Вредители при зърнено-житни, тютюн и картофи през април

Из бюлетина за растителна защита на Българската агенция по безопасност по храните, издаден през април 2018 г.

ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК

Фенофаза: пшеница и ечемик – „масово братене” – „вретенене”

Обикновена полевка /Microtus arvalis/ Сравнително меката зима и високите за сезона температури, през първата половина на месец февруари благоприятстваха възобновяването на размножителния процес на обикновената полевка и полските видове домашна мишка. При извършеното обследване през месец март в отделни площи в областите Ловеч, Пловдив и Търговище плътността на обикновената полевка достигна до 1-5 активни кол./дка. От единични дупки до 1 активни кол./дка са отчетени в посеви със зимни житни култури в областите Варна, Добрич, Ловеч, Монтана, Плевен, София област и Ямбол. В останалите области плътността на полевката е под ПИВ. По-високата плътност основно е констатирана в площи с редуцирани почвени обработки, в които не е извършвана дълбока оран и в есенници засети след слънчоглед или царевица с множество разпилени растителни остатъци. В областите Варна, Кюстендил, Монтана, Пазарджик, Плевен, Разград, и Търговище в посеви с рапица е установена плътност на полевката от единични дупки до 2 акт. кол./дка. Посевите с есенници, рапица и люцерна да се обследват редовно и при достигане на плътност над прага на икономическа вредност (ПИВ), се третират с готови примамки. ПИВ за есенниците е 1 брой активни колонии/дка; Люцерна – над 2 броя обитаеми колонии/дка.

Обикновен житен бегач /Zabrus tenebrioides/ Възобновяване на вредната дейност на ларвите на неприятеля е установено от края на месец януари началото на месец февруари. При обследванията на отделни площи в областите Монтана, Пазарджик,Плевен, Пловдив, Разград, Сливен и Търговище са отчетени единични повредени растения до 2 бр. ларви/кв.м. Площи с нападение над ПИВ са наблюдавани в областите Плевен, Пловдив и Сливен. Ларвите вредят като излизат на повърхността нощем и придърпват листата в ходовете си, където ги сдъвкват за да изцедят сока им. Надъвканите листа са силно накъдрени и наподобяват дреп от коноп. Основно средство за контрол с неприятеля е спазване на сеитбообращение, обработки на почвата и контрол на житните плевели. През пролетта във фенофаза „братене” на културата, третиране се извършва при установяване на плътност над ПИВ – 5 броя ларви / кв.м. или 5 бр. повредени растения / кв.м.

Вредна житна дървеница /Eurygaster integriceps/ Пролетната миграция към житните посеви започва масово при температура над 11-12ºС. В посевите първо се появяват мъжките индивиди, а след няколко дни и женските. Първоначално дървениците се хранят като смучат сок от листата, долната част на главното стъбло и страничните братя, поради което част от листата изсъхват, а вследствие на тези повреди посевите се разреждат. По-късно, във фенофаза „вретенене”, те смучат сок от връхната част на неизкласилите растения. След изкласяването, над мястото на повредата, класът побелява – „частично белокласие”. По време на изкласяването и цъфтежа дървениците смучат сок и от стъблото над последното коляно. Класът побелява изцяло и остава изправен – „пълно белокласие”. Химичен контрол срещу възрастното се провежда при изравняване на съотношението между половете, преди яйцеснасяне на неприятеля и при отчетена плътност над ПИВ във фенофаза „вретенене”: – 2 бр/кв. м при суха и топла пролет, слаби и редки посеви; – 4 бр/кв. м при нормален гъстота на посева; – 1 бр./кв. м. за семепроизводните посеви.

Житни пиявици /Oulema melanopa/,/Lema lichenis/ Появата на първите презимували възрастни индивиди е установена още през първата половина на месец март в областите Монтана, Пазарджик, Стара Загора и Търговище. През втората половина на месеца начало на миграция на възрастните е отчетено в областите Кюстендил, Пловдив, София област и Ямбол. Отчетената плътност е под ПИВ. Бръмбарите изгризват тесни и дълги ивици успоредно на централната жилка на листата. При масово нападение листата побеляват и изсъхват. След копулацията бръмбарът снася яйцата си по горната повърхност на листата поединично или във верига по две до четири. Химическото третиране срещу възрастното, е икономически оправдано, когато се проведе при установяване на плътност над ПИВ. – 30 бр. /кв. м при суха пролет и редки посеви; – 50 бр. /кв. м при хладна пролет и гъсти посеви.

Пшеничен трипс /Haplothrips tritici/ В края на месец март – началото на април, при средна денонощна температура 8-10ºС, ларвата преминава за кратки срокове в пронимфа и нимфа. Възрастните насекоми се появяват от средата на месец април. Трипсовете смучат сок от горната част на класовете и в местата на повредата класчетата не образуват зърна. Химичен контрол, във фенофаза „вретенене”, се провежда срещу възрастните при отчетена плътност над ПИВ – 10 бр. /стъбло.

Брашнеста мана /Erysiphe graminis/ Болестта се развива през целия вегетационен период и напада всички надземни части. По нападнатите органи спорите се намножават и изглеждат като бели прашести туфи. При силна степен на нападение тъканите по нападнатите растителни части пожълтяват и загиват вследствие на повредите, растенията развиват по-малко репродуктивни братя, по-малко класчета и зърна в едно растение. Като цяло растенията отслабват и полягат. Начало на проява на болестта по долните етажи на житните растения и в по-гъстите посевите с пшеница е установена през третата декада на месец март в областите Варна, Сливен и Стара Загора. Третиране с фунгициди във фенофаза „1-ви -2-ри възел” на житните култури, се провежда при установяване пустули на 10% нападната листна маса .

Септориози /Septoria tritici/ , /Septoria nodorum/ Прояви от патогените са констатирани през първата половина на месец март в повечето области на страната. Наблюдават се единични петна по листата до ниска степен на нападение при пшеница в областите Варна, Видин, Кюстендил, Монтана, Плевен, Разград, Сливен, София област и Търговище. В област Сливен и Търговище на отделни посеви е констатирано нападение от 5-10% нападната листна маса. При констатиране на пикнидии във фенофаза „1-ви -2-ри възел” на житните култури – 5% нападната листна маса да се третира с разрешените ПРЗ.

РАПИЦА

Фенофази: „бутонизация” -„цъфтеж” 

Рапичен цветояд /Meligethes aeneus/ Начало на излизане и вредна дейност на рапичният цветояд е установено в област Пловдив. Отчетената плътност е под ПИВ. Бръмбарите нагризват пъпките на рапицата, за да достигнат до цветният прашец, с който се хранят. При вече започнал цъфтеж, рапичният цветояд не причинява щети по рапицата. Контролът е насочен срещу възрастното и се определя от фенофазата на културата. ПИВ: Фенофаза „бутонизация” – видими цветни пъпки( „зелен бутон”):- 2 бр./растение в посев под оптималната гъстота и по-слаб потенциал; – 4 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциал; Фенофаза „бутонизация” –първи венчелистчета ( „жълт бутон”): – 4 бр./растение в посев под оптимална гъстота и по-слаб потенциал; – 6 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциал.

Шушулков хоботник /Ceutorhynchus obstrictus = Ceutorhynchus assimilis/ В началото на цъфтеж на рапицата, бръмбарите масово мигрират в посевите. Хранят се с цветните пъпки, а ларвите със семената. Преките щети причинени от тях не са големи, но в местата на хранене се създава подходяща среда за зелевото комарче по шушулките /Dasineura brassicae/, което снася във вътрешността на шушулките. Химичен контрол срешу шушулковия хоботник се провежда срещу възрастното при оформяне на първите шушулки и достигане на ПИВ – 2-4 бр. /кв.м.

Рапичен стъблен скритохоботник /Ceuthorrhinchus napi/ Начало на поява и вредна дейност на неприятеля е установено в областите Пловдив и Търговище. Плътност под ПИВ от 0 до 2 бр./кв.м е отчетена в Пловдив, а над ПИВ от 2 до 6 бр./кв.м в област Търговище. Неприятелят нанася значителни повреди в посеви със слаби и недобре развити растения. Възрастните вредят, като изгризват малки отвори в листата и стъблата. От икономическо значение са повредите нанесени от ларвите. Те изгризват сърцевината на стъблото и се придвижват надолу, като правят ходове. Повредените растения се деформират и пречупват. Химичният контрол е насочен срещу възрастните преди яйцеснасяне и се предприема при достигане на ПИВ 2-4 бр./кв.м , при температура на въздуха 8- 10°С.

Рапична стъблена бълха /Psylliodes chrysocephalus/ Ларвите на рапичната стъблена бълха презимуват в листните дръжки на рапицата. Възобновяване на вредната дейност от възрастните и ларвите на неприятеля е установено в обастите Варна, Пловдив и Пазарджик. Отчетената плътност е от 2 до 4 бр./кв.м. През пролетта ларвите продължават да се хранят с вътрешността на листните дръжки, но могат да преминат и по младите листа или да се вгризат в стъблото. Химичният контрол е насочен срещу възрастните при ПИВ 2-4 бр – 4 бр. /кв.м. във фенофаза „разтворен 3-ти лист”- „9 или повече листа”.

Сухо стъблено гниене (Фомоза) /Leptosphaeria maculans/ Единични петна по долните листа са отчетени в областите Варна, Видин, Пловдив, Разград и Търговище. Гъбата напада всички органи на рапицата, но най- много листата и стъблата. По нападнатите части се развиват сиви петна, които постепенно засъхват и около тях се образува тъмен контур. Черните точки по всички нападнати части са отличителен белег за болестта и я отличават от другите заболявания по рапицата. Третиране се провежда рано напролет, когато гъбата се среща по листата – под формата на листни петна. Инфекциите по стъблата са нелечими.

СЛЪНЧОГЛЕД И ЦАРЕВИЦА

Фенофази: „сеитба” -„поникване”

Телени червеи /сем.Elateridae/ Телени червеи, развиват едно поколение за 3-5 години и зимуват като ларви от различни възрасти и като възрастно насекомо в почвата. Основните повреди при царевицата и слънчогледа се нанасят от ларвите, които се хранят със засетите семена, и унищожават зародиша, семеделите и младия кълн, нагризват корена и подземната част на стъблото. Вредата от телените червеи се дължи на това, че сеитбата и поникването на слънчогледа и царевицата съвпада с периода на активна миграция на зимуващите ларви към по-топлите и влажни горни слоеве на почвата, в която се засяват семената. За предпазване на младите растения от ларвите на неприятеля не се разчита само на продуктите за растителна защита, но трябва да се използват и агротехническите методи: сеитбооборот, балансирано торене, засяване на подходяща дълбочина и в съкратени срокове, редовна междуредова обработка, качествен контрол срещу плевелната растителност, варуване на киселите почви и др. Праг на икономическа вредност при царевица: – 2 бр./кв.м. – преди, по време на сеитба – 5-6 бр./кв.м. до фенофаза „6-7- ми лист”; Праг на икономическа вредност при слънчоглед: – до 5 бр./кв.м – при сеитба до 10 април – 3 бр./кв.м – при сеитба след 10 април.

Сив царевичен хоботник /Tanymecus dilaticollis/ Сивият царевичен хаботник нанася най-големи повреди в началните фенофази от развитието на царевицата и слънчогледа. Бръмбарите прегризват кълновете и младите стъбла под и над почвената повърхност. След поява на същинските листа те нагризват листата, като правят големи неправилни нагризвания. Наблюденията за появата и популационната плътност на неприятеля да започнат от началото на поникване на културите. По-висока плътност да се очаква на площи без спазено сеитбообращение. Химичният контрол е насочен срещу възрастното чрез вегетационно пръскане с инсектициди в началото на поникване на културите, което обикновено съвпада с масовата поява на хоботника. Прага на икономическа вредност при царевица : – над 2 бр. /кв. м. ; 20-30% повредена листна маса – до фенофаза „5-ти – 7-ми лист” Прага на икономическа вредност при слънчоглед : – 2 бр. /кв. м. във фенофаза „поникване”; – 5-6 бр. /кв. м. във фенофаза „4-5-ти лист”.

ТЮТЮН

Фенофази на разсада в лехите: „поникване”- „кръстосване”- ”вдигане на уши”

Тютюнев трипс /Thrips tabaci/ Тютюневият трипс е повсеместно разпространен неприятел. Студеното за сезона време забави развитието на растенията и неприятелите, поради което до края на месец март не е отчетена поява на тютюнев трипс. Прегледите за неговото откриване трябва да се извършват като заедно с лехите се обследва и плевелната растителност около разсадопроизводните лехи. Вниманието да се насочва към предпочитаните от трипса плевели – глухарче, магарешки трън, коприва, овчарска торбичка, както и към култури с ранна вегетация – люцерна, рапица, чесън и лук за зелено и др. Възрастните и ларвите на трипса се хранят като смучат сок около нерватурата на листата. Повредените тъкани остават без хлорофил и около жилките на листата се образува така наречената „бяла жила”, която ги прави негодни. Тютюневият трипс е преносител и на болестта доматена бронзовост (пръстеновидна некроза). Непосредствено преди разсаждането да се извърши профилактично третиране на разсада. Първото третиране на полето да се извърщи 7-10 дни след разсаждането при ПИВ – единични индивиди на 10 – 12% от растенията.

Мана по тютюна /Peronospora tabacina/ При хладно и влажно време през пролетта, щетите от маната по разсада тютюн са големи. По младия разсад симптомите на болестта може да объркат с тези, причинени от ниски температури (листата стават воднисти и изглеждат като попарени), но наличието на сиво-син налеп по долната повърхност на листата е сигурен признак за развитието на мана. За да се предпазват от излишните валежи, лехите се покриват с полиетилен. През деня да се осигури добро проветрение. След фенофаза „кръстосване” на растенията се извършват предпазни третирания с някои от разрешените за употреба продукти за растителна защита.

КАРТОФИ

Фенофази: „засаждане”-„начало на цъфтеж”

Телени червеи /сем.Elateridae/ Повреда нанасят ларвите на неприятеля. Те повреждат кълновете, корените, младите стъбла, дълбаят ходове в клубените. За опазване на картофите от телени червеи трябва да се спазват следните агротехническите мерки: сеитбооборот, добра подготовка на почвата и оптимална дълбочина на засаждане на клубените. Химичен контрол срещу неприятеля се предприема при плътност по-висока от ПИВ – 6 -10 бр. ларви/кв.м.

Картофен молец /Phthorimaea operculella/ Картофеният молец зимува като възрастна гъсеница и какавида на полето или в картофохранилища. Напролет пеперудите се появяват през април. Вреда нанасят гъсениците, като се хранят с паренхима на листата и не засягат епидермиса. Обикновено гъсениците се вгризват близо до централния нерв и оттам започва образуването на мината. Отначало мината е малка и постепенно се разширява. При преминаваща светлина мините прозират и в тях се виждат гъсеници и екскременти. Силно нападнатите листа засъхват и загиват, гъсениците напускат такива листа и навлизат в стъблото. Контролът с картофения молец се води основно с агротехническите мерки: правилно сеитбообращение, унищожаване на плевелите от сем. Solanaceae, дълбока оран, здрав посадъчен материал, засаждане на клубените на дълбочина 15-18 см. През вегетацията да се извършва редовна обработка на почвата, като с последното загърляне да се осигури 4-5 см. почва над клубените. Химично третиране се провежда през вегетацията и е насочено срещу гъсениците при достигнат ПИВ – 3% нападнати растения.

Колорадски бръмбар /Leptinotarsa decemlineata/ През месец април се очаква появи на възрастното насекомо. Химичният контрол срещу неприятеля да започне при поява на ларвите от трета възраст.

Струпясване /Rhizoctonia solani/ Болестта поврежда кълновете и прорежда посевите. При засяване на повредени клубени по младите кълнове, в основата на стъблото се наблюдават червенокафяви петна, които се превръщат в раковини. Върху клубените болестта се проявява под формата на черни склероции, приличащи на полепнали частици пръст. Патогенът се развива добре в преовлажнени и студени почви. За предотвратяване на развитието на ризоктонията трябва да се спазват следните условия: 6-8 годишно сеитбообращение, избягване на тежки и преовлажнени почви; засаждане на дълбочина 10 см при температура на почвата над 8 С и влажност под 75%, използване на устойчиви сортове и здрав посевен материал и третиране на клубените с разрешените препарати за растителна защита.