да наеме 200 000 човека

Проф. д-р Алекси Алексиев, ръководител на катедра „Икономика“ в Аграрен университет – Пловдив пред Agroplovdiv.bg

– Проф. Алексиев, земеделието притежава ли потенциала да изведе страната от кризата?

– Не, не бива да си правим тази илюзия. Вярно е, че през 20 век селското стопанство е измъквало държавата от икономичеси кризи, но тогава и светът, и България са били други. След Първата световна бойна в аргарна България земеделието е представлявало около 75 на сто от брутния вътрешен продукт. След Втората световна война – около 60%. В момента секторът заема 8 до 10 процента от БВП. При най-добри условия за развитие земеделската продукция може да достигне 16 до 20 процента, но не повече.

– Кое изкриви отрасъла така, че да консумираме повече вносни плодове, зеленчуци и месо при прекрасните природни дадености, които имаме?

– Българският проблем е, че всички разбираме от политика, футбол и земеделие. Ако някой прекопае два пъти лозето на баба си, вече си мисли, че е лозар. Познавам доста хора, които, за да се издържат отглеждат няколко крави, докарват си по 20-30 лева на ден, но са толкова далече от от европейските хигиенни изисквания за ферми, че никога няма да ги стигнат. Знаете, че у нас 96% от кравефермите са извън стандартите. През всичките тези години липсваше стратегия, която да посочи кои сфери да се развиват и кои са ни излишни. Схемата на европейското подпомагане даде възможност на зърнопроизводителите да отидат по-напред от всички останали аграрни подотрасли. Затова в момента земеделието не е балансирано. И като цяло е развито доста неправилно.

 – Къде виждате грешките?

– Нека ви дам един пример. През 1982 година производството на зърно в страната е било 11 милиона тона. Но дори и при това свръхколичество, ние сме изнесли през онази година само 1 милион тона. Останалото зърно е отишло за изхранване на животните, за производство на спирт и т.н. Тоест, зърното е суровина. Ако го изнасяме като суровина, печелим много малко. Обаче, ако направим износ на месо, на сирене, на спирт, на макарони и т.н., печалбата е значителна. Тъй като не сме развили подотраслите, които използват зърното, в момемна, а и от години, ние просто го експортираме. Знам че след месец-два румънски тирове ще застанат до комбайните и още там, на полето, ще натоварят и ще потеглят към Румъния. Знам също, че няколко месеца по-късно други румънски тирове ще пристигнат у нас, натоварени със свинско белено. Ето, в това е бедата. Изнесеното зърно не създава добра печалба, нито увеличава доходите на заетите в земеделието, нито открива работни места.

– Бившият служебен министър проф. Станков сочеше като слаби производства животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството. За да се развият тези дейности, е необходима работна ръка, а селата опустяха. Има ли двупосочен билет към тях?

– При добра инфраструктура не е нужно да живееш на село, за да работиш там. Ако тези сектори се стабилизират, могат да стопят половината безработица в страната. 200 000 души могат да се занимават със селскостопанска дейност. Но това няма да е единственият положителен ефект. Съживяването на животновъдството, овощарството и зеленчукопроизводството ще даде суровина на преработвателите. Така мандрите, вместо да внасят мляко от Унгария, ще правят сирене с българска суровина. Консервните предприятия няма да купуват китайска паста за пюре, а ще плащат на българските доматопроизводители. Саламите няма да се правят със замразено говеждо и свинско от внос, а с наше месо. Така ние ще консумираме наши продукти и нашите производители ще задоволяват със суровина нашите преработватели.

– А бихме могли и да изнасяме месо, например?

– Специално за месото, не съм сигурен. Как бихме могли да се конкурираме с Дания, например. Там са толкова напред в технологиите, че са извън пазарната конкуренция. Първо, породите свине, които се отглеждат са със точно съотношение между тлъстините и червеното месо. Фуражите им са премерени така, че с минимум храна да се постига най-бързо наддаване. Няма да станем износител, но българското свиневъдство ще може да задоволи нуждите на вътрешния пазар.

– Какъв съвет бихте дали на вашия колега проф. Димитър Греков, ако ви го поиска?

– Той се е доказал като експерт в животновъдството и се надявам, че ще помогне на сектора да се окрупни и разрастне. Политиците говорят, че трябва да се подпомогне малкият и средният бизнес. но същото се отнася и за малките и средни ферми. Ако те се стабилизират, могат да генерират работни места и това да намали безработицата, която е основен проблем. Но, както казах, може да помогне и на преработвателите, които създават продукт с добавена стойност.